О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 534 София, 13.12. 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4266 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна жалба на В. Н. Н. чрез адвокат Е. Е.-Т. срещу определение № 213/19.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 243/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава определение № 101 от 07.03.2019 г. по гр.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд Търговище. В частната жалба се твърди неправилност на въззивното определение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска то да бъде отменено, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице „очевидна неправилност“ и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Носят ли отделните съдилища отговорност за постановените от тях незаконосъобразни съдебни актове?“, като счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От Апелативен съд Варна и Окръжен съд Варна са подадени писмени отговори, в които оспорват доводите на жалбаподателя и считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. От Районен съд Варна не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. За да потвърди определението за прекратяване на делото, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че ищецът претендира обезщетение от държавата за причинените му вреди от действия и актове на съдиите в проведения с негово участие съдебен процес, но е налице процесуална пречка за разглеждане на спора поради недопустимост на предявените искове. Според мотивите на въззивната инстанция, иск за обезщетение на вреди от действия на магистрати, във връзка със заеманата от тях длъжност „съдия“, при изпълнение на служебните им задължения са недопустими поради техния функционален имунитет. С разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Република България се изключва гражданската отговорност на съдиите на деликтно основание, за постановените от тях съдебни актове. поради което и иск срещу съответния съд, в който съдиите правораздават е недопустим. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при постановяване на обжалваното определение във връзка с процесуалната допустимост на предявените искове е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от ищеца защита. В трайната съдебна практика на Върховния касационен съд е изяснено, че съгласно чл.7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл.7 КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица, в който смисъл са тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, решение № 133/29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/2014 г., на ВКС, ІІІ г.о., определение № 220/20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 23/2012 г. на ВКС и решение № 110/14.06.2013 г. по гр.д. № 93/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Въззивният съд, в случая, е преценявал процесуалната допустимост на предявените искове, аргументирайки се единствено с функционалния имунитет на магистратите предвиден в чл.132 КРБ, които изводи, предвид изложените по-горе съображения за процесуалната легитимация на държавата, следва да се приеме, че са незаконосъобразни. В исковата молба се твърди, че е бил проведен граждански исков процес с участие на ищеца, но по делата умишлено са били ограничени неговите права чрез препятстване и отказ да получи официални документи от тях, с оглед на което иска да му се присъди обезщетение от държавата за причинени неимуществени вреди в размер на 300 000 лева. При така изложените обстоятелства, предявеният иск против държавата на основание чл.49 ЗЗД е процесуално допустим и неправилно производството пред гражданския съд е прекратено поради наличието на процесуална пречка. Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск от ищеца, за която съдът следи служебно, но при твърдения, че са причинени вреди, за които отговаря държавата, предявеният иск е процесуално допустим. Отделно стои въпроса за материалноправната легитимация на страните, която съдът преценява при разглеждане на спора по същество, с оглед установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти, когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.49 ЗЗД. В случая са предявени искове срещу държавата, които след уточнение на исковата молба се претендират за причинени на ищеца вреди от незаконосъобразни съдебни актове /извън тези по чл.2 и 2б ЗОДОВ/, поради което предявените искове са процесуално допустими и съдът дължи произнасяне по тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 213 от 19.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 243/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново. ОТМЕНЯ определение № 213/19.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 243/2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което се потвърждава определение № 101/07.03.2019 г. по гр.д. № 69/2019 г. на Окръжен съд Търговище за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.