Ключови фрази
Нищожност * договор за покупко-продажба * право на строеж * привидни и прикрити договори


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 362

С., 10.11. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 26 октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 111/2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 787 от 21.06.2011 г. по касационна жалба на В. А. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 14.10.2010 год. по гр. дело № 370/2010 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 61 от 04.05.2010 год. по гр. дело № 118/2009 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са уважени исковете на жалбоподателката с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителността на договор за продажба на учредено право на строеж по нотариален акт № 186, том ІІ, д. № 386/97 год. на нотариус при Плевенски районен съд като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице и исковете са отхвърлени, решението е обезсилено в частта по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), с който жалбоподателката е призната за изключителен собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 9 с площ 67,98 кв. м на пети етаж, заедно с мазе № 9 и на 1/2 идеална част от апартамент № 7 с площ 67,98 кв. м, заедно с мазе № 7 и на 1/2 идеална част от гараж № 1 - всички находящи се в жилищна сграда на [улица], [населено място] и иска е оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по делото е прекратено.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД по материалноправния въпрос за съотношението между привидна сделка и прикрито съглашение, когато страните по привидната сделка и страните по прикритото съглашение са различни.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-правна страна разпоредбата на чл. 17 ЗЗД урежда съотношението между привидната и прикритата сделка. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка, без това непременно да води до симулация в субектите. Такъв е случаят, когато се договоря в полза на трето лице, т. е. постигнато е съглашение между страни, наречени уговарящ и обещател, което поражда права за трето ползващо се лице, наречено бенифециер, което не е страна по този договор. Когато уговарящият е кредитор, а обещателят длъжник, уговорящият може да иска от обещателя изпълнение в полза на бенифециера, който съобразно постигнатата уговорка става кредитор на обещателя. Така не се стига до двойственост на страна по привидния договор, а до симулиране на волеизявлението по този договор.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете за обявяване на договор да продажба на право строеж за построяването на два апартамента и на гараж като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице. Прието е, че не може да има относителната симулация, когато страните по привидната и прикритата сделка са различни, както и че не е установена фигурата на подставено лице (за каквато липсват твърдения в исковата молба) и такова лице не може да бъде едноличният търговец-продавач по оспорения договор.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и уважаване на исковете, като договора за покупко-продажба се обяви за привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице.
Ответникът Д. В. Б., чрез назначения си особен представител адв. Н. оспорва касационната жалба.
Ответниците Б. Д. Б., А. Н. С., Ц. Б. С. и едноличен търговец „С.- М. П.” [населено място] не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Предявен е иск за обявяване нищожността на договор за продажба на учредено право на строеж като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице. Искът е предявен от купувача В. А. Б., с който твърди, че между ответниците А. С. - нейн баща и едноличния търговец „С.-М. П.” са сключени два договора за покупко -продажба и строителство на два апартамента и гараж. Бащата на ищцата като възложител по договорите заплатил изцяло строителството на обектите извършено от едноличния търговец като изпълнител, който в писмена декларация признал, че сумите по строителството и довършителните работи са му заплатени от възложителя. По искане на възложителя, едноличният търговец директно прехвърлил собствеността върху построените обекти на неговата дъщеря, която с предявения иск е поискала да се обяви нищожността на този договора за покупко-продажба, като привиден, прикриващ действителен договор в полза на трето лице - постигнато съглашение между нейния баща като уговарящ и едноличния търговец, като обещател, собствеността да се прехвърли направо на ищцата, като трето ползващо се лице - бенифициер.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са установени от представените по делото писмени доказателства - договор за продажба на учредено право на строеж от 19.02.1995 г., договор за покупко-продажба и строителство от 23.01.1995 год. за построяването на апартамента № 7 и № 9 и на гараж № 1 сключени между бащата на ищцата и едноличния търговец и нотариален акт № 185/95 год. за учредено право на строеж за тези обекти; вносни бележки и фактури, от които е видно, че строителството изцяло е заплатено от бащата на ищцата в качеството му на възложител по договорите, както и писмена декларация от 10.02.1997 г. от едноличния търговец - изпълнител, че строителството на обектите й е заплатено изцяло от възложителя; нотариален акт № 186/18.02.1997 г. за продажба на учредено право на строеж, с който едноличният търговец продал на ищцата двата апартамента и гаража, оспорен с исковата молба.
При тези фактически обстоятелства от правна страна следва да се приеме, че договора за продажба на учредено право на строеж, сключен на 18.02.1997 год. с нотариален акт № 186/97 год. между ищцата и едноличния търговец е нищожен като привиден. По договора няма уговорка за покупко-продажба срещу заплащане на цена и такава не е платена. Договорът е симулативен и прикрива съглашение между възложителя и изпълнителя по сключените между тях предварителни договори, едноличният търговец да изпълни задължението си, като прехвърли правото на собственост вместо на възложителя на неговата дъщеря, т. е. прикритото съглашение е в изпълнение на дълг. Договорът прикрива съглашение, по силата на което ищцата е придобила качеството на бенефициер и кредитор на обещателя едноличен търговец - длъжник на уговорящия по сключените предварителни договори, правото на собственост да се прехвърли директно на бенефициера, като отношенията между бенефициера и уговорящия са вътрешни отношения на безвъзмездност. Прикритото съглашение носи характеристиката на договор в полза на трето лице, договорът е валиден и по отношение на него следва да се приложат правилата на прикритото - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД е неправилно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете следва да се уважат. В останалата част решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Ищцата няма искане за присъждане на съдебни разноски, които следва да останат в тежест на страните, както са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение № 183 от 14.10.2010 г. по гр. дело № 370/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26., ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за продажба на учредено право на строеж сключен на 18.02.1997 год. с нотариален акт № 186, т. ІІ, дело № 386/1997 год. на нотариус при Плевенски окръжен съд, с който М. П. И. - едноличен търговец с фирма „С.-М. П.” и М. Д. П. продали на В. А. Б. учреденото им с нотариален акт № 185, т.І, н.д. № 185/95 год. на Плевенски нотариус право на строеж за построяването в дворно място, находящо се в [населено място], цялото от 250 см. М, съставляващо парцел ІІ-5366 в стр. кв. 311 по плана на града на апартамент № 7, находящ се на етаж 4 в новострояща се сграда на [улица], [населено място], с площ 67.98 кв. м и мазе № 7 с площ 9 кв. м; апартамент № 9 находящ се на мансарден етаж - таванско ниво в новострояща се сграда на [улица] с площ 67.98 кв. м и мазе № 9 с площ 6.16 кв. м и гараж № 1 находящ се на партерния етаж с площ 14,05 кв. м, като привиден, прикриващ договор в полза на трето лице, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за действителен сключения между А. Н. С., като уговарящ и едноличния търговец М. П. И. с фирма „С.-М. П.”, като обещател, договор за безвъзмездно прехвърляне в полза на третото лице бенифециер В. А. С. от едноличния търговец М. П. И. правото на собственост на апартамент № 7, находящ се на етаж 4 в новострояща се сграда на [улица], [населено място] с площ 67.98 кв. м и мазе № 7 с площ 9 кв. м; апартамент № 9 находящ се на мансарден етаж-таванско ниво в новострояща се сграда на [улица], с площ 67.98 кв. м и мазе № 9 с площ 6.16 кв. м и гараж № 1 находящ се на партерния етаж с площ 14,05 кв. м, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ