5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143 София, 06.03.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2031 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно. С определение № 547/19.VІІ.2013 г., постановено по делото след допускане на касационно обжалване на въззивното определение на СГС, ГК, с-в ІV-Б от 5.ІІІ.21013 г. по ч. гр. дело № 2438/2013 г., пр-вото по същото е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключването на тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по правния въпрос дали отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2-във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. С постановеното на 18 юни 2014 г. тълкувателно решение на този процесуалноправен въпрос е било отговорено /т.2б, предл. 2-ро/ в смисъл, че: „Отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК”. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира частната касационна жалба на М. за основателна по следните съображения: В процесния случай, за да потвърди първоинстанционното разпореждане, отхвърлящо заявление на М. по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК относно негово вземане в размер общо на 77 281.63 лв. срещу длъжника [фирма]-София, СГС не само е споделил решаващите мотиви на първостепенния съд, но и е извел с категоричност, че щом предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени „по отрицателен начин” в нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК, то в заявлението следва да се съдържа изложение на всички обстоятелства, на които се основават процесните вземания и оттам - да е ясно, в какво се състоят исканията. Констатирано е било в тази връзка не само че липсват твърдения кога точно е възникнало наемното правоотношение с д-вото длъжник, както и данни дали същият договор за наем е срочен или безсрочен, но и че вземанията за консумативни разходи не са били конкретизирани поотделно по пера /колко за ел. енергия и съответно - за вода, в рамките на общо посочените суми/, а и не са били уточнени размерите на вземанията за обезщетения за забава /мораторни лихви/ поотделно върху главницата, представляваща дължим наем и съответно върху главниците, представляващи дължими консумативни разноски за ел. енергия и за вода. В процесното заявление по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК (с вх. № 3140719/24.Х.2012 г.) е разграничено, че се претендират две, произтичащи от различни факти, вземания на М. към наемателя [фирма]-София към датата 15 юни 2012 г., както следва: 1./ В размер общо на 77 281.63 лв. - която сума е сбор от дължима към същата дата наемна цена за предхождащ период от 26 месеца между ноември`2009 г. и декември`2011 г. /по 1 784.22 лв. месечно/ и неизплатената част от консумираните ел. енергия и вода за помещенията в сграда№ 1 на [улица] [населено място]; 2./ В размер общо на 13 940.07 лв. – като дължима мораторна лихва върху горепосочената главница, представляваща сбор от дължим наем и незаплатени консумативни разноски за периода от 26.Х.2009 г. и до 15.VІ.2012 г. Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД, освен да заплаща уговорената наемна цена, наемателят има и задължението да поеме за своя сметка разходите, свързани с ползването на вещта. Разноските за доставяни в наеманите от [фирма]-София помещения електрическа енергия и вода несъмнено представляват точно такъв вид разходи, а законът не съдържа изискване те да са разграничени. Видно е от приложения документ по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК – извлечение от счетоводни книги на м-во на отбраната, е, че срещу неплатен наем за периода 1.ХІ.2009 г. – 31.ХІІ.2011 г. в размер на 45 468. 83 лв. и неплатени консумативи /общо ел. енергия и вода/ в течение на 15 месеца от същия период, а именно 60 436.14 лв. са постъпили плащания в размер общо н 27 226.35 лв., или: (45 468.83 лв. + 60 436.14 лв.) – 27 226.35 лв. = 78 678.61 лв. От въпросната разлика допълнително е бил приспаднат и внесен от търговеца наемател депозит в размер на 1 397 лева или общо за незаплатените от него наем и консумативни разноски претендираната сума е била в размер на 77 281.63 лв. Налице е следователно индиция, че договорът за наем между заявител и длъжник е бил със срок на действие до 31.ХІІ.2011 г. и затова от общо дължимите неплатени наемни вноски и незаплатени консумативни разноски е бил приспаднат първоначално внесен от търговеца наемател разноски. При положение, че постъпилите срещу задълженията му плащания от страна на търговското д-во наемател са точно разграничени по дати, в зависимост от това какъв е конкретният вид на задължението за всеки отрязък от периода на неизпълнението мораторната лихва може да бъде изчислена с достъпен в интернет лихвен калкулатор. Например, на ред осми от процесното извлечение от счетоводните книги на заявителя е видно, че неплатената за месец юни`2010 г. наемна цена възлиза на 1 784.22 лв., докато неплатените консумативни разноски за същия месец са посочени в размер общо на 2 157.24 лв. Сумата за олихвяване за периода 26.V.2010 г. – 15.VІ.2012 г. е в размер на сбора от двете горепосочени суми, а именно 3 941.46 лв., като при проверка в интернет (евентуално на сайта calculator.bg) законната лихва върху последната главница за периода от около 2 години възлиза именно на претендираната такава „лихва за просрочие” от 838.41 лева. С оглед всичко изложено в процесния случай се налага извод, че приложеното към заявлението на М. касатор извлечение от счетоводните му книги – като документ по смисъла на чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК - в достатъчна степен позволява от него да бъдат извлечени онези обстоятелствата, на които се основава искането за снабдяване на държавното учреждение със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, тъй като те са такива, от които вземанията му непосредствено произтичат. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА въззивното определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 5.ІІІ.13 г., постановено по ч. гр. дело № 2438/2013 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционното разпореждане (без номер) на Софийския районен съд, І-во г.о., 51-и с-в, от 4.ХІІ.2012 г., по ч. гр. дело № 50316/2012 г. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския районен съд: ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и на изп. лист по реда на чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК в полза на М. срещу длъжника [фирма], /ЕИК[ЕИК]/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2