Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 537   гр. София, 08 декември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                          СЕВДАЛИН МАВРОВ   при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 621/ 2009 година   Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия О срещу въззивна присъда №161/29.09.2009година на Хасковски окръжен съд, постановена по ВНОХД№160/2009г., с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд-Хасково и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за извършено престъпление по чл.235, ал.6 от НК. В депозираната жалба се визират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и неправилна интерпретация на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Поставя се акцент на стойността на предмета на неправомерно посегателство-26,25 лева и на обстоятелствата, сочещи на ниска степен на обществена опасност на дееца, които предпоставят прилагане на института-малозначителност на деянието. Предлага се настоящата инстанция да упражни лимитираните в чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК касационни правомощия, да отмени атакувания въззивен съдебен акт и оправдае подсъдимото лице по повдигнатото срещу него обвинение. В съдебно заседание пред ВКС, О. С. не участва лично, като неговите процесуални права и интереси се охраняват от служебно назначен адвокат. Защитата поддържа изложената в жалбата аргументация, като при условията на алтернативност пледира за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимото лице, с налагане на административно наказание по чл.78А от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на очертаните в чл.9, ал.2НК хипотези и моли за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото при реализираната касационна проверка, намира жалбата на подсъдимия С за НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на описаната в обвинителния акт и призната от подсъдимото лице при диференцираната процедура по чл.371-чл.374НПК фактология, въззивният съдебен състав правилно е приел, че инкриминираното поведение на О. С. се субсумира от обективна и субективна страна от правните норми на чл.235, ал.6, вр.чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият С. за периода от 27.01.2008г.- 07.02.2008г. без редовно писмено позволително отсякъл от общинския горски фонд в местността „Идимирли”, находяща се в землището на град Х.,05 пространствени кубични метра дърва за огрев, на обща стойност 26,25 лева. С осъществените действия подсъдимото лице консумирало при условията на продължавана престъпна дейност състава на чл.235, ал.6, вр.ал.1 от НК, при изискуемите се интелектуални и волеви параметри на вина,при форма-пряк умисъл. Визираните фактически констатации и произтичащите от тях правни изводи, словно материализирани в атакувания съдебен акт на Хасковски окръжен съд, интерпретирани в аспекта на обществената опасност на инкриминираното престъпление и при съблюдаване данните за личността на дееца не обосновават правоприлагане на чл.9, ал.2НК. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл.9, ал.2НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително досежно тези в обсега на посегателствата против стопанството /гл.VІ, раздел ІІ/ Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Същата е и едно от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като основно качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.235, ал.6НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от значение обаче за да се реши дали то /деянието/ е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от закона форми. На подобни обстоятелства не индицира конкретиката по настоящото дело. Правнозначимите факти досежно формата на реализираната неправомерна дейност-продължавано престъпление и извършените в обсега на същото отделни деяния, коментирани при преценка характера на непосредствения обект на посегателство /засегнатите обществени отношения/, и анализирани във взаимовръзка с инкорпорираните данни за личността на извършителя, сочещи на бягство от местопрестъплението и на предхождащи престъпното посегателство множество нарушения, свързани с унищожаването на горския фонд /системна незаконна сеч/, не аргументира малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2НК. В контекста на изложеното стойностните изражения на инкриминирания предмет, подбудите за извършване на престъплението и чистото съдебно минало на О. С. не обуславят промяна в очертаната позиция. Инкриминираният от обвинителната власт акт демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност на деянието, и мотивира използуване и обществена приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то следва да бъде определено като престъпно. Противоречат на буквата и духа на закона, и предявените от процесуалния представител на О. С. , в хода на съдебните прения доводи за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимото лице и налагане на административно наказание по чл.78А от НК. Материалноправните изисквания, предпоставящи приложение на този институт са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. „А”- „В” на чл.78а, ал.1 НК. Правната трактовка на същите аргументира установен регламент досежно пределите на предвидените санкции в особената наказателноправна норма при умишлените и непредпазливи престъпления; съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от НК; и необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство. В казуса, предмет на разглеждане по настоящото дело последното от визираните условия не е налице, което категорично препятства претендираното прилагане на чл.78А от НК. По предложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и упражнявайки правомощията си в производство, образувано по жалба на подсъдимия С, следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 29.09.2009 година на Хасковски окръжен съд, постановен по ВНОХД№160/2009г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №161/29.09.2009 година, постановена по ВНОХД№160/2009г., по описа на Хасковски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.