4 Р Е Ш Е Н И Е 262 гр.София, 30.10. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 16 октомври 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2385 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Д. срещу решение № 6700 от 8.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 6668 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, в частите, с които е отменено решение № ІІ-57-164 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 9865 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 57 състав, за отмяна на уволнението на Ц. Д., извършено със заповед № РД-22-1/10.01.2011 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на трудово възнаграждение над 54 560 лв. до 56 731,43 лв. и мораторна лихва върху него над 2 149,21 лв. до 2 184,84 лв., постановено е друго решение, с което тези искове са отхвърлени и е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 87 054 лв. обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ. Касаторът Ц. И. Д. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени дисциплинарното му уволнение, да го възстанови на заеманата преди това длъжност и да му присъди пълния размер на трудовото възнаграждение и мораторната лихва върху него. Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по подлежащи на касационно обжалване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. Решението в тези части е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 907 от 8.07.2014 г. по настоящото дело по въпроса чия е тежестта на доказване на дисциплинарното нарушение. Задължителната практика на ВКС възлага тази тежест върху работодателя, който следва да установи безспорно извършването на дисциплинарните нарушения, които са дали основание за налагането на дисциплинарното наказание/решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр. д. № 44/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. В противоречие с тази практика въззивният съд е разпределил обратно доказателствената тежест, приемайки, че служителят не е доказал явяването си на работа за периода от 3.01.2013 г. до 6.01.2013 г. Установената по делото фактическа обстановка и законосъобразното прилагане на правилото за доказателствената тежест налагат друг извод. След възстановяване на трудовото правоотношение между страните съобразно чл.331, ал.3 от КТ работодателят неоснователно е създал пречки пред служителя да изпълнява трудовите си задължения в заемания от него офис. След това, възползвайки се от причиненото от неговите действия състояние, работодателят е констатирал, че служителят не се е явявал на работа за целия период от 3.08.2010 г. до 6.01.2011 г. и го е уволнил дисциплинарно. Служителят обаче е установил по делото посредством събраните свидетелски показания, че бил на работното си място всеки ден, макар и в друг кабинет. Действително, посредством тези показания не се доказва присъствието му на работното място за всеки ден и всеки час, включително за трите работни дни от 3 до 6 януари 2011 г. Доказателствената тежест за установяване на дисциплинарното нарушение обаче е върху работодателя, поради което и непълното доказване от страна на служителя, че се е явявал на работа е било достатъчно да опровергае твърдението на ответника [фирма] в уволнителната заповед. Ето защо следва да се приеме, че работодателят не е установил извършването на дисциплинарното нарушение. Затова решението на Софийския градски съд в частите, с които е отменено първоинстанционното решение за отмяна на дисциплинарното уволнение, за възстановяване на ищеца на заеманата преди това уволнение длъжност, за заплащане на трудово възнаграждение над 54 560 лв. до 56 731,43 лв. за периода от 3.01.2011 г. до 10.01.2011 г. и мораторна лихва върху него над 2 149,21 лв. до 2 184,84 лв., като е постановено друго за отхвърляне на тези искове, трябва да бъде отменено. В тези части следва да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени. Въпреки отмяната на уволнителната заповед и възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, не се дължи връщане на изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г. на ІІІ ГО, решение № 404 от 6.7.2010 г. по гр. д. № 322/2009 г. на ІV ГО на ВКС/. Следователно решението на Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 87 054 лв. обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора [фирма] дължи на касатора 9 830 лв. разноски за касационното обжалване, което не може да бъде намалено, тъй като делото е със значителната правна и фактическа сложност. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6700 от 8.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 6668 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № ІІ-57-164 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 9865 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 57 състав, за отмяна на уволнението на Ц. Д., извършено със заповед № РД-22-1/10.01.2011 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, за присъждане на трудово възнаграждение над 54 560 лв. до 56 731,43 лв. и мораторна лихва върху него над 2 149,21 лв. до 2 184,84 лв., и е постановено друго решение, с което тези искове са отхвърлени, и вместо тези части ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ заповед № РД -22-1 от 10.01.2011 г. на Изпълнителния директор на [фирма] за дисциплинарно уволнение на Ц. И. Д.. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Ц. И. Д. на заеманата преди уволнението длъжност. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. И. Д. допълнително сумата от 2 171,43/ две хиляди сто седемдесет и един лев и четиридесет и три стотинки/ лв. представляваща трудово възнаграждение за периода от 3.01. до 10.01.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.03.2011 г. до окончателното и изплащане, както и още 35,63/ тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ лв. лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 1.07.2010 г. до 10.01.2011 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6700 от 8.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 6668 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № ІІ-57-164 от 12.12.2012 г. по гр.д. № 9865 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 57 състав, за присъждане на 87 054 лв. обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ц. И. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 9 830/ девет хиляди осемстотин и тридесет/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: