4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 28.01.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №808 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба от „Ивона“ ООД, [населено място] дол, чрез адв.Б. за отмяна на влязло в сила решение №269/07.12.2017г. по в.т.д.№477/2017г. на Апелативен съд- Варна, с което е отменено решение №426/27.06.2017г. по т.д. №1185/2016г. на ОС-Варна и вместо него е постановено ново, с което е осъден ответникът „Ивона“ ООД да заплати на „Елдоминвест- Варна“ ООД сумите 55 020.62 лева - обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз по СМR товарителница от 03.06.2016г., представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки (408 ел.бойлери с общо тегло 11 424 кг), 535.99 лева - мораторни лихви върху същата главница за периода от 07.07.2016г. до 10.08.16г., и 11 004.12 лева - обезщетение за дължим ДДС върху стойността на липсващия товар поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, ведно със законната лихва върху главниците /55 020.62 лева и 11 004.12 лева/, считано от 12.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и разноските за двете инстанции. Молителят твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК- поради новооткрити доказателства, релевантни за обстоятелството, което е било спорно по делото- налице ли е договор за международен автомобилен превоз между ищеца- изпращач и ответника- превозвач. Сочи като новооткрити доказателства изисканите с молба по сл.д. №61/2018г. на ОСО при ОП-Варна /пр.пр. №14927/2017г. по описа на РП-Варна/ протоколи от разпити на свидетели /Г. А., Ю. Д., Р. К./ и кореспонденция по имейл между М. К. и Ю. Д.. Ответникът „Елдоминвест- Варна“ ООД излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради подаването й след изтичане на 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, както и за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна. Неоснователно е възражението на ответника относно неспазване на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че молителят е узнал за съществуването на приложените към молбата доказателства още през март 2019г., когато е бил разпитан като свидетел по ДП №61/2018г. От приложения протокол от разпит на свидетел по ДП- следствие №61/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Варна от 15.03.2019г. се установява, че Д. Н.- управител на „Ивона“ ООД е разпитан на посочената дата, но не се доказва да са му предявявани писмени доказателства или да е уведомен по какъвто и да е начин за съществуването на документите, приложени към молбата за отмяна. Поисканите с молба от 27.01.2020г. от адв.Б.- пълномощник на „Ивона“ ООД документи по ДП- сл.дело №61/2018г. са му предадени на 11.02.2020г., видно от удостоверението от следовател И. А. от ОСлО-ОП-Варна. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК с вх.№5859/19.02.2020г. на ОС-Варна е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В настоящата хипотеза молителят е ответник по процесните искове за плащане на обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз по СМR товарителница от 03.06.2016г., представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки и обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения период. Поддържа, че са налице новооткрити доказателства, релевантни за обстоятелството, което е било спорно по делото- налице ли е договор за международен автомобилен превоз между ищеца- изпращач и ответника- превозвач. Няма спор, че основната защитна теза на ответника в исковото производство е свързана с твърдението, че няма договор за превоз, сключен между него като превозвач и ищеца като изпращач/товародател. Още с отговора на исковата молба ответното дружество заявява, че няма договор за международен превоз на стоки, сключен между страните и че договорните отношения във връзка с възлагането на транспорта на процесните бойлери са между него като превозвач и спедиторска компания „Международни превози Канотранс“ ООД, [населено място], ангажирана от купувача „Г. Трговина“ ДОО, Загреб. Има и твърдение, че платец на навлото е Avto M.B. d.o.o., Любляна. В първото открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника поддържа тезата, че транспортът е възложен на ответното дружество от „Международни превози Канотранс“ ООД, [населено място], която фирма от своя страна има сключен договор за спедиция със словенското дружество Avto M.B. d.o.o., Любляна, като представя и писмени доказателства. С отговора на въззивната жалба „Ивона“ ООД отново поддържа тази защитна таза, като счита, че изложените факти се установяват от доказателствата по делото, вкл. от наведените от „Елдоминвест“ ООД твърдения в жалба изх.№КУ 22/12.07.2016г. до Върховна държавна прокуратура на Р Словения. Молителят твърди, че това релевантно за изхода на спора обстоятелство се установява от новооткритите писмени доказателства, приложени към молбата по чл.303 ГПК – протоколи от разпити на свидетели /Г. А., Ю. Д., Р. К./ и кореспонденция по имейл между М. К. и Ю. Д., представляващи част от преписката по сл.д. №61/2018г. на ОСО при ОП-Варна /пр.пр. №14927/2017г. по описа на РП-Варна/, като в молбата се позовава и на жалба изх.№КУ 22/12.07.2016г. от „Елдоминвест“ ООД до Върховна държавна прокуратура на Р Словения. Настоящият състав на ВКС счита, че жалба изх.№КУ 22/12.07.2016г. до Върховна държавна прокуратура на Р Словения не представлява новооткрито доказателство, доколкото същата е цитирана от молителя в отговора на въззивната жалба, вкл. има позоваване на нейното съдържание. Протоколите от разпитите на свидетелите Г. А., Ю. Д., Р. К. от 02.04.2018г., 18.10.2018г. и 29.05.2019г. са съставени след постановяването на въззивното решение и представляват новосъздадени документи, но не са основание за отмяна на процесното решение, тъй като не доказват посочените от молителя релевантни обстоятелства, респ. не са от значение за изхода на делото. Съдът намира, че събраните в досъдебното производство гласни доказателства не могат да се ценят като свидетелски показания в исковото производство, нито като писмени доказателства, тъй като по своята същност представляват събрани по ненадлежен ред гласни доказателства. Доколкото разпитаните свидетели не са законни представители на страните, изявленията им не могат да се ценят и като извънсъдебно признание. Твърдените от молителя обстоятелства- сключване на договор за международен превоз на процесните стоки между спедиторска компания „Международни превози Канотранс“ ООД, [населено място] и ответника „Ивона“ ООД като превозвач, както и сключване на договор за спедиция между купувача „Г. Трговина“ ДОО, Загреб и словенското дружество Avto M.B. d.o.o., Любляна, съответно спедиторски договор между Avto M.B. d.o.o., Любляна и „Международни превози Канотранс“ ООД, [населено място], не могат да бъдат доказани и с разменената ел.кореспонденция между М. К. и Ю. Д.. По-голямата част от имейлите са изпратени преди сключването на договора за международен превоз на стоки, обективиран в СМR товарителницата от 03.06.2016г., подписана и от двете страни по делото, като самите електронни писма не съставляват доказателство за сключването на гореописаните договори, още по-малко доказват, че превозът е извършен от „Ивона“ ООД в изпълнение на поето с тях задължение. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна. С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски за настоящото производство. Претендира сумата 6 000 лева- адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за неговото договаряне и плащане. Молителят прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, като настоящият съдебен състав намира същото за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и разглеждането на молбата в едно открито съдебно заседание на ответника следва да се присъди сумата 3 000.00 лева. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от „Ивона“ ООД, [населено място] дол, чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение №269/07.12.2017г. по в.т.д.№477/2017г. на Апелативен съд- Варна, с което е отменено решение №426/27.06.2017г. по т.д. №1185/2016г. на ОС-Варна, като е осъден ответника „Ивона“ ООД да заплати на „Елдоминвест- Варна“ ООД сумите 55 020.62 лева - обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз по СМR товарителница от 03.06.2016г., представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки (408 ел.бойлери с общо тегло 11 424 кг), 535.99 лева - мораторни лихви върху същата главница за периода от 07.07.2016г. до 10.08.16г., и 11 004.12 лева - обезщетение за дължим ДДС върху стойността на липсващия товар поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, ведно със законната лихва върху главниците /55 020.62 лева и 11 004.12 лева/, считано от 12.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и разноските за двете инстанции. ОСЪЖДА „Ивона“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Елдоминвест- Варна“ ООД , ЕИК[ЕИК] сумата 3 000 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: