Р Е Ш Е Н И Е   №  328   София,  30  септември 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря  Ив.Илиева и в присъствието на прокурора   Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 353/2009  година   Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура гр. В. срещу въззивна присъда от 30.04.2009г. по внохд № 164/2009г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. В протеста,който се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Прави се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия-адв. Величков намира протеста за неоснователен,тъй като деянието е недоказано и изводите на съда са законосъобразни. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 92 от 30.04.2009г. по внохд № 164/2009г. Великотърновският окръжен съд е ОТМЕНИЛ осъдителна присъда№ 63 от 06.02.2009г. постановена по нохд № 490/2008г. от Горнооряховския районен съд по отношение на подсъдимия и е постановил НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия М. А. Д. за НЕВИНЕН в това,че на 19.01.2008г. в местността „Кузманица” в землището на с. П. от сграда собственост на Г. С. Г. и Д. Г. К. ,направил опит да отнеме чужди движими вещи-0.5 куб.м.дървен материал-греди с дължина 2 м на стойност 70 лева от владението на собствениците без тяхно съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като за целта използвал техническо средство-ръчна количка,кози крак,кирка и брадва,като деянието останало недовършено по независещи от него причини,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл.195,ал.1 т.4 вр.с чл.194,ал.1 вр.с чл.18,ал.1 НК. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия Д,въззивният съд е приел,че предмета на престъплението не бил доказан,показанията на свидетелите К били противоречиви относно вида и количеството дървени греди,респ.мястото на последните-натоварени или не на количките на подсъдимия. Приел е,че свидетелите Т служители,също не допринасят за изясняване вида на вещите,тъй като и двамата са възприели единствено празните колички,бутани от подсъдимия и лицето П. Н. По същество,съдът е заключил,че липсват каквито и да е обективни находки посредством които да бъдат установени вида на инкриминираните вещи. Освен това местопрестъплението не било запазено, не е бил извършен и оглед,чрез който да се закрепят следите от престъплението, което процесуално действие в конкретния случай било абсолютно необходимо. Преценката на съда за годността на събраните доказателства,както и тяхната относимост към предмета на престъпление е неправилна. От фактическа с. е установено,че свидетелите К по сигнал от техен близък,са посетили процесния пилишарник. Безспорно е установено,че в него са заварили подсъдимия и лицето П. Н. спрямо когото наказателното производство е било прекратеностановено е също,че двамата били натоварили част от дървени греди-каприори и други-талашит ,ламарина на количките,с които са отишли до посоченото място. От показанията на свидетелите също така е установено,че след като гредите били разтоварени по тяхно разпореждане,подсъдимият и лицето Н. тръгнали в посока с. П.. В началото на селото били посрещнати от полицейските служители Тонков и Б. ,които ги задържали. От показанията на св. Т е установено,че количеството греди възлиза на половин куб.метра,оценени на 70 лева. Въпреки изложените обстоятелства,съдът е приел че обвинението не е доказано. В мотивите си е отбелязал,че показанията на свидетелите К са противоречиви относно факти включени в предмета на доказване по чл.102 НПК. Позовал се е на показанията им депозирани при повторния разпит по реда на чл.332 НПК,относно вида дървен материал. Св. Т. е заявил,че вещите,които подсъдимият е товарел в момента били са дървени каприори,представляващи греди от покривната конструкция. Св. К. обаче бил категоричен ,че в количките не е имало натоварени каприори,тъй като всеки от тях е с дължина 4 метра и няма как да бъдат натоварени,а в количките имало единствено отпадни дървета и талашити и някои парче ламарина. Съдът не е анализирал внимателно показанията на свидетелите и не е положил усилия да преодолее различието относно вида на дървения материал. Така св. Т е заявил,че във всяка количка е имало натоварени повече от 5 бр.каприори ,докато св. К е посочил,че количките били натоварени с талашит отпадни дървета,ламарина,като можело да има и каприори. В разпита си пред районния съд проведен на 30.09.2008г. този свидетел е посочил,че количките били натоварени с дърва-каприори,талашити,ламарини. Доколкото пред въззивния съд описвайки процесните греди-каприори е заявил,че предвид размерите им те не могат да се поберат на количките на подсъдимия и дали е имало натоварени от тях,съдът следваше да приложи разпоредбата на чл.281,ал.1 т.1 НПК,съгласно която показанията на свидетел дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда ,се прочитат,когато между тях и показанията ,дадени на съдебното следствие,има съществено противоречие. Съдът е пропуснал посочената процесуална възможност ,с което е нарушил разпоредбата на чл.13 НПК,тъй като в рамките на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Във връзка с това е следвало да проведе разпит и на св. Т,който съгласно данните по делото, на следващия ден е отишъл на мястото на деянието и е видял гредите,разтоварени от количките. Количеството дървен материал,предмет на обвинението е установен от показанията на св. Т. К. на досъдебното производство/л.26/,така и пред съда,свидетелят е посочил,че на количките били натоварени около половин кубически метър греди с дължина около 2 метра. От данните по делото е видно,че на мястото на деянието е имало освен двете колички още и брадва,кози крак,кирка,с които подсъдимият е свалял и подготвял за товарене процесните греди. При така установените данни по делото,изводът на въззивния съд за недоказаност на обвинението повдигнато срещу подсъдимия не се основава на обективно,пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатите нарушения по чл.13 и чл.14 НПК са обусловили неправилна оценка на доказателствата представени от обвинението и неправилно приложение на материалния закон. Мотивът на съда подкрепящ извода за недоказаност на деянието с липсата на оглед на местодеянието,е несъстоятелен. Огледът по чл.155 НПК като вид процесуално действие има за цел да разкрие,непосредствено да изследва и запази следи от престъплението и други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай обвинението се е позовало на показанията на очевидците на деянието- К. и Т. , които са установили факти,свързани с извършителя на деянието,предмета на престъплението,обстоятелствата при които е разкрито,както и на показанията на Тонков и Б. При тези данни,липсата на проведен оглед не опорочава годността на събрания по реда на НПК доказателствен материал и не е основание за довод за процесуално нарушение. На последно място следва да се отбележи,че мотивите страдат от противоречие. В частта обосноваваща правната с. на инкриминираното деяние,съдът отбелязал,че по делото единственият безспорно установен факт е,че подсъдимият се е намирал в процесния имот. На л.21 от мотивите съдът е приел обаче,че подсъдимият е „бил в непосредствена близост до стопанската постройка”,което било единственият установен от обвинението уличаващ подсъдимият факт. Допуснатите нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК налагат извода,че оправдателната присъда следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане следва да се проведе съдебно следствие и разпитат отново свидетелите очевидци на деянието,както и полицейските служители Б. и Тонков. След анализ на всички доказателства поотделно и в съвкупност,съдът следва да постанови законосъобразен съдебен акт,като обсъди и довода на защитата пред въззивния съд за приложение на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. С оглед на изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т. 4 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 92 от 30.04.2009г.постановена от Окръжен съд-Велико Търново по внохд № 164/2009г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закритото заседание по чл.327 НПК.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: