Р Е Ш Е Н И Е № 446 гр. София, 02 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2276 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдения К. В. Т., депозирано на 28.07.11 г, за възобновяване на ВНОХД № 599/10 по описа на Видински окръжен съд, по което е постановено решение № 54 от 29.04.2011 г, с което е потвърдена присъда на Видински районен съд № 848 от 30.11.10, по НОХД № 414/10. С първоинстанционната присъда, подсъдимият К. В. Т. е признат за виновен за съвкупност от престъпления: 1/ за това, че на 11.09.2011 г, в [населено място], В., без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество: канабис, с общо тегло 2, 118 гр, на обща стойност 12, 71 лв, като случаят е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 и чл. 54 НК, е осъден на глоба, в размер на 800 лв, 2/ за това, че по същото време и на същото място, пред орган на власт: служители на МВР, съзнателно се е ползвал от преправени официални документи / лична карта и свидетелство за управление на МПС, издадени на името на Л. Е. Х. /, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният акт не отговаря на чл. 339 НПК, че не е направен обстоен анализ на доказателствата, че е допуснато противоречие между приетите фактически положения и правната им квалификация, че не са обсъдени възраженията на защитата, че неправилно е преценена съставомерността на деянието по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането, като изтъква, че по отношение на документното престъпление са налице основанията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира искането за основателно. Пледира за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е частично основателно. ВКС констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които да обуславят необходимост от възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като е анализирал доказателствените източници, изложил е какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателствени източници, дал е отговор на възраженията срещу законосъобразността на присъдата, тоест решението отговаря на изискванията по чл. 339 НПК. Липсва нарушение на материалния закон относно осъждането по чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, тъй като релевантните факти обуславят възприетата правна квалификация. Основателно е оплакването за неправилна преценка на съставомерността на деянието като документно престъпление. Фактическите обстоятелства, на които почива обвинението за посоченото престъпление, изложени в обвинителния акт, респективно, възпроизведени в съдебните актове, са следните: „По време на претърсването, в стая, обитавана от К. В. Т., в един от джобовете на раница, са открити и иззети лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон, издадени за Л. Е. Х., но със снимка на К. В. Т.”. За да е съставомерно деянието по чл. 316 НК, следва да е налице съзнателно ползване от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по чл. 315 НК, когато от дееца за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В случая, фактите, изложени в обвинителния акт, изключват съставомерност по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, тъй като очертават „държане” на процесните документи, а не тяхното ползване. От друга страна, по делото е установено, че на инкриминираната дата, осъденият се е представил с действителната си самоличност, тоест, не се е ползвал от някой от документите, открити в раницата му. Следователно, деецът е признат за виновен и осъден за „държане” на преправени официални документи, от които не се е ползвал, което поведение не е съставомерно по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК. Като не е констатирал липсата на основание за ангажиране на наказателната отговорност на молителя за документно престъпление, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Допуснатото нарушение на материалния закон не налага ново разглеждане на делото, тъй като нарушението може да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Съдебните актове, касаещи осъждането по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, следва да бъдат отменени, по реда на възобновяването, и деецът следва да бъде оправдан поради несъставомерност на деянието, респективно, следва да отпадне приложението на чл. 23 НК. В останалата част искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е частично основателно и следва да бъде частично уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, ЧАСТТА на решение на Видински окръжен съд № 54 от 29.04.11, по ВНОХД № 599/10, и ЧАСТТА на присъда на Видински районен съд № 848 от 30.11.2010 г, по НОХД № 414/10, относно осъждането по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, както и относно приложението на чл. 23 НК. ОПРАВДАВА подсъдимия К. В. Т. по обвинението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, за това, че на 11.09.2009 г, в [населено място], В., пред орган на власт: служители на МВР, съзнателно се е ползвал от преправени официални документи: лична карта и свидетелство за управление на МПС, издадени на името на Л. Е. Х., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: