О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 34 гр. София, 03.02.2017 год. Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 378/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК, образувано по частната жалба на А. В. М. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Ф., против въззивното определение № 17 от 4.01.2017 год. по ч. гр. д. № 6225/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 19.12.2016 год. по гр. д. № 15725/2016 год. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд. По съображенията, изложени в частната касационна жалба, се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяната му и решаване на спора по същество с произнасяне по молбата за допускане на обезпечение на бъдещите искове. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение се релевира това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставен е процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни, като касаторът се позовава на задължителна съдебна практика, обективирана в цитираните и представени решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с тази практика, даваща положителен отговор на поставения въпрос, тъй като в обжалваното определение не е обсъден довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 390, ал. 2 ГПК относно компетентността на окръжния /градския/ съд по молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, родовата компетеност по който се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, независимо от цената на иска. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове и делото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд, въззивният съд приел, че цената на исковете за разваляне на договорите се определя от правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на имотите и предмета на спорното право – 1/4 ид. ч., приел определената от първоинстанционния съд родова подсъдност по същите поради цена на исковете далеч под 25 000 лв. за правилна, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като счита, че релевантен за спора относно подсъдността е посочения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни, в какъвто смисъл е приложената задължителна съдебна практика. В противоречие с нея въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя в подадената до него въззивна жалба, съдържаща такива за нищожност на обжалвания съдебен акт поради липса на формирана воля на съда и такива за неправилността му поради нарушение на разпоредбата на чл. 390, ал. 2 ГПК, изключваща приложението на чл. 390, ал. 1 ГПК, като приложим закон по подадената молба за допускане на обезпечение на бъдещите искове за разваляне на посочения договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана”. Вместо това въззивният съд се е произнесъл по определяне родовата подсъдност на бъдещите искове, като се е позовал на неподдържани от жалбоподателя доводи за приложението на чл. 104, т. 4 ГПК. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ извода на въззивния съд въпрос, тъй като касае непроизнасянето по поддържаните от страната доводи, в противоречие със задължителната съдебна практика. Горното обосновава извода за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съображенията на въззивния съд за определяне на родовата подсъдност на иска за разваляне на договор, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК са неотносими към предмета на настоящия спор за определяне родовата подсъдност по молбата за обезпечение на бъдещия иск. Съгласно чл. 390, ал. 2 ГПК при искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен да се произнесе по обезпечението е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. Разпоредбата е изключение от правилото на чл. 390, ал. 1 ГПК относно обезпечението на бъдещ иск от родово компетентния съд по постоянен адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. И тъй като настоящата молба е за обезпечение на бъдещи искове за разваляне на договор за издръжка и гледане, цената им действително се определя от данъчната оценка на имота, като същата е релевантна относно определяне на родовата подсъдност на исковете, но не и за компетентността на съда по обезпечението им – съгласно чл. 390, ал. 2 ГПК това е окръжният съд по местонахождението на имота, в случая Софийски градски съд. Поради горното въззивното определение следва да се отмени като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се определи подсъдността по молбата за обезпечение на бъдещите искове на компетентния да се произнесе по нея Софийски градски съд. Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 17 от 4.01.2017 год. по ч. гр. д. № 6225/2016 год. на Софийския апелативен съд по подадената от А. В. М. от [населено място], чрез адв. Е. Ф., частна касационна жалба. ОТМЕНЯ определение № 17 от 4.01.2017 год. по ч. гр. д. № 6225/2016 год. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 19.12.2016 год. по гр. д. № 15725/2016 год. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по молбата вх. № 163614 от 19.12.2016 год., подадена от А. В. М. от [населено място], чрез адв. Е. Ф., за обезпечение на бъдещи искове, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, на който се изпрати делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: