5 Р Е Ш Е Н И Е № 239 София, 30.10.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Четвърто гражданско отделение,в открито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 6138/15 година,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по молба на М. И. М. чрез адв.С.Б. за отмяна на влязло в сила решение от 1.12.14г.,постановено по в.гр.дело № 14317/14г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № ІІ -56- 167 от 9.06.14г.по гр.дело № 55678/12г.на Софийския районен съд,56 състав.С него са отхвърлени следните предявени от М. М. искове : - с правно основание чл.30 ЗН срещу Т. М. И. за възстановяване на запазена част от наследството на М. И. М.,накърнена с договор за привидна продажба с нот.акт/ №/ том І н.д/№/ от 17.04.03г.на нотариус / № / в НК,на апартамент /№ / в [населено място], [улица] от 124.84 кв.м. и мазе /№/,ведно с 4.65% от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на сградата; както и иск с правно основание чл.69 ал.1 ЗН за делба на описания недвижим имот; - с правно основание чл.30 ЗН срещу П. И. И. за възстановяване на запазена част от наследството на М. И. М. и П. Т. М.,накърнена с договор за привидна продажба с нот.акт /№/ том І н.д./№/ от 12.03.03г.на нотариус /№/ в НК,на апартамент /№/ в [населено място],/адрес/ от 43.63 кв.м.и таванско помещение /№/ ,ведно с № 428% от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на сградата; както и иск с правно основание чл.69 ал.1 ЗН за делба на описания недвижим имот. С определение № 346 от 8.06.15г.на І-во г.о.на ВКС по гр.дело № 2843/15г.не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че атакуваното решение противоречи на решение № 302 от 30.03.10г.по гр.дело № 2706/08г.на Софийския апелативен съд и на решение № 31 от 9.03.12г.по гр.дело № 502/11г.на ІІІ г.о. на ВКС.С решението си от 30.03.10г.САС е признал по отношение на ответницата Т. М. И.,че договорът за продажба на апартамент № 21 и нищожен и прикрива дарение.С решението от 9.03.12г.ВКС е признал по отношение и на двете ответници П. И. И. и Т. М. И.,че договорът за продажба на апартамент /№/ е нищожен и прикрива дарение. Ответниците по молбата П. И. И. и Т. М. И. чрез адв.Д.М. молят да бъде оставена без уважение. С определение № 110 от 31.03.16г.състав на ВКС,ІV г.о.е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД № 7/2014г.на ОСГТК на ВКС. С определение № 231 от 20.07.17г.производството по делото е възобновено и молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. В т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.17г.по ТД № 7/14г.е посочено,че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения,като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 вр.с чл.307 ал.4 ГПК,е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата,но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси,включени в предмета на делото,по който се формира сила на пресъдено нещо.Основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице ,когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск- обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.За да възникнат предпоставките на разпоредбата,трябва да е налице съвпадение между страните,както и да съществува обективно тъждество в производствата,но за разлика от хипотезата,при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети,в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата,те имат различни спорни предмети,но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело.Въпреки различието в спорните предмети,между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата,на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В случая настоящият съдебен състав не констатира наличие на две влезли в сила съдебни решения,ползващи се със сила на пресъдено нещо,които си противоречат.Със съдебните решения по предходните дела са уважени искове с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД,като е признато за установено по отношение на ответниците,че договорите за продажба на апартамент/№/ в [населено място], [улица] ,оформен с нот.акт /№/г. и на апартамент /№/, находящ се в [населено място],[жк],сключен с нот.акт № 050/03г.,са нищожни поради привидност и прикриват дарение. Решението,чиято отмяна се иска,е постановено по искове за делба на двата имота,обективно съединени с два иска за намаляване на две дарения срещу всяка от ответниците,чрез възстановяване на запазени части по чл.30 ЗН.Исковете срещу Т. М. са отхвърлени по съображения,че началото на срока на погасителната давност по иска за намаляване на дарението по договора по н.а.№ 101/03г.е датата на откриване на наследството на наследодателя М. М. и към датата на предявяването им е изтекъл общия 5 –годишен срок по чл.110 ЗЗД.Не е възприет доводът,че погасителната давност има своето начало в по-късен момент – датата,на която е влязло в сила решението за прогласяване нищожността на договора по н.а.№ 101/2003г.като привиден,прикриващ дарение.Искът по чл.30 ЗН е отхвърлен като погасен по давност,а обусловеният за делба – поради липса на съсобственост. Исковете срещу втората ответница П. И. И. също са отхвърлени,като е взето предвид,че дарители по договора по нот.акт /№/ са наследодателите М. М. и П. М.,и неоснователността на иска по чл.30 ЗН за намаляване на дарението от П. М. съдът е обосновал с това,че ответницата не е сред лицата,непосредствено призовани да я наследят и от неспазеното изискване на чл.30 ал.2 ЗН.Този иск по чл.30 ЗН е отхвърлен поради пречка за възникване на потестативното право,а искът за делба – поради липса на съсобственост. Изложеното налага извод за липса на разрешени по различен начин правни въпроси,включени в предмета на делото,чието решение се атакува и предходните дела,по които се формира сила на пресъдено нещо.В решението си по гр.дело № 14317/14г. СГС е зачел силата на пресъдено нещо по предходните дела,с които е установена привидността на сделките,но е отхвърлил исковите претенции по други съображения. Въпросът за нищожността на двата договора по нот.акт № 050/03г.и № 101/03г.поради привидност,като прикриващи дарение, е преюдициален по отношение по предявените обективно съединени искове по чл.30 ЗН и по чл.34 ЗС за делба,но не може да се приеме тезата на молителя,че субективното му право да иска намаляване на дарствените разпореждания възниква с влизане в сила на решението,с което се прогласява прикритото дарение.В т.3б”г”ППВС № 7/73г.е посочено,че правото по чл.30 ЗН за намаляване на дарение се ползва с общия срок на погасителната давност по чл.110 ЗЗД и той започва да тече от датата на откриване на наследството на дарител,което тълкуване е съобразено от съдилищата при постановяване на решението,чиято отмяна се иска.Освен това разрешаването на този въпрос по посочения начин не обосновава твърдяното противоречие между влезлите в сила съдебни решения,тъй като не е бил предмет на разглеждане по предходните дела. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна на атакуваното съдебно решение,поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Предметите на решенията по предходните дела и решението,чиято отмяна се иска,не са в съотношение,при което правото по обусловеното решение да отрича правните последици от предмета на решенията по обуславящия иск. С оглед изхода на производството молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата направените по делото разноски в размер на по 400 лв за всяка от тях,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Воден от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. М. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 1.12.14г.,постановено по в.гр.дело № 14317/14г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № ІІ -56- 167 от 9.06.14г.по гр.дело № 55678/12г.на Софийския районен съд,56 състав. ОСЪЖДА М. И. М.,ЕГН [ЕГН] жив.гр.София, [улица], да заплати на П. И. И.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.София, [улица], сумата 400 лв /четиристотин/разноски пред ВКС. ОСЪЖДА М. И. М.,ЕГН [ЕГН] жив.гр.София, [улица],да заплати на Т. М. И.,ЕГН [ЕГН], жив.гр.София, [улица], сумата 400 лв /четиристотин/ разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1