Ключови фрази


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№78


гр. София,14.03.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2306 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. П. С. като процесуален представител на С. С. Д. и С. Л. Д. срещу решение № 1493 от 08.07.2020г. по в. гр. д. № 3861/2019г. от Апелативен съд - София, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от адвоката частната жалба срещу определение от 28.05.2019г. по гр.д. № 15796 / 2017г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248 ГПК е неправилно, поради нарушение на чл.38, ал.2 ЗА. Излагат се съображения, че съгласно посочената разпоредба, при оказана безплатна правна защита, присъденото в полза на адвоката възнаграждение следва да бъде не по-малко от минималното такова по Наредба № 1/ 2004г. на ВАС, като приложение не намират разпоредбите на чл.78 ГПК.
Ответникът по частната жалба, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, не представя отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение, въззивният съд е приел за неоснователно искането на адв. С. за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВАС, без да се взема предвид резултата по спора. Възприети са и мотивите на пърноинстанционния съд, че ЗАд. препраща към наредбата, която предвижда, че адвокатското възнаграждение се определя спрямо интереса. Посочено е, че при поемане и осъществяване на безплатна правна помощ и процесуално представителство, съответният адвокат не се освобождава от отговорността да прецени какъв да е размерът на търсеното обезщетение по чл.52 ЗЗД, съобразно съдебната практика, постановена по сходни случаи.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: „При осъществена от адвокат безплатна правна помощ, на каква база следва да се определи, респ. присъди възнаграждението му от съда - въз основа на резултата от делото, при съобразяване на размерите, установени от Наредба № 1/ 2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, или пропорционално – при съобразяване на размера на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата претенция спрямо уважената част от нея? Касаторът поддържа се, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол, като при евентуалност се поддържа, че актът е обевидно неправилен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касация, предвид следното:
Въпреки че въпросът покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не са осъществени посочените от касатора допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
На първо място, невярно е твърдението, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на цитираната практика на ВКС. Изрично в определението по ч.т.д. № 195/2012г. на I т. о. на ВКС е посочено, че в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАд., предпоставка за заплащането на минималния размер е постановяване на позитивно решение за страната. Формираната с определението по ч. т. д. № 2487/2017г. на II т.о. ВКС практика не е относима към поставения въпрос, тъй като с нея се дава разрешение на друг въпрос- дали при представителство на повече от един ответник по една жалба се дължи повече от едно възнаграждение. Обжалваният акт не влиза в противоречие с посочването в цитираното дело на ВКС, че при осъществено безплатно представителство по чл.38 ЗАд. се възмездява труда на адвоката, като не се присъждат разноски на спечелилата делото страна. В посоченото определение на ВКС не е направен извод, че присъждането на възнаграждението не зависи от изхода на спора. С определение по ч. т. д. № 1987/2019г. на II т.о. на ВКС е разгледан въпроса за условията, при които може да се предостави безплатна адвокатска помощ, като изрично е посочено, че разпределението на отговорността за разноските се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК при наличие на жалби и от двете страни. Посочено е, че когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от страните разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК. С оглед изложеното, в последното посочено от касатора определение на ВКС е признато приложението на правилата по чл.78 ГПК, но в хипотеза на подадени и от двете страни жалби, които не са уважени от въззивния съд.
Не е налице и втория наведен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в посочената практика на ВКС осъждането на насрещната страна за адвокатско възнаграждение при осъществено безплатно представителство на другата страна в процеса е обвързано от изхода на спора. В тази насока е и определение № 60519/28.10.2021г. по ч.т.д. № 2305/2020г. на II т.о. на ВКС, според което, съгласно разпоредбите на чл.38 ЗАд., условие за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно представителство по дело, е да са налице условията за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна, относно които не са налице специални норми в ЗАд., поради което приложение намират разпоредбите на чл.78 ГПК. Взето е предвид, че между адвоката по чл.38, ал.1 ЗАд. и насрещната страна не е налице договорно правоотношение, като задължението на последната за заплащане на възнаграждение на адвоката на противната страна произтича именно от отговорността й за разноските. С оглед на това, в случаите на чл.38, ал.1 ЗА съдът определя възнаграждението на адвоката в размер не по-нисък на Наредба № 1/2004г. (съобразно материалния интерес), но насрещната страна дължи такава част от него, която е пропорционална на постановеното в полза на страната, която се представлява от адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно правилата на чл.78 ГПК. Изрично е посочено, че насрещната страна не може да бъде поставена в по-неизгодно положение от това, което би имала, ако по отношение на другата страна в процеса не бе осъществена безвъзмездна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗАд. При наличие на практика на ВКС, с която е даден отговор на поставения въпрос, в пълно съответствие с която е постановен обжалвания акт, и липса на необходимост от даване на ново тълкуване на разпоредбите, поради промяна на обществените условия или на законодателството, касационният контрол не е осъществено и основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Доколкото единственият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалвания акт е поставеният от касатора, и разрешението му е в съответствие с практиката на ВКС, липсва и наведеното основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
С оглед горното, обжалваното определение, инкорпорирано в решението, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1493 от 08.07.2020г. по в. гр. д. № 3861/2019г. от Апелативен съд - София, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от адв. П. С. частна жалба срещу определение от 28.05.2019г. по гр. д. № 15796 / 2017г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.