Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр. София, 03 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №772 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения С. Б. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №20111200600402/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград. С решение №24 от 30.01.2012 г., постановено по ВНОХД №20111200600402/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград е била изцяло потвърдена присъда №633 от 22.06.2011 г., постановена по НОХД №20081230201854/2008 г. по описа на Районен съд- гр. Петрич, с което осъденият С. Б. А. е бил признат за виновен в това, че на 25 срещу 26.06.2008 в [населено място], на [улица], в съучастие като съизвършител със С. С. Д., чрез удар, нанесен с лопата в областта на тила, причинил на В. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение със загуба на съзнание, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и деянието е било извършено повторно, като на основание чл.131, ал.1, т.7, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца. С присъдата по отношение на осъдения А. на основание чл.68 НК е било приведено наказанието „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, наложено му по НОХД №591/2007 г. С присъдата на основание чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 ЗИНЗС е бил определен първоначален „строг” режим в общежитие от „закрит” тип за изтърпяване на двете наказания. В молбата на осъдения А. е отразено несъгласието му с постановените съдебни актове и се моли отмереното му наказание да бъде редуцирано. Поддържа се, че ако той започне изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” няма кой да се грижи за децата му. В касационното съдебно заседание защитата на осъдения твърди, че в хода на воденото срещу А. наказателно производство не са били събрани доказателства, установяващи авторството му, като моли да бъдат отчетени показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели (в това число и пострадалия), които са били категорични, че осъденият не е съпричастен със случилото се. На това основание се моли производството да бъде възобновено. Осъденият А. моли да му бъде намалено наказанието. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Поддържа, че отмереното наказание не е явно несправедливо и не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл.348, ал.1 НПК и приключилото наказателно производство не трябва да бъде възобновявано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдения С. Б. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №20111200600402/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон Касационната съдебна инстанция не възприе доводите на защитата на осъдения А. за липса на доказателства, установяващи авторството и съпричастността му към извършеното престъпление. При внимателен преглед на доказателствената съвкупност може да бъде направен извод, че във воденото наказателно производство основно значение имат събраните гласни доказателства и конкретно показанията на свидетелите, възприели извършването на инкриминираното деяние или пристигнали на мястото на произшествието непосредствено след приключване на инцидента. При анализа на тези доказателствени материали те условно могат да бъдат разделени на две групи- депозираните в хода на проведеното досъдебно производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие. В досъдебното производство всички свидетели- очевидци на случилото чертаят една сходна фактическа обстановка, като са категорични, че в хода на конфликта подсъдимият А. е взел лопата, приближил се е до пострадалия В. А. и го е ударил с металната част на лопатата в горната част на гърба и тила, като в резултата на удара пострадалият е паднал, а в последствие е загубил съзнание. Подробни показания в този смисъл са дали в разпитите си, проведени по реда на чл.223 НПК свидетелите В. А., Х. А. и А.. В хода на съдебното следствие същите свидетели са депозирали противоположни показания, като твърдят, че по време на инцидента подсъдимият С. А. въобще не е бил в двора на къщата, където е станал конфликта и не е нанасял удар на пострадалия. Показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство, кореспондират с показанията на свидетелите Д. и С. (и двамата полицейски служители, пристигнали на мястото на инцидента непосредствено след приключването му). Те са категорични, че първата информация, събрана от възприелите случващото се свидетели е била, че пострадалият А. е бил ударен със стол и лопата, като ударите са били нанесени от подсъдимия (ударил го с лопата) и синът му (нанесъл удара със стол). От друга страна, показанията на обсъдените свидетели, депозирани в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд, се подкрепят от показанията на свидетелите К. А., М. Д., М. А., Ф. Н., В. А. и С. Т. (всичките възприели случилото се), които са категорични, че конфликт е имало, но в него не е взел участие подсъдимия А.. При анализа на тези две групи гласни доказателства правилно решаващите съдилища са кредитирали първата група. Законосъобразно те са възприели показанията на свидетелите, депозирани непосредствено след инкриминираната дата- в хода на проведеното досъдебно производство. Информацията, отразена в тях кореспондира и с заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, от което е видно, че уврежданията на пострадалия А. са причинени посредством повече от един удар (поне два удара) и напълно отговарят на механизма на получаването им, за който са разказали свидетелите на досъдебното производство. При преценката на достоверността на гласните доказателства трябва да бъде отчетено и това, че единствените незаинтересовани от изхода на производството свидетели са Г. С. и Ж. Д. (полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента, за да предотвратят ескалирането му) и техните показания кореспондират с тези, депозирани от пострадалия и част от роднините му на досъдебното производство за това, че подсъдимият е бил там и е взел участие в конфликта, нанасяйки удар с лопата в тила на А.. Не на последно място трябва да бъде отчетено и това, че с изключение на посочените по- горе двама свидетели всички останали са роднини (било кръвни или по сватовство) и принадлежат или към рода на пострадалия и подсъдимия. Прави впечатление еднопосочността на техните показания и това, че те практически заедно ги променят в хода на съдебното следствие, като едновременно твърдят, че са подвели разследващите органи по различни причини. Това дава основание и на касационната инстанция да се отнесе критично към втората група гласни доказателства и да прецени, че те правилно не са били кредитирани. Предвид всичко изложено и този съдебен състав сподели изводите на предходните, че в хода на производството са били събрани достатъчно доказателства, които разгледани в тяхната взаимносвързаност са достоверни и установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия А., това, че той е взел участие в конфликта и е нанесъл на пострадалия В. А. удар с лопата в задната горна част на тялото и главата, които заедно с другия удар, нанесен от сина му е бил причина за настъпването на съставомерния престъпен резултат. На тези основания касационният съд прие, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила при обсъждане на доказателствената съвкупност. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание Не могат да бъдат възприети доводите, че отмереното на осъдения С. А. наказание е явно несправедливо. Наказанието е наложено, след като решаващите съдилища правилно са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на обществена опасност на осъщественото престъпление, сравнена с други престъпления със сходна правна квалификация и оказаната материална помощ за лечението и възстановяването на пострадалия А.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство законосъобразно е било ценено обремененото съдебно минало на осъдения А.. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно е било наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималната граница, предвидена в санкционната част на нормата на чл.131, ал.1 НК. Така отмереното наказание е съобразено с обществената опасност на осъщественото от А. престъпление и данните, досежно личността му. То е в размер, който е бил достатъчен да гарантира постигането на целите на чл.36 НК и не може да бъде преценено като явно несправедливо. Не могат да бъдат възприети и доводите, отразени в жалбата, че наказанието трябва да бъде редуцирано защото осъденият полага грижи за семейството си. Няма съмнение, че той е ангажиран с материалната издръжка на фамилията си, но видно от материалите по делото възрастта на неговите деца предполага възможността те да се издържат сами, както и съпругата му да се грижи за евентуално съществуващи не навършили пълнолетие членове на семейството му. На тези основания касационната инстанция прие, че не са налице предпоставките наложеното на осъдения А. наказание да бъде преценено като явно несправедливо и да бъде уважено искането за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №20111200600402/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.