9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. София, 18.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 962 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 48 от 03.02.2020г. по т. дело № 962/2019г. на ВКС, ТК, състав на Второ отделение по касационна жалба на Г. Д. К. като правоприемник на ищеца Л. Д. К. чрез процесуален представител адв. Р. И. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 2673 от 16.11.2018г. по в. гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение от 08.01.2018г. по гр. дело № 381/2016г. на Окръжен съд Благоевград, прекратено е производството по делото по предявения от Л. Д. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и Г. Д. К. /правоприемник на Л. К./ е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сума в размер 1 449,33 лв. – направени разноски за двете съдебни производства и юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на иска като подаден от лице без представителна власт. Релевира доводи, че е налице валиден договор за правна помощ, защита и упълномощаване, с който адвокат Р. К. е упълномощен като процесуален представител на Л. К., тъй като е сключен от Л. К. като пълномощник на Л. К., упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписите, в което са посочени редица правни действия, включително да сключва всякакви договори и да извършва всякакви правни действия от името на К.. Касаторът поддържа също, че волята на Л. К. не е опорочена и поради това, че в производството не е доказано, че К. през целия период /от датата на процесното ПТП – 14.01.2016г., до датата на смъртта му – 11.03.2016г./ е бил в безсъзнателно състояние и не е могъл да изрази воля. Позовава се на заключението на медицинската експертиза и уточнението от вещото лице, че документацията е непълна и въз основа на нея само вероятно може да се приеме, че лицето е в безсъзнателно състояние и не е могло да изрази воля, на обстоятелството, че Л. К. е изразявал съгласие за провеждане на различни манипулации, вкл. за операция и на обстоятелството, че липсва дадено съгласие от негови близки. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Злидолски оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивния съдебен акт. Релевира доводи, че с пълномощното с нотариална заверка на подписите от 30.06.2005г. Л. К. е упълномощил Л. К. за редица действия, но не и да завежда от негово име съдебни дела, както и че Л. К. не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съд. Поддържа становище за правилност на изводите на въззивната инстанция за нищожност на пълномощното в полза на Л. К. като противоречащо на закона – чл. 32 ГПК и на липсата на надлежно упълномощаване на адвокат Р. К.. Ответникът моли решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г. Т. К. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че на 14.01.2016г. е настъпило пътно - транспортното произшествие между лек автомобил марка „Ситроен”, модел „К. – П.“, ДК [рег.номер на МПС] , управляван от Г. Т. К. и пресичащия пътното платно за движение Л. Д. К., в резултат на което е пострадал Л. Д. К.. Въз основа на заключението на комплексната съдебноомедицинска и автотехническа експертиза и медицинската документация съдебният състав е установил, че вследствие на получената тежка черепно-мозъчна травма Л. К. е изпаднал в безсъзнателно състояние и на 11.03.2016г. е починал, като през цялото време /от получаване на черепно-мозъчната травма на 14.01.2016г. до смъртта на 11.03.2016г./ той е бил в бъзсъзнание и не е могъл да извършва никакви самостоятелни волеви и съзнателни действия, респективно да контролира и ръководи действията и постъпките си, включително и да изразява правно валидна воля, като упълномощава процесуални представители, изразява желание да бъде проведено съдебно производство, по което той да е ищец или да „упълномощава“ съпругата на неговия брат да извършва правни действия от негово име. Приел е, че пълномощното и договорът за правна помощ са подписани за клиент, респективно упълномощител от съпругата на брата на Л. Д. К., а не от самия Л. К..
Изводът за недопустимост на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство е аргументиран с обстоятелството, че исковата молба не е подписана от ищеца Л. Д. К., нито от негов надлежно упълномощен процесуален представител. Изложени са съображения, че Л. К. не е изразил правно валидна воля за предявяване на иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ или на което и да е друго правно основание във връзка с пътно-транспортното произшествие, при което той е пострадал; не е упражнил правото си да упълномощи надлежно процесуален представител, който от негово име да проведе граждански иск с цел обезщетяване за причинени вследствие на произшествието вреди. Въззивният съд е посочил, че подписването на адвокатското пълномощно от Л. К. като пълномощник на Л. К. /по пълномощие, дадено преди инцидента/ е без правно значение, тъй като същата като негова снаха не е сред лицата, визирани в разпоредбата на чл. 32, т. 1-5 ГПК, като възможни процесуални представители по пълномощие; от името на Л. К. е действало трето лице, подписало неистинска искова молба и неистинско адвокатско пълномощно, въз основа на което адв. Р. К. е извършвал процесуални действия в исковия процес; исковият процес, образуван по исковата молба на Л. Д. К., е опорочен от самото начало поради неистински упражнено право на иск и неистинско упълномощаване, което води до опорочаване на всички последващи процесуални действия по делото. Въззивната инстанция е изложила също, че неистинското предявяване на иска от адв. Р. К. въз основа на неистинско адвокатско пълномощно са порочни процесуални действия, представляващи по същество злоупотреба с процесуални права, поради което не могат да бъдат поправяни от страната, съответно поправените действия не могат да се считат за редовни от момента на извършването им по реда на чл. 101, ал. 1 и 2 ГПК. Поради това съдебният състав е заключил, че развилият се въз основа на неистински иск процес е опорочен изцяло и е недопустим, поради което съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото на прекратяване.
С определение № 48 от 03.02.2020г. по т. дело № 962/2019г. на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните уточнени материалноправни въпроси:
Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК и влиза ли в обема на представителната му власт сключване на договор за процесуално представителство с адвокат? При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, може ли пълномощникът да преупълномощи друго лице – адвокат, и налице ли е валидно процесуално представителство?
По допустимостта на въззивното решение:
Съгласно правомощията на касационната инстанция настоящият съдебен състав счита, че преди извършването на преценка за правилността на обжалвания въззивен съдебен акт следва да извърши проверка за неговата допустимост.
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по повод искова молба, подадена на 11.02.2016г. от Л. Д. К. чрез адвокат Р. К., упълномощен от Л. Д. К. чрез пълномощник Л. Д. К. против ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ за осъждане на ответника на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на ищеца сума в размер 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2016г. и причинено от ответника Г. Т. К., ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В хода на първоинстанционното производство ищецът е починал и с определение № 1737 от 28.03.2016г. по гр. дело № 44/2016г. на Окръжен съд Благоевград на основание чл. 227 ГПК е конституиран неговият наследник Г. Д. К. – брат.
С решение № 94 от 08.01.2018г. по гр. дело № 381/2016г. на Окръжен съд Благоевград ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъден да заплати на Г. Д. К. като правоприемник на първоначалния ищец Л. Д. К. сума в размер 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца Л. Д. К. при процесното ПТП, заедно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното плащане. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер като неоснователен.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е обжалвал първоинстанционното решение само в частта, с която искът е уважен за сумата в размер 30 000 лв. със законната лихва и присъдените разноски. Въззивното производство по гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд е образувано по повод на посочената въззивна жалба. Решението на Окръжен съд Благоевград не е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната му част, поради което в посочената част същото е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и е прекратил производството по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решението на Софийски апелативен съд е недопустимо в частта, с която е обезсилен първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над присъдените 30 000 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв. Срещу решението на Окръжен съд Благоевград в отхвърлителната част ищецът не е подал въззивна жалба, поради което същото в посочената част е влязло в сила съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 2 ГПК. Като е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд се е произнесъл извън правомощията си, предвидени в чл. 269 ГПК, поради което на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съдебен акт следва да бъде обезсилен в частта, с която е обезсилено решението на Окръжен съд Благоевград в отхвърлителната му част.
По релевантните правни въпроси:
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 586/1996г. на ВКС, 5-членен състав/ пълномощник, който няма качество на процесуален представител, тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. „а“ – „д“ ГПК /отм./, понастоящем чл. 32, т. 1 – 4 ГПК, може да предяви иска, но не може по-нататък да бъде процесуален представител на ищеца. В определение № 337/14.05.2013г. по ч. т. д. № 2081/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че не може да бъде споделена тезата, че след като преупълномощителят не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, той не може да преупълномощи лице, притежаващо съответните качества по чл. 32 ГПК за представителство пред съд; изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, а не по отношение на пълномощника, на когото страна е възложила преупълномощаването. В определение № 765/10.07.2012г. по ч. т. д. № 232/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 33/28.02.2013г. по гр. д. № 1284/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. е възприето разбирането, че в материалния закон /чл. 43 ЗЗД/ са уредени две предпоставки за преупълномощаване: при изрично овластяване на пълномощника да преупълномощава или когато преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС.
Процесуалното представителство по пълномощие е уредено в разпоредбите на чл. 32 – чл. 34 ГПК. Представителната власт на процесуалния пълномощник произтича от волята на представлявания, който определя нейния обем чрез упълномощаване. Упълномощаването според действуващото гражданско законодателство /чл. 36 - 43 ЗЗД, чл. 21 - 29 ТЗ, чл. 34 ГПК/ е едностранна сделка, с която представляваният /упълномощителят/ овластява представителя /пълномощника/ да извършва правомерни правни действия от негово име и за негова сметка. За разлика от представителството в гражданското право процесуалното представителство по пълномощие може да се осъществява само от лицата, посочени в чл. 32 ГПК /преди чл. 20 ГПК, отм./. Пълномощник, който не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, не може да представлява упълномощителя в гражданския процес, но при наличие на една от хипотезите на чл. 43, ал. 2 ЗЗД има право да преупълномощи лице от кръга на посочените в чл. 32 ГПК.
Съгласно общите разпоредби на гражданското законодателство - чл. 43 ЗЗД, пълномощникът може да преупълномощава друго лице в предвидените в посочената разпоредба две хипотези - при изрично овластяване или ако преупълномощаването му е станало необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. За да бъде упълномощен адвокат от пълномощник да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди и да извършва процесуално представителство по чл. 32 ГПК, е необходимо пълномощникът да разполага със съответната представителна власт, да е изрично овластен от представлявания, т. е. да е изпълнена първата предпоставка на чл. 43 ЗЗД – да е упълномощен да предяви иск от името на представлявания и да преупълномощава за това други лица. Втората предпоставка за преупълномощаване, предвидена в разпоредбата на чл. 43, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, е когато преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Не е налице основание да се приеме, че пълномощникът няма право да преупълномощи адвокат след изпадането на представлявания в безсъзнателно/коматозно състояние. Възприемането на противния извод би довело до невъзможност да се предприемат правни действия, необходими за охраняване на интересите на представлявания.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните правни въпроси:
Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от предпоставките на чл. 43 ЗЗД: 1/ ако пълномощникът е изрично овластен да преупълномощава трети лица; 2/ когато преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя.
При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, пълномощникът може да преупълномощи друго лице – адвокат, ако преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя, и в този случай е налице валидно процесуално представителство.
По правилността на въззивното решение:
При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно и в противоречие със закона и константната практика на ВКС е приел, че подписването на адвокатското пълномощно от Л. К. като пълномощник на Л. К. /по пълномощие, дадено преди инцидента/ е без правно значение, тъй като същата като негова снаха не е сред лицата, визирани в разпоредбата на чл. 32, т.1-5 ГПК, като възможни процесуални представители по пълномощие. Изводът на въззивния съд за липса на учредена представителна власт на Л. К. и адвокат Р. К. за предявяване на иска и процесуално представителство поради това, че Л. К. не е упражнил правото си да упълномощи надлежно процесуален представител, който от негово име да проведе граждански иск с цел обезщетяване за причинени вследствие на пътно-транспортното произшествие вреди, е неправилен, постановен в противоречие с представените по делото пълномощни и с разпоредбата на чл. 43, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. С пълномощното от 2005г. Л. К. е упълномощена от Л. К. да го представлява пред всички лица, организации и учреждения в страната, да подписва всякакви документи, да сключва всякакви договори и да извършва всички правни действия от негово име и за негова сметка, да се явява от негово име по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, с право да сключва спогодби и да се отказва от права, да оттегля искове, да признава чужди права от негово име, но не е упълномощена от него да преупълномощава други лица, включително адвокат. В пълномощното е посочено, че изброяването на действията не ограничава извършването на всички останали възможни правни действия. Липсват данни за оттегляне на посоченото пълномощно от страна на Л. К..
Доводът на ответника, че Л. К. не е упълномощена да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди, е неоснователен, предвид изразената от представлявания в пълномощното от 2005г. воля упълномощителят да извършва всички правни действия от негово име и за негова сметка, да се явява от негово име по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси. Според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване са общо /генерално/ и изрично /специално, конкретно/. При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия и сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. При изричното /специалното/ упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. В настоящия случай конкретните правни действия и сделки не са изрично посочени и представителната власт не е ограничена само по отношение на съдебни дела в защита само на имуществени или само на неимуществени интереси, а е изразена воля за явяване от негово име по съдебни дела, както в защита на имуществени, така и в защита и на други интереси. Следователно извършването на правни действия от името на представлявания и за негова сметка и явяването от негово име по съдебни дела в защита на негов интерес с оглед обезщетяване на причинени неимуществени вреди от деликт са включени в обхвата на учредената представителна власт на Л. К..
Преупълномощаването на адвокат да предяви иска от името на Л. К. и да извършва процесуално представителство по делото е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя Л. К., предвид тежкото му здравословно състояние в резултат на причиненото ПТП. Вследствие на получената тежка черепно-мозъчна травма Л. К. е изпаднал в безсъзнателно състояние и на 11.03.2016г. е починал, като не е могъл да извършва самостоятелни волеви и съзнателни действия, респективно да контролира и ръководи действията и постъпките си, включително да изразява воля и да упълномощава процесуални представители за провеждане на съдебно производство, по което той да е ищец. Поради това е налице хипотезата на чл. 43, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чиято цел е да бъдат охранени интересите на упълномощителя /представлявания/, и която въззивният съд не е съобразил. Следователно е осъществена абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иск, предявен от представител - искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е предявен от лице с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустим. Въззивната инстанция неправилно е обезсилила първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част и е прекратила производството. Въпросът доколко в безсъзнателно/коматозно състояние починалият Л. К. е изпитвал болки и страдания е въпрос по съществото на спора и отговорът му зависи от конкретните доказателства.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е обезсилено решението на Окръжен съд Благоевград в осъдителната му част, и делото трябва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на спора съдебният състав на ВКС не се произнася по претенциите за присъждане на разноски, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 2673 от 16.11.2018г. по в. гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е обезсилено решение от 08.01.2018г. по гр. дело № 381/2016г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Д. К. с правоприемник Г. Д. К. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск за разликата над 30 000 лв. до предявения размер 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2016г. и причинено от ответника Г. Т. К., ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на разликата, и Г. Д. К. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сума в размер 165 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство, и е прекратено производството по делото в посочената част.
ОТМЕНЯ решение № 2673 от 16.11.2018г. по в. гр. дело № 1586/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата част, с която е обезсилено решение от 08.01.2018г. по гр. дело № 381/2016г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено да заплати на Г. Д. К. като правоприемник на Л. Д. К. сума в размер 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца Л. Д. К. в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2016г. и причинено от ответника Г. Т. К., ведно със законната лихва от 14.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, и Г. Д. К. е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сума в размер 1 449,33 лв. – направени разноски.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |