Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 24 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 4 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив, жалба на повереника на частните обвинител Р., Н. и А. С. - адв.К. К. и жалба на подсъдимия М. К., чрез защитника адв.С. Р., против въззивно решение № 104/10.11.2021 г., постановено по внохд № 20215000600481/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В протеста е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Според представителя на държавното обвинение при индивидуализацията на наказанието предходните инстанции не са взели предвид отегчаващите отговорността обстоятелства, които са безспорно доказани. Като такива са визирани, управлението от подсъдимия на процесното МПС със скорост от 114 км./ч., която е два пъти по-висока от максимално разрешената за населено място - 50 км./ч. и след употреба не на едно, а на две наркотични вещества. В жалбата на повереника адв.К. е посочено, че въззивният съд е нарушил материалния закон относно индивидуализацията на наказанията, като във връзка с това е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствата, тъй като били нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното му убеждение. Твърди се че съдът е надценил значението на смекчаващите вината обстоятелства. Представителите на държавното и на частното обвинение претендират да се отмени решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да определи наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. В жалбата на подсъдимия също е ангажирано само касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Наличието на явна несправедливост на наказанието според защитника се обуславя от наличието на изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въз основа на който неправилно е отказано преди всичко прилагането на института на условното осъждане. При условията на алтернативност се претендира да се измени атакуваното решение, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода и/или да се намали неговия размер, който е несправедливо завишен. В съдебно заседание прокурорът от ВКП е на становище, че протестът и жалбата на частното обвинение са основателни и следва да се уважат. Частните обвинители Р., Н. и А. С., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Повереникът им адв.К. моли да се уважи жалбата по изложените в нея и в представените „писмени бележки“ съображения. Претендира направените по делото разноски през настоящата инстанция. Подсъдимият М. К. и новоупълномощеният му защитник адв.А. М. молят да се уважи жалбата им, а протестът и жалбата на частните обвинители да се отхвърлят като неоснователни. В последната си дума подсъдимият моли за по-леко наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест и жалбите са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което протестът, в частта относно претенцията за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и жалбите са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Касационният състав намира, че протестът в частта, с която се претендира увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС, за процесуално недопустим, тъй като, за да се породи правото на касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е необходимо съответният процесуален субект самостоятелно да се е възползвал от предоставената му закона възможност да атакува първоинстанционния съдебен акт пред въззивния съд. В протеста на прокурора от ОП - Пазарджик е поискано увеличаване само на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като едва в хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив е поискал увеличаване и на наказанието лишаване от права по чл.37, т.7 от НПК. Действително във въззивната жалба на повереника на частните обвинители е отправена претенция за увеличаване размера и на двете наказания, без да е било необходимо посочването на конкретен размер. В този смисъл правилно въззивният съд, в съответствие с нормата на чл.314 от НПК е извършил проверка на присъдата в нейната цялост, като не е оставил изготвената от повереника жалба без разглеждане, а се е произнесъл по същество, включително и относно правилността на присъдата в тази й част. Същевременно, действащият НПК изключва възможността за т.нар. "прескачащо" обжалване, което да позволява извършването на касационна проверка на въззивен съдебен акт, при липса на съответен въззивен протест, дори когато частното обвинение е направило същото искане, още повече че с право за присъединяване към вече подадената въззивна жалба, съобразно чл.320, ал.6 от НПК, разполагат единствено съучастниците на жалбоподателите – подсъдими, но не и прокурора. В производство по реда на чл.371, т.2 от НПК с присъда № 260009/31.03.2021 г., постановена от Окръжен съд - Пазарджик по нохд № 86/2021 г. подсъдимият М. С. К. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 02.01.2019 г., в [населено място], общ.В., при управление на МПС - л.а „Ауди А4“ с ДК [рег.номер на МПС] , след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движил в населено място с превишена скорост от 114 км./ч. и не на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, така че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта, като се е блъснал в задната част на попътно движещия се л.а. „Ауди А4“ с ДК [рег.номер на МПС] , при което е напуснал пътното платно, като е навлязъл в крайпътен участък и е блъснал намиращият се в уширението пешеходец - Н. Г. С. с ЕГН [ЕГН], следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на 10.01.2019 г., поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б. „Б“, пр.1 вр. с ал.1, б.“В“ пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл. 58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, като съобразно чл.59, ал.4 от НК е приспаднат периода, през който той е лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 02.01.2019 г. до влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 1 689,60 лв., като той е осъден да заплати на частните обвинители разноски за осъществено процесуално представителство - за адвокатско възнаграждение: на Р. С. - 400 лв., а на Надежда и А. С. по 750 лв. на всеки един от двамата. По протест на прокурор от ОП - Пазарджик за увеличение наложеното наказание лишаване от свобода, по жалба на частните обвинители за увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление и по жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 20215000600481/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка на основание чл.334, т.6 вр. с чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати допълнително на частния обвинител Р. С. разноски за процесуално представителство пред въззивния съд. Направените в протеста и в жалбите възражения са свързани преди всичко с твърдения за допуснати нарушения при индивидуализацията на наказанието и най-вече доколко същото се явява явно несправедливо, като съответно изключително занижено или завишено, което дава основание на настоящия състав да ги разгледа едновременно. Принципно, за да упражни правомощията си в желаната от всяка от страните по делото насока касационната инстанция е необходимо да констатира, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК, както и че неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. В случая нито една от посочените хипотези, съобразно изложените в протестта и жалбите доводи, не е налице. Визираните от страна на държавното обвинение като отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно - управлението на МПС от страна на подсъдимия със скорост два пъти по-висока от максимално разрешената за населено място, на изключително малка дистанция от движещия се пред него друг автомобил, след употреба на две наркотични вещества и при наличните предходни административни наказания, макар и не за драстични нарушения на ЗДвП, безспорно характеризират подсъдимия като личност, която грубо неглижира правилата за движение по пътищата, а извършеното деяние като такова със сравнително висока степен на обществена опасност, съпоставено с останалите от този вид престъпления. Същевременно тежестта на извършеното престъпление, макар да се явява основния фактор, който указва влияние върху справедливостта на наказанието, не е единственият. Правилно са отчетените и смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, обусловени от трудовата му ангажираност и семейното му положение като баща на малолетно дете. Те обаче не носят характеристиките на изключителност или многобройност, а при наличието на посочените отегчаващи такива не обосновават и несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание, за да се приложи разпоредбата чл.55 от НК, каквото искане се съдържа в жалбата на защитника. На тази основа няма как де се сподели становището на повереника на частните обвинители, че предходните инстанции са съпоставили определящите отговорността обстоятелства по техния брой, а не съобразно действителната им тежест, както и за тяхното превратно тълкуване, още повече в съчетание със залегналата в „писмените бележки“ претенция за явна несправедливост и на „определения изпитателен срок“, при постановеното ефективно изпълнение на наказанието при първоначален общ режим. Наред с гореизложеното обаче, следва да се отбележи, че макар наказанието на подсъдимия да е правилно индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, определянето на конкретния размер на лишаването от свобода - само с девет месеца повече от специалния минимум от три години преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, при максимум от петнадесет години, посочени в нормата на чл.343, ал.3, б. „Б“ пр.1 от НК, спрямо подсъдимия е проявено твърде голямо и необосновано снизхождение от окръжния съд, което е оставено без последствие и не е коригирано от въззивната инстанция. От друга страна, отмяната на решението от касационния съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за увеличаване на наказанието, би влязло в допълнителен конфликт с разпоредбата на чл.6, т.1 от ЕКПЧ и чл.22 от НПК, със стандарта относно разбирането за „разумен срок“ на наказателното производство, предвид забавянето на делото, чието досъдебното производство необосновано е продължило повече от две години, без извършеното деяние да се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, като по този начин евентуалното завишаване на санкцията би се превърнало в една неоправдана репресия спрямо подсъдимия. Ето защо така определеният обем на наказателната принуда съответства на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние, като успешно би допринесло за осъществяване на целите на чл. 36 от НК. Не е налице и констатация за очевидна диспропорция между обществената опасност на деянието и на дееца и наложеното наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, чиято продължителност е съобразена с разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НПК и се явява оправдана в контекста с другите нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е административно наказван. Неоснователни се явяват и оплакванията в жалбата на защитника на подсъдимия, че наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК. При преценката за приложението на института на условното осъждане, визираната разпоредба подчертава преимущественото значение на изискването за поправяне на дееца, без разбира се да игнорира и въздействието, което същото ще окаже върху обществото. При наличието на формалните предпоставки за приложението на чл.66 от НК касационният състав намира, че удовлетворяването на претенцията на защитата за неговото приложение не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, а и би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото с оглед тежестта на извършеното престъпление. В този смисъл касационният състав напълно споделя становището на предходните инстанции, че изолирането на подсъдимия от обществото за определения срок в максимална степен ще допринесе за постигане на посочените в чл.36 от НК цели на наказанието. По изложените съображения настоящият състав приема, че така определената и наложена на подсъдимия К. комплексна санкция и начинът на нейното изпълнение не търпи намеса, както в посока на неговото утежняване - с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, както се претендира от държавното и частното обвинение, така и за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода с и/или приложението на чл.66 от НК, както се претендира от защитата и от самия подсъдим, поради което протестът и жалбите се явяват неоснователни. С оглед изхода на делото и предвид изричното искане от повереника на частния обвинител за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, изготвянето на жалба и „писмени бележки“, настоящият състав счита, че подсъдимият следва да бъде осъден да го заплати, доколкото съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК същият е признат за виновен. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 104/10.11.2021 г., постановено по внохд № 20215000600481/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. ОСЪЖДА подсъдимия М. С. К. да заплати на частния обвинител Р. А. С., направените от него разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: