Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. София, 12 март 2018 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 41 по описа за 2018 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Д. Д. и по жалба на подсъдимия К. И. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 500 от 16.11.2017 г, по ВНОХД № 389/17, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 323 от 8.12.2016, по НОХД № 4361/14, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието е преквалифицирано по чл. 206, ал. 1 НК, със стойностен размер, възлизащ на 13 288 лв, и наложеното на подсъдимите наказание е намалено, както следва: на подсъдимия Д., на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, и на подсъдимия С., на две години и десет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда е постановено следното:
Подсъдимият Я. Д. е признат за виновен в това, че на 21.12.2010 г в [населено място], в съучастие като извършител с подсъдимия К. И. С., действал като помагач, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел и пазел, парична сума, възлизаща на обща стойност 458 610, 38 лв, собственост на [фирма], като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит” тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 24.01.2011 г до 26.11.2011 г.
Подсъдимият К. С. е признат за виновен в това, че на
21.12.2010 г в [населено място], в съучастие като помагач с подсъдимия Я. Д., действал като извършител, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която извършителят владеел и пазел, парична сума, възлизаща на обща стойност 458 610, 38 лв, собственост на [фирма], като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит” тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 24.01.2011 г до 31.10.2011 г.
С жалбата на подсъдимия Д. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че осъждането на жалбоподателя почива на ненадеждна доказателствена основа, че осъждането е базирано единствено на показанията, депозирани от св. Х., съучастник в престъплението, на която не е повдигнато обвинение, без да са събрани други доказателства, подкрепящи нейните твърдения, че не са съобразени резултатите от проведеното полиграфско изследване в хода на досъдебното производство, че е останало неизяснено кой е собственик на инкриминираните парични средства и какъв е техният действителен размер, че не са събрани доказателства за оборота на фирмите, занимаващи се с хазартна дейност, че не е съставен редовен документ, касаещ размера на паричния оборот, подписан от жалбоподателя Д., че разследването е предявено при непълни материали: не са били приложени разписките за върнатите на дружеството парични средства и документите за ревизиите от 21.12.2010 г и 22.12.2010 г, че тези документи са съставени след инкриминираното деяние за нуждите на наказателното производство, че липсват убедителни доказателства за размера на инкриминираната сума, откъдето и осъждането за обсебване на имущество без изяснен имуществен размер не би могло да се постигне, че материалният закон е приложен неправилно.
С жалбата на подсъдимия Д. се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и подсъдимият да бъде оправдан от настоящата инстанция.
С жалбата на подсъдимия К. С. се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: че въззивният съд е преквалифицирал деянието на жалбоподателя като съучастие под формата на съизвършителство, при липса на такова обвинение, че доказателственият анализ е проведен в отклонение от процесуалните изисквания, че неправилно в основата на осъждането са поставени показанията на св. Х., че липсват доказателства за идентичност на намерените в дома на жалбоподателя парични суми с тези, предмет на обвинението, че не са взети предвид доказателствата за връщане на инкриминираното имущество, изводими от показанията на св. Х., съобщил на полицията, че в дома му се съхраняват парични средства, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието може да се преквалифицира по чл. 206, ал. 6 НК, а отговорността да се реализира при условията на чл. 78 а НК, че наложеното наказание е явно несправедливо / че е приложим чл. 58, б. „б” вр. чл. 55 НК /.
С жалбата на подсъдимия С. се правят алтернативни искания: за оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация по чл. 206, ал. 6 НК и приложение на чл. 78 а НК, за смекчаване на наложеното наказание чрез приложение на чл. 58, б. „б” вр. чл. 55 НК.
В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия Д. пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят Д. моли да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия С. пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят С. моли за справедливо решение.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Въззивният съд е анализирал доказателствените източници, като е спазил императивните изисквания на чл. 14 НПК, поради което и е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Осъждането на жалбоподателите почива на съвкупност от доказателствени източници, а именно: показанията на св. Х., подкрепени от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства, протоколите за претърсване и изземване, веществените доказателства, показанията на св. К., св. Д., св. И., св. В., св. Х., писмените доказателства, заключението на Съдебно-счетоводната експертиза.
Изброените доказателствени източници си кореспондират и взаимно се допълват по такъв начин, че изводите относно авторството на деянието в лицето на подсъдимите са категорични и несъмнени. Въззивният съд е взел становище по възражението на защитата относно ролята на св. Х. в инкриминираното деяние, като правилно е приел, че нейните показания могат да бъдат кредитирани, тъй като тя е пресъздала инкриминираните събития, като не е спестила и собственото си участие, а проверката за истинността на нейните твърдения е извършена чрез съпоставяне на разказа й с обективните факти, приобщени по делото чрез другите доказателствени източници, подкрепящи обвинителната теза, и едва след откриване на пълно съвпадение между тях е дадена вяра на казаното от нея.
Известно е, че прокуратурата е този държавен орган, който разполага с компетентност да определи кръга от лицата, на които да повдигне обвинение, а по настоящето дело св. Х. не е привличана като обвиняема, респективно, показанията й като свидетел не са повлияни от предходното й процесуално качество, какъвто би бил случаят, ако е имала статут на обвиняема, а наказателното производство, водено срещу нея, е прекратено. Св. Х. е разпитана на досъдебното производство пред съдия, в присъствието на обвиняемите Д. и С. и техните защитници, които са упражнили правото си да задават въпроси. Тя не е променила показанията си в съдебната фаза, а след приобщаване на показанията й от досъдебната фаза / прочетени поради липса на спомен за част от обстоятелствата / е потвърдила тяхната истинност. Наличието на съответствие между фактите, съобщени от свидетелката, с тези, изяснени от другите доказателствени източници, е послужило като основание да бъде дадена вяра на нейните показания и същите да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда и решението, което я потвърждава. Нейните твърдения за изработения план за действие и привличане на съучастник в лицето на подсъдимия С., когото е разпознала на досъдебното производство, кореспондират на справките за мобилната комуникация между тези три лица и местонахождението им към момента на разговорите, което съвпада със заявеното от свидетелката.
На следващо място, мобилният телефон, предоставен от подсъдимия С. на другия подсъдим, е намерен при претърсването и изземване, проведено в жилището на първия, заедно с използваната сим-карта. Описът на банкнотите в евро, предаден от св. Д., съвпада с действително намерените банкноти в евро от таванското помещение към жилището на св. Х., баща на св. Х.. Показанията на последния подкрепят съобщеното от дъщеря му, че на 21.12.2010 г е донесла голяма сума пари в жилището с молба да ги съхранява. Иззетите от дома на подсъдимия С. парични средства в лева и евро са намерени в специално изработен тайник в кухнята на дома му, като номерата на банкнотите евро съвпадат с описа, предаден от св. Д.. На следващо място, разказът на св. Х. кореспондира на заварената обстановка в офиса след деянието, а именно: установено е, че са отнети паричните средства, но не и други ценни предмети, каквито е имало в офиса, а това е в изпълнение на плана за действие при инсценирането на „грабежа”. Установено е, че здравословното състояние на подсъдимия Д. след „нападението” му е позволявало да потърси помощ и да сигнализира за извършеното престъпление, но той не го е сторил / открит е на следващия ден от св. П. /, което също кореспондира на изработения план. Отделно от това, лицето, проникнало в сградата, е било снабдено с ключ, който факт също се съдържа в показанията на св. Х..
Разказът й за начина, по който ще бъде инсцениран „грабежът”, намира потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие, в заключението на техническата експертиза, изследвала записа от видеонаблюдението на сградата за облеклото на „нападателя” и предметите, носени от него. При претърсването и изземването в дома на подсъдимия С. са намерени същите дрехи и сакът, в който са били поставени паричните средства, изнесени от офиса. Правилно е поставен акцент на обстоятелството, че е налице идентичност на иззетите парични средства в евро с тези, предадени от св. Д., съгласно опис на банкнотите, съдържащ последните четири цифри, индивидуализиращи всяка банкнота. Това обстоятелство е от съществено доказателствено значение, с оглед на установената практика средствата от оборота на игралните зали да се отчитат и съхраняват в касата на дружеството единствено в левове, а по изключение, на 21.12.2010 г, част от сумите са предадени в евро.
Изключението е обусловило необходимост от изготвяне на нарочен опис на банкнотите в евро, приложен като писмено доказателство, предоставен от св. Д.. От гласните доказателства е изяснено, че паричните средства от оборота на игралните зали са носени на ръка в офиса и предавани на подсъдимия Д. и св. К., които са ги преброявали заедно и са нанасяли данните в електронен вид / в таблици „М. Е.” /. Изяснено е, че подсъдимият Д. се е ползвал с доверието на собствениците, които не са изисквали съставяне на справки на хартиен носител относно размера на сумите, съхранявани в касата. Това е и причината да не е съставен документ за наличността, подписан от подсъдимия Д., а документът от 21.12.2010 г е изготвен поради превишаване на размера на средствата, събирани ежемесечно. „Нападението” над подсъдимия Д. е „съвпаднало” с датата, на която са отчетени паричните средства от игралните зали, а твърденията на св. Х. за хронологията на събитията от посочената дата съвпадат със справките за мобилната комуникация относно точния час на проведените разговори и местоположението на абонатите спрямо местопрестъплението.
Неоснователно се възразява срещу съдържанието на справките за наличност в касата от 21.12.2010 г и от 22.12.2010 г, тъй като от гласните доказателства, изводими от показанията на св. И. и св. В., е установено, че тези документи вярно отразяват обективната действителност и са съставени на посочените дати. Освен това, в обясненията си пред първата инстанция, подсъдимият Д. е потвърдил истинността на отразеното в справката от 21.12.2010 г, с изявлението си, че при разговора със собствениците им е съобщил, че при „грабежа” е отнет целият оборот, предаден на 21.12.2010 г, който съвпада по размер с описания в справката от същия ден. На следващо място, неубедителни са обясненията на същия подсъдимия относно причината за комуникацията му със св. Х. в инкриминирания период, а именно: Съобщената от него причина да получава сведения от нея като крупие за работата си в казиното е опровергана от факта, че по това време свидетелката вече не е работила там. Неоснователно е и възражението, касаещо установяването на стойностния размер на предмета на престъплението.
Приетата Съдебно-счетоводна експертиза е проверила първичните счетоводни документи, установяващи оборота на игралните зали в интересуващия процеса период, които съществуват и се намират в счетоводството на дружествата, развиващи хазартна дейност. От експертизата е станало ясно, че към момента на деянието е имало събрана сума от оборота, която надхвърля сумата по обвинителния акт / 458 610, 38 лв /, поради което не може да бъде споделено възражението на защитата, че предметът на престъплението е останал неизяснен, откъдето и не е възможно да се реализира наказателна отговорност за имуществено престъпление без определен стойностен размер. Доколкото обаче въззивната инстанция е свела предмета на престъплението до 13 288 лв / САС е приел, че съгласно обстоятелствената част на обвинението, визиращо обсебване на пари, собственост на дружество [фирма], подсъдимите могат да отговорят за обсебване само на средствата, собственост на посоченото дружество /, то и доводите на защитата, касаещи инкриминирания с обвинителния акт размер, са без практическа стойност за изхода на делото.
Що отнася до полиграфското изследване, проведено спрямо Я. Д. и К. Х., които тогава не са имали процесуално качество, правилно резултатите от това изследване не са обсъждани от съдилищата. Съгласно НПК, полиграфското изследване не е способ за събиране на доказателства, поради което и данните, получени при него, нямат доказателствена стойност. Неоснователно се твърди, че са събрани доказателства за връщане на обсебеното имущество, имащо значение за евентуална преквалификация на деянието. Св. Х. е заявил, че е имал готовност да съдейства на органите на МВР, като предаде сумите, които е укривал в дома си, но практически това не се е случило. Тези парични средства са приобщени по делото, въз основа на претърсване и изземване, проведено като неотложно следствено действие на 21.01.2011 г, за което е получено последващо одобрение от съдия. Видно от протокола за така проведеното действие, към който е приложен и фотоалбум, описаните в протокола суми са били укрити в таванско помещение към жилището на св. Х..
Следователно, не може да се счита, че паричните средства са предадени доброволно от свидетеля, тъй като е установено, че те са открити от разследващия орган в хода на проведеното претърсване и изземване. Ето защо, не може да бъде споделен аргумента на защитата, че са събрани доказателства, даващи основание за преминаване към по-лека правна квалификация „връщане или заместване на инкриминираното имущество”, която хипотеза, в случая, не е налице. Без практическо значение към настоящия процесуален момент е състоянието на делото към момента на предявяване на разследването, след като по време на съдебното производство цялото дело е на разположение на подсъдимите и техните защитници.
На следващо място, не е допуснато съществено процесуално нарушение при преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление по отношение на подсъдимия С., действал като помагач. Посоченият подсъдим е привлечен, предаден на съд и осъден при хипотезата на чл. 20, ал. 4 НК, каквато е и неговата действителна роля в извършеното престъпление. В мотивите на въззивния акт се съдържат съображения за това, че е взел участие като помагач, но в диспозитива, където е посочена преквалификацията на деянието по чл. 206, ал. 1 НК, фигурира чл. 20, ал. 2 вместо чл. 20, ал. 4 НК. Касае се за техническа грешка, която може да бъде отстранена от настоящата инстанция, като бъде изменено решението и бъде отразена вярната форма на съучастие, касаеща подсъдимия С., която е по чл. 20, ал. 4 НК / чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК /. Произнасянето в посочения смисъл е в полза на жалбоподателя, тъй като помагачеството е по-леката форма на съучастие от извършителството, откъдето следва, че и отстраняването на допусната техническа грешка не би се отразила на правото на защита на същия подсъдим.
С оглед на изложеното, не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти обуславят съставомерност по чл. 206, ал. 1 НК, каквато е приетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимите, тъй като липсва хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / не е налице осъждане за деяние, което не съставлява престъпление /.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо жалбоподателя С.. Неоснователно се твърди, че е налице хипотезата на чл. 58, б. „б” НК, приложима за случаи, при които степента на участие на помагача в осъщественото престъпление е малка. По настоящето дело, приносът на подсъдимия С. е съществен за осъществяване на замисленото престъпление, тъй като той е изиграл ролята на „нападателя” в инсценирания грабеж, с което е допринесъл за постигане на престъпния замисъл. Ето защо, правилно въззивният съд е отчел неговата действителна роля в престъплението и е счел, че следва да му наложи по-строго наказание в сравнение с това на прекия извършител. На подсъдимия С., действал като помагач, е наложено наказание две години и десет месеца „лишаване от свобода”, а на подсъдимия Д., действал като извършител, две години „лишаване от свобода”.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя С. е отчетено като смекчаващо обстоятелство със значима тежест продължителният срок на воденото наказателно производство / от момента на деянието до настоящия момент е изтекъл срок от повече от седем години /. От друга страна, въззивната инстанция е отдала приоритетно значение на личната превенция по чл. 36 НК и е отложила изтърпяване на наказанието, при условията на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години. В същото време, вярно е оценена степента на обществена опасност на инкриминираното деяние, която е завишена, което произтича от механизма на осъществяване на деянието и неговата специфика: създадената предварителна стройна организация, включваща детайлно разпределение на ролите и вземане на необходимите мерки за даване на погрешна насока на разследването.
С оглед на изложеното, при определяне на наказанието на подсъдимия С. са отчетени в съвкупност всички обстоятелства по чл. 54 НК, имащи значение за справедливостта на наказанието, и са съобразени целите по чл. 36 НК, откъдето следва, че е спазен критерият за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. С оглед на обстоятелството, че не е приложима хипотезата на чл. 206, ал. 6 НК, липсва правна възможност за освобождаване на дееца от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, на основание чл. 78 а НК, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изключва възможността за смекчаване на наложеното наказание, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 1 т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 500 от 16.11.2017 г, по ВНОД № 389/17, като преквалифицира деянието, извършено от подсъдимия К. И. С., по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|