4 Р Е Ш Е Н И Е № 497 гр. София,14 март 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 360/ 2010 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Д. Д., от[населено място] дол, [община], обл. С., срещу въззивно решение № 70 от 26. 04. 2010г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 54/ 2010г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 6 от 17. 02. 2010г., по НОХД № 22/ 2010г., на Сливенския окръжен съд. От съдържанието на саморъчно изготвената от подсъдимия Й. Д. Д. касационната жалба, се извеждат доводи за нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, и за необоснованост. Искането е за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или за преквалифициране на престъплението в по- леко наказуемо- по чл. 124 НК. Касаторът, лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, със заявените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Й. Д. Д. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия Й. Д. Д., от[населено място] дол, общ. Т., С. област, за виновен в това, че на 3. 10. 2009г., в[населено място] дол, умишлено умъртвил майка си С. Д. К., като смъртта е настъпила на 5. 10. 2009г., и убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Й. Д. Д. е бил задържан, считано от 23. 12. 2009г. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение, Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. С жалбата се оспорва приетата от двете инстанции по същество форма на вината- пряк умисъл, с аргумента, че деецът нито е искал, нито е допускал умъртвяването на пострадалата като възможен резултат, а с нанасянето на инкриминираните удари по установения по делото начин, той е обективирал намерение само да й нанесе побой, т.е. по отношение настъпването на смъртта на жертвата, деянието да се оказва извършено по непредпазливост. По този начин жалбоподателят възразява срещу приетата от съдилищата правна квалификация на деянието му като по- тежко наказуем престъпен състав на умишлено убийство- по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК, поддържайки, че възможната и вярна, според него, е тази по чл. 124 НК. За да сподели напълно изводите на първата инстанция за субективната страна на престъплението, въззивният съд е приел, че прекият умисъл се установява от начина на извършване на престъплението, и по- конкретно от механизма на умъртвяване на пострадалата. Установено е по делото, че на К. са нанесени множество удари с ръце и крака, същите са локализирани в онези части от човешкото тяло, където са концентрирани жизнено- важни органи- глава, гърди, корем. Насочени към беззащитна възрастна жена, която нито е могла да се противопостави, като реагира с отблъскване на нападението, нито да се защити, ударите се характеризират със значителната си сила и интензитет, илюстрирайки недвусмислено качествата на дееца- ожесточение, ярост, злоба и отмъстителност, за което сочат и констатираните обективни увреждания- тежка черепно- мозъчна травма, с умерено изразени субарахноидални кръвоизливи и контузия на белите дробове, довели до несъвместимия с живота тежък травматичен шок, явяващи се и непосредствената причина за смъртта. При тези данни изцяло законосъобразен е изводът на въззивния съд, че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК. Ето защо, липсва основание да се сподели поддържаната от касатора теза за липса на умисъл, и съответното приемане на смесената форма на вина по чл. 124, ал. 1 НК. Известно е, от теорията и практиката, че всякога за субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на произтеклите събития. Аналогични възражения са правени и във въззивното производство, които второинстанционният съд правилно е отхвърлил, излагайки убедителни съображения за присъствието на интелектуалния и волевия момент на прекия умисъл, които се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, а това прави и преповтарянето им безпредметно. Жалбоподателят възразява и срещу приетите фактически положения, поставени в основата на правните изводи за осъждането му. Следва изрично да се изтъкне, че тук по същество се релевира необоснованост, която не е в кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК касационни основания, поради което подобен довод не би могъл да бъде предмет на касационен контрол. Последната инстанция, оторизирана от закона да обсъжда и констатира фактите с правно значение, е въззивната. ВКС упражнява контролните си правомощия, в случаите, когато намери, че са налице пороци в доказателствената дейност на предходните съдилища- когато доказателствата са преценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или фактическите положения са приети на базата на данните, изведени от негодни доказателствени средства, или от несъществуваща доказателствена основа. Конкретният случай обаче не е такъв. Инстанциите по същество са спазили стриктно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Ето защо, при констатираната неоснователност на жалбата на подсъдимия, обжалваното въззивно решение, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 70 от 26. 04. 2010г., на Бургаския апелативен, съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 54/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :