Р Е Ш Е Н И Е № 516 София, 29 ноември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Даниела Атанасова
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 486/2010 година.
Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия К. Д. Д. срещу въззивно решение № 144/ 19.07.2010 год. по в.н.о.х.д. № 189/2010 год. на Варненския апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия, поддържана в съдебно заседание от неговия защитник, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени всички касационни основанията по смисъла на чл.348, ал.1 НПК. Отправено е искане за отмяна на решението и упражняване на правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК и отхвърляне на предявените граждански искове, алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане, или неговото изменение, с приложение на чл.66,ал.1 НК.
Частните обвинители и граждански ищци С. А. А., действащ лично и със съгласието на К. А. И., К. А. И. и К. Ю. И. са атакували въззивния акт, като са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната му част. Отправено е алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наложеното наказание, респ.-изменението му, с увеличаване на присъденото обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.
Повереникът поддържа жалбата в съдебно заседание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а тази на частните обвинители и граждански ищци за основателна.
Върховният касационен съд на Република България, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдена присъда № 50/ 26.04.2010 год. по н.о.х.д. № 1611/2009 год.на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. Д. Д. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.І-во, б”б”, във вр. с ал.1, б”в”НК и във вр. с чл.54 НК - му наложено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит” тип. На основание чл.343г НК е наказан и с лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Предявените граждански искове са уважени частично, за сумата от по 50 000лв. за всеки един от ищците. Съдът се е произнесъл по въпроса за направените по делото разноски.
Жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Не са налице заявените процесуални нарушения, свързани с огранаване правото на защита на подсъдимия.
В рамките на своята компетентност, Съдилищата са положили в достатъчен обем усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13НПК. Не са останали неизяснени факти и обстоятелства, релевантни за делото, с което да са ограничени процесуалните права на Д..
Инстанциите по фактите са подложили на съвкупен и прецизен анализ събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал и извели фактическите и правни изводи. Показанията на свидетелите Г.Стефанов, В.Великов, Сн.Иванова, Д.Мирчев, С.А., последователни, логични и взаимно допълващи се по своята същност, са оценени на фона на изводите на комплексната съдебно авто-техническа, медицинска и Д. експертизи. Липсва заявеното нарушение на чл.107,ал.5 НПК. Доказателствената съвкупност е оценена внимателно и не са игнорирани едни доказателствени източници за сметка на останалите. Твърденият от подсъдимия факт в неговите обяснения, свързан с управление на превозното средство от пострадалата, е опроверган както от гласните източници на информация, така и констатираните телесни увреждания по тялото на последната, локализирани предимно в дясната половина и тези на подсъдимия - в лявата. Несъстоятелен е доводът на защитата, свързан с процесуалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изтъкнат в допълнителнението към жалбата. Д.-експертизата не е „инплантирана” в комплексната автотехническа и медицинска, а двете експертизи са еднопосочни по отношение на основния извод-кой е управлявал моторното превозно средство, какво е било разположението на двете тела/на подсъдим и пострадала/ непосредствено преди пътното произшествие, както и в периода, през който автомобилът се е удрял в неравния терен и се установил на тавана си.
В съответствие с процесуалните изисквания на чл.339, ал.2 НПК, апелативният съд е отхвърлил аналогичните възражения, изтъкнати с въззивната жалба, че частите от въздушната възглавница не са иззети по съответния ред / с разрешение на съдия/. Проведеното процесуално-следственото действие не е претърсване и изземване по смисъла на чл.161,ал.1 НПК, а оглед на местопроизшествие по чл.155,ал.1 НПК, при което са иззети веществените доказателства, а безспорно е установен фактът/чрез Д.-експертиза/, че кръвта по въздушната възглавница е на подсъдимия, поради което доводът за процесуалната негодност на тези източници на информация е несъстоятелен.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно.Подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл.343,ал.3,пр.І-во, във вр. с ал.1,б”в”НК, защото при управление на МПС, в нарушение на правилата за движение по пътищата – на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на А. А., като е управлявал моторното превозно средство в „пияно състояние”.
Несъмнено касаторът е управлявал моторното превозно средство с несъобразена с пътните условия скорост-120 км/ч при техническа възможност завоят да бъде преодолян със 106.89 км/ч, при мокра асфалтова покривка, т.е. управлявал е автомобила с „несъобразена” с пътните условия скорост и не е контролирал непрекъснато превозното средство.Виновното нарушения на правилата за движение по пътищата, са в пряка причинна връзка с причинените съставомерни последици-смъртта на А. А., за което са изложени в достатъчен обем съображения от инстанциите по фактите.
Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо определено при условията чл.54 НК. Трудовата ангажираност на подсъдимия, добрите характеристични данни, в достатъчна степен са оценени от апелативния съд. Не може да бъде удовлетворено искането за смекчаване наказателно-правното положение на касатора, защото е завишена обществената опасност на деянието и личната на дееца. С този вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието, се постигат целите му в личен и обществен план.Настоящият състав възприема за верни изводите на апелативния, че с условно осъждане не може бъде постигнат поправителния, превъзпитателен и възпиращ ефект на наказанието спрямо дееца, предвид грубите по своя характер нарушения на правилата за движение и демонстрираната от него безцеремонност, както и проявената престъпна упоритост да управлява превозно средство след употреба на алкохол. Размерът на определеното по чл.343г НК наказание е съобразен с многобройните предходни наказания по административен ред.
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна.
Несъстоятелен е доводът на касаторите, свързан с явната несправедливост на наложеното наказание.Отчетени са в достатъчна степен отегчаващите отговорността обстоятелства, а „пияното състояние”, изтъкнато като аргумент в жалбата, не може да бъде оценявано като такова, предвид разпоредбата на чл.56НК. От съществено значение в обсъжданата посока са точната концентрация на алкохол в кръвта на водача, конкретната стойност на скоростта на движение на управляваното моторно превозно средство и доколко тя надвишава съобразената, фактори, които несъмнено рефлектират при индивидуализация на наказанието в светлината на чл.54,ал.2 НК и са оценени правилно от въззивната инстанция.
Размерът на гражданската обезвреда не е в съответствие с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и практиката на съдилищата, поради което искането за увеличаване размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е основателно, но само по отношение на С. А.. Синът на пострадалата е останал без моралната и финансова подкрепата на своята майка в твърде рА. възраст, приел е тежко смъртта й, а с неговото възпитание и отглеждане са се заели родителите й -възрастни и болни хора. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на гражданската обезвреда в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди, доколкото е възможен паричен еквивалент на загубата на близки хора, по отношение на гражданските ищци К. А. и К. И., а размерът на присъденото обезщетение на непълнолетния С. А., следва да бъде увеличен на 80 000 лв., за да бъде обезщетен адекватно.
По изложените съображения, жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивното решение - коригирано в гражданско-осъдителната му част.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 144/ 19.07.2010 год. по в.н.о.х.д. № 189/2010 год. на Варненски апелативен съд, като увеличава размера на присъденото на С. А. А. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на 80 000лв.
ОСЪЖДА К. Д. Д. да заплати държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск-1 800лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |