Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 24.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№244 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на „Импресия” ЕООД за отмяна на влязло в сила решение №201 от 02.08.2018 г. по т.д.№1703/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Молителят /ищец в исковото производство, по което е постановено решението/ навежда доводи, че с оглед постановените от различни състави на ВКС съдебни актове /решение №207 от 12.02.2018 г. по т.д.№1100/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №173 от 25.01.2018 г. по т.д.№937/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №148 от 19.12.2012 г .по гр.д.№828/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №859 от 03.12.2010 г. по ч.т.д.№911/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определение №749 от 23.12.2009 г. по ч.т.д.№857/009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, в които е възприето различно от даденото в решение №201 от 02.08.2018 г. по т.д.№1703/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, разрешение по обусловилия правната воля на съда правен въпрос /относно валидността на записа на заповед/, са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора и които, с оглед липсата на публикуването им в Бюлетина на ВКС, не е било възможно да бъдат узнати от молителя преди постановяване на решението. Излага съображения, че молбата за отмяна се явява основателна и поради противоречието на решение №201 от 02.08.2018 г. по т.д.№1703/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение с практиката на С. и с решения на ЕСПЧ от 06.07.2010 г. по д.№054111/07, от 12.07.2012 г. по д.№36760/06, от 28.04.2004 г. по д.№56679/00, от 10.05.2011 г. по дело Ф. срещу България, от 16.06.2005 г. по дело Щорк срещу Германия, от 10.02.2001 г. по дело Г. срещу България и от 22.01.2009 г. по дело Д. срещу България, което противоречие води до извод, че решението е явно неправилно и незаконосъобразно постановен съдебен акт, предвид допуснати съществени нарушения на материалния закон в противоречие с Конституцията и ЕКЗПЧОС, във връзка с правото на ефективна и справедлива съдебна защита. Ответникът „Айс Лайн А.М.” ЕООД заявява становище за неоснователност на молбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, намира, че молбата е допустима, но неоснователна. Съдебните актове на различни състави на ВКС, на които се позовава молителя, са по процеси, водени между страни, различни от тези по решението, чиято отмяна се иска /респективно не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК/, като тези актове не представляват и новооткрити писмени доказателства, нито са нови обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства са тези, които са от съществено значение за делото, съществували са към деня на приключване на устните състезания, но не са включени в делото по обективни причини - различни от процесуална небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от съответната страна. Цитираните в молбата за отмяна актове на ВКС не възпроизвеждат факти от значение за спорното право, а евентуалното противоречие между възприетото в тях разрешение на даден правен въпрос и разрешението му в решението, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 от ГПК, би имало значение за правилността на последното, поради нарушение на материалния закон, като изложеното относно значението на актовете на ВКС, в случая в пълна степен се отнася и до решенията на С. и на ЕСПЧ, на които се позовава молителя /в молбата за отмяна не се твърдят факти, водещи до извод, че налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК, предвиждащо възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение в полза на страната, искаща отмяна, е установил нарушение на ЕКЗПЧОС или на протоколите към нея/. Отмяната на влязло в сила решение е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 и чл.304 от ГПК фактически състави, между които нарушението на материалния закон не е предвидено като отменително основание. Това нарушение е основание за отмяна на неправилни съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол по чл.281, т.3 от ГПК, когато касационното им обжалване е допуснато поради констатирано отклонение от съдебната практика на ВКС - казуална или задължителна, от актове на Конституционния съд на Република България и на С., при необходимост от създаване на съдебна практика с оглед точното приложение на закона или развитието на правото, или при вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на решението /чл.280, ал.1, т.1 – 3 и ал.2 от ГПК/. С оглед изложеното в случая не е налице нито една от хипотезите по чл.303, ал.1 от ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, като с оглед изхода на правния спор, молителят дължи на ответника направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Импресия” ЕООД за отмяна на влязло в сила решение №201 от 02.08.2018 г. по т.д.№1703/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. ОСЪЖДА „Импресия” ЕООД[ЕИК] да заплати на „Айс Лайн А.М.” ЕООД[ЕИК], сумата от 1 200 лв., разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.