Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №:  239 / 2010   гр. София,  15.07.2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: 1.Биляна Чочева        2.Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Генчев …………………………………...... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 277 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. М. Д. и на нейния защитник, жалба на подсъдимата Б. Х. Б. и жалба на подсъдимата Т. С. С. срещу присъда № 8 от 19.02.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 16/10 г. Подсъдимата Д. и нейният защитник се оплакват, че съдът не е разполагал с достоверни доказателства, от които да се изведе целта за разпространение на високорисковите наркотични вещества. Поради това е направено искане деянието да се преквалифицира по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и съответно да се намали наложеното наказание лишаване от свобода. Подсъдимата Б. Х. Б. поддържа тезата, че в рамките на установените по делото факти правната квалификация на деянието е незаконосъобразна - налице е маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал. 5 НК. Изтъква също, че Софийският апелативен съд е определил неоправдано тежко наказание и в нарушение на чл. 55 от НК - в диспозитива на присъдата е посочил, че определя наказанието при условията на чл. 55 НК и затова не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба, но в действителност е нарушил посочената разпоредба, тъй като наказанието от една година лишаване от свобода съвпада с минималния размер, предвиден в санкцията на чл. 354а, ал. 3 т. 1 НК. Затова иска изменяване на присъдата с преквалификация на деянието, което да доведе и до намаляване на наложеното наказание. С жалбата на подсъдимата Т. С. С. се атакува възприетото от съда деяние за неразрешеното държане на 0,18 гр. х., което тя не е извършила.споредно се излагат съображения, че поначало това деяние представлява малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а държането без разрешение на 0,83 гр. х. покрива маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК. Подробно се развиват и доводи за незаконосъобразност на присъдата в частта за наказанието – в диспозитива съдът е приел необходимост да се намали наложеното наказание, което обаче не е намалил; в мотивите не е изразил съображения, затова не може да се разбере какъв е размерът на наказанието глоба и дали точно са били приложени правилата за съвкупността (на основание чл. 23, ал. 3 НК въззивният съд е присъединил към наказанието от една година лишаване от свобода наказанието глоба в размер на хиляда лева, след като за едното престъпление от тази съвкупност на подсъдимата С. е било наложено кумулативно и наказание глоба в размер на две хиляди лева с първоинстанционната присъда, която в тази част Софийският апелативен съд е потвърдил). С оглед на допуснатото нарушение е направено и алтернативното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците (адв. Н. , адв. Б адв. Таков) поддържат съответната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява заключение, че въззивния съд е подходил законосъобразно и е наложил справедливи наказания на всяка от трите подсъдими. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 211 от 29.05.2009 г. по н. о. х. д. № 4203/07 г. Софийският градски съд е признал подсъдимата Т. С. С. за виновна в това, на 9.05.2007 г. в гр. С., ул. „Г”, без надлежно разрешително да е държала високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 0,83 гр. с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин 34% на стойност 74,70 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева, като е оправдал подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Подсъдимата С. е призната за виновна и в това, че на 9.05.2007 г., в ж.к. „Б”, без надлежно разрешително е държала 1,78 гр. х. с 34% съдържание на диацетилморфин на стойност 144 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3 т. 1 и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева, като подсъдимата е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът е наложил общо, най-тежкото наказание – една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил към наказанието лишаване от свобода наказанието глоба в размер на две хиляди лева. Подсъдимата Б. Х. Б. е призната за виновна в това, на 9.05.2007 г. в гр. С. без надлежно разрешително да е държала високорисково наркотично вещество с нето тегло 1,45 гр. с. с. на диацетилморфин на стойност 130,50 лева и деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание глоба в размер на хиляда лева, като е оправдана по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата Д. М. Д. е призната за виновна в това, от неустановена дата до 30.05.2007 г. в гр. С. без надлежно разрешително да е държала високорисково наркотично вещество - 6,53 гр. х. с 37,5% активен компонент диацетилморфин на стойност 587, 70 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева, като подсъдимата Д. е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Софийският градски съд се е произнесъл по обвинението на подсъдимата Д. Е. С. , приложението на чл. 68, ал. 1 НК за подсъдимата Д. , приложението на чл. 59, ал. 1 НК, веществените доказателства и разноските, направени по делото. С присъда № 8 от 19.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 16/10 г. Софийският апелативен съд е отменил присъдата на Софийския градски съд в частта, в която подсъдимата Д. М. Д. е осъдена по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и оправдана по чл. 354а, ал. 1 НК, както и в частта, в която подсъдимата Б. Х. Б. е осъдена по чл. 354а, ал. 5 НК и оправдана по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Вместо това въззивният съд е признал подсъдимата Д. М. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и …… на основ чл. НК е наложил наказание две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Признал е подсъдимата Б. Х. Б. за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 55 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Изменил е присъдата на първоинстанционния съд по отношение на подсъдимата Т. С. С., като е намалил наказанието за държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество - 0,83 гр. х. на стойност 74,70 лева (престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК) от една година и шест месеца на една година лишаване от свобода. Изменил е присъдата по отношение на подсъдимата С. и като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК в престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК за това, на 9.05.2007 г. в гр. С., ж. к. „Б”, без надлежно разрешително да е държала високорисково наркотично вещество – хероин с нето тегло 0,18 гр. на стойност 16,20 лева и случаят е маловажен, поради което е наложил наказание глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева. Оправдал е подсъдимата за част от инкриминирания предмет на престъпление и за определена парична сума. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил наказанието глоба в размер на хиляда лева към наказанието една година лишаване от свобода. В останалата част Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на Софийския градски съд. Касационните жалби на подсъдимата Д. и нейния защитник са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Те са насочени срещу констатацията на съда, че високорисковите наркотични вещества са били държани с цел разпространение. В тази връзка се твърди, че съдът незаконосъобразно се е позовал на обясненията на другите подсъдими и на показанията на св. В св. Петровски, които са лица, зависими от употребата на наркотици. Всъщност доводите са израз на несъгласието им с оценката за достоверност на доказателствените средства и изведените въз основа на тях съществени факти и обстоятелства, което покрива оплакване за необоснованост и не е касационно основание. За да приеме за установени всички обективни и субективни признаци на престъплението Софийският апелативен съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения. Изложил е подробни и задълбочени съображения защо приема като достоверни показанията на цитираните свидетели и обясненията на подсъдимите С. и Б. пред съдия на досъдебното производство - открил е помежду им еднопосочност и съвпадение за съществени факти и обстоятелства, както и кореспонденция с отразените данни в протокола за претърсване и изземване. Мотивите на съда да приеме целта на подсъдимата за разпространение на наркотичните вещества не разкриват съществено нарушение при формиране на вътрешното убеждение. В рамките на възприетите фактически положения съдът е дал законосъобразна квалификация на престъпното деяние на подсъдимата. Наложеното наказание лишаване от свобода е в минималния предвиден размер, поради което не е налице явна несправедливост - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбата на подсъдимата Б. Х. Б. е ОСНОВАТЕЛНА. За да приеме съставомерност на деянието на подсъдимата Б. по чл. 354а, ал. 3 НК въззивният съд е приел, че липсва маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК на престъплението, стъпвайки на вида на високорисковото наркотично вещество (хероин), на неговото количество (1,45 гр.), позволяващо да се разпредели на по-малки дози и изчислената стойност за нуждите на съдопроизводството (130,50 лева), както и на обстоятелството, че подсъдимата е закупила наркотик в заведение, в което се събират преимуществено деца („М”). Защитникът основателно възразява, че част от мотивите не могат да определят преквалификацията на деянието в по-тежко наказуемото престъпление – на първо място, щом законът не отчита вида на високорисковото вещество, съдът също не е могъл да го отчита в негативен план за подсъдимата, на второ място, обстоятелства, свързани със заведението, където съдът е приел, че подсъдимата си е закупила хероин са неотносими към правната квалификация с оглед обхвата на обвинението за държане на инкриминираното вещество, на следващо място, възможността държаното от подсъдимата количество да се разпредели на по-малки дози е абстрактна и ирелевантна хипотеза при отсъствие на констатация за държане на хероина с цел неговото разпространение. Количеството и стойността на предмета на престъплението е белег на деянието, който съдът законосъобразно е взел предвид, но в конкретния случай е пренебрегнал останалите факти, които също е приел по делото за установени – наркотичната зависимост на подсъдимата и дългогодишна употреба на такива наркотици, последващите усилия за активно лечение, чистото съдебно минало, положителните характеристични данни, проявеното разкаяние и самокритичност. Предвид цялата съвкупност от релевантни обстоятелства инкриминираното деяние на подсъдимата Б. Х. Б. представлява маловажен случай на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, поради което въззивната присъда следва да бъде изменена в посочения смисъл - деянието да се преквалифицира по чл. 354, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Преквалификацията налага намаляване на наказанието, което трябва да бъде глоба, индивидуализирана в справедливия размер на максимално предвиденото в санкцията на наказателния текст от хиляда лева. С оглед на това, допуснатото несъответствие от въззивният съд както в диспозитива, така и между диспозитива и мотивите на въззивната присъда по отношение на наказанието изгубва своето значение на съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на подсъдимата. Касационната жалба на подсъдимата Т. С. С. е частично ОСНОВАТЕЛНА. Изложени са доводи срещу решението на съда да потвърди първоинстанционната присъда по отношение на правната квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за деянието, изразило се в държане без надлежно разрешително на 0,83 гр. х. на стойност от 74,70 лева. Обстоятелството, че подсъдимата е държала малко количество хероин (едно хартиено пакетче с хероин от 0,72 гр. и следови количества по две фонокарти) в съчетание с данните за личността, които се изтъкват в жалбата и са били възприети от съда (дългогодишна зависимост към хероин, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, направено самопризнание и искрено разкаяние), деянието на подсъдимата следва да се преквалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Респективно, да се намали наложеното наказанието от една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева на глоба в максималния размер от хиляда лева предвид тежестта на значимите обстоятелства за индивидуализация на наказанието и възможността да се постигнат целите по чл. 36 от НК. С жалбата се атакува и решението на съда да приеме за доказано, че подсъдимата С. е извършила още едно деяние - държане без надлежно разрешително на 0,18 гр. х. в жилище в ж. к. „Б”, което е изцяло съставомерно по чл. 354а, ал. 5 НК. Доводите в тази връзка са неоснователни. Предметът на престъпление не е пренебрежимо малко и не обуславя малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, включително извлечените от показанията на св. В, поради което е оправдал подсъдимата за трите пакетчета, намерени в дома й. Предметът на престъплението, за което е осъдена не е пренебрежимо малко и не обуславя малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Посочената вече необходимост от частична корекция на въззивната присъда по отношение на тази подсъдима предпоставя изменяване и в частта за общото наказание по съвкупност, което следва да бъде намалено на глоба в размер на хиляда лева, а приложението на чл. 23, ал. 3 НК - отменено. При това положение излишно е да се обсъждат доводите в жалбата за противоречие и неясноти в новата присъда по въпроси, свързани със законосъобразността на съвкупно наложеното наказание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. чл. 354, ал. 2, т. 1-2 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯ присъда № 8 от 19.02.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 16/10 г. като преквалифицира деянието на подсъдимата Б. Х. Б. по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и намалява наложеното наказание на глоба в размер на хиляда лева. Изменя присъдата като преквалифицира деянието на подсъдимата Т. С. С. от престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК в престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК и намалява както наложеното наказание за това престъпление, така и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК на глоба от хиляда лева. Отменя приложението на чл. 23, ал. 3 НК. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: