1
Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр.София, 07 март 2011 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ : Борислав Ангелов
Цветинка Пашкунова
с участието на прокурора Красимира Колова
и при секретаря Иванка Илиева,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 798/2011 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Н. Н. А. против решение № 177 от 03.11.2010 год. по внохд № 297/2010 год. на Пловдивски апелативен съд.
В жалбата изготвена от служебния защитник- адв.К. се правят оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.т. 1 - 3 НПК, с искане подс.А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, или делото се върне на апелативния съд за ново разглеждане.Твърди се че осъдителната присъда и потвърдителното решение почиват на предположения, след като се основават само на оскъдните обяснения на св.Ю..Не следва се приемат с абсолютна категоричност тези показания, след като в рамките на досъдебното производство е сменил своето качество от свидетел на обвиняем.Не е намерено и установен вида на оръжието с което е извършено престъплението, боеприпасите, заглушителя на пистолета, находки от клетъчен материал и кръв у подсъдимия от пострадалото лице върху дрехите или маратонките, с което се твърди, че е бил на местопрестъплението.Няма обективни находки, които да свързват подсъдимия с палежа на автомобила.Извода за предумишлено убийство, извършено с користна цел не е доказан.Иззетите водени от подсъдимия записки не могат да очертаят предумисъл, след като не са взети предварителни мерки за извършване на убийството и няма предварително решение за това.Користната цел следва да е налице към момента на извършване на престъплението.Отнемането на 10-левовата банкнота от подсъдимия, почива изцяло на предположения.Наказанието определено за убийството следва да се намали, при липсата на посочените в жалбата квалифициращи обстоятелства.Неправилно е прието като отегчаващо запалването на автомобила, след като е квалифицирано като отделно престъпление.В саморъчно написаната жалба от подсъдимия А. се поддържа също тезата за невинност, с доводи за противоречивост в показанията на св.Ю. и твърдение, че в деня на убийството е бил в[населено място].Участието в това престъпление е опровергано и от обстоятелството, че по шапката намерена в свидетеля, не са откри негови биологични следи.В съдебно заседание назначения от съда служебен защитник поддържа жалбата.
Повереника на гражданските ищци и частни обвинители намира жалбата за неоснователна.Оплакванията в нея са за необоснованост на присъдата и решението на въззивния съд, което не е касационно основание за проверка на съдебните актове.Не са допуснати твърдените процесуални нарушения довели до неправилно приложение на закона.Наложеното наказание е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
Прокурора даде също заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.Квалификацията на деянието е законосъобразна и наказанието справедливо.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 78 от 12.04.2010 год. по нохд № 112/2009 год. Хасковски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Н. А. за виновен в извършени престъпления както следва:
-по чл.116 ал.1, т.т.7 и 9, вр. с чл.115 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на „доживотен затвор”.
-по 330 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като по първоначалното му обвинение по чл.303 ал.3, пр.1, вр. с ал.1 НК е оправдан.
На основание чл.23 ал.1 НК по правилата на съвкупността е определено до изтърпи наказание „доживотен затвор”, при първоначален „специален”режим в затвор.
Осъден е и да заплати на Т., М. и В. Я. сумите от по 80 000 00 лв.за всеки един от тях, за причинени им неимуществени вреди, със законните последици.
Със същата присъда е осъден да заплати и на М. А. сумата от 50 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, както и на [фирма]-Х. сумата от 3 131.73 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди, със законната лихва от датата на увреждането.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Инстанциите по същество са направили изводите си относно обстоятелствата включени в предмета на доказване, само на базата на надлежно приобщени доказателства, изследвани всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика.Приетите за установени фактически констатации в решението на апелативния съд се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.Въззивната инстанция в решението си е посочила основанията, поради което не са възприети обширните доводи на защитата в подкрепа на въззивната жалба.Касационните основания за проверка на решението с подкрепящите ги доводи са напълно идентични с направените и пред апелативния съд.В мотивите на решението е извършен повторен, много задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, за да бъдат отхвърли като несъстоятелни, в изпълнение на задълженията си по чл.339 ал.2 НПК, за което са изложени убедителни съображения.В отделни части относно достоверността на доказателствата и правната квалификация на деянието се е позовал на комплексния анализ на доказателствата от първоинстанционния съд.Въззивният съд също е описал подробно и детайлно приетата за установена фактическа обстановка, позовавайки се на съответните доказателствени източници.Основателно са кредитирани показанията на свидетеля Е Ю. от инстанциите по същество, като последователни и логични, със съдържание и факти относно обстоятелства изложени в осъдителната присъда и въззивното решение за всяко действие на подсъдимия преди, по време и след извършване на убийството.Като съдържащи данни за съществени моменти от предмета на доказване са били предмет на особено внимание и много внимателна преценка, както поотделно, така и съпоставени с останалите доказателствени източници.Приети са за достоверни след като е установена взаимната им връзка, последователност и логичност и пълното им съответствие с останалите улики и събрани обективни доказателства, както и на заключенията на назначените експертизи.Те по категоричен начин се подкрепят от показанията на св.С., който съхранявал и предал на подс.А. пистолета и патроните, закупените от аптеката и по късно намерени медицински ръкавици, иззетите от картонената кутия саморъчно написани записки от подс.А., намерената в контейнер тениска на убития, изхвърлена от него, изпраните дрехи и маратонки, с които е бил през нощта на убийството, иззетия от подсъдимия мобилен телефон на пострадалия, който опитал да продаде на св.С. и забравил при него личната карта на съпругата на С., която взел от жабката на автомобила му, и предал на органите на МВР.Изведените запаметени разговори в паметта на мобилния телефон на подсъдимия, между него и св.Ю.. Показанията на св.А., който взел на автостоп св.Ю. и подсъдимия в нощта на убийството, искането на последния от св.Х. да му осигури патрони за пистолет.От заключението на вещото лице, че начина на убийството на пострадалия Я. напълно съвпада с описания от св.Ю. цялостен механизъм на станалото /разположение на лицата в автомобила, дистанцията и направлението на изстрела/.Разговорите между подсъдимия, св.Ю. и полицейските служители, които са били възпроизведени, чрез ВДС, както и от останалите свидетели и доказателства подробно посочени на л.20 от мотивите на решението.Така че, обясненията на свидетеля Ю. не са изолирани /както се твърди в жалбата/, а напротив-в пълен синхрон са с останалите по делото доказателства, по отношение хронологията на събитията преди убийството, за мястото, времето и начина на неговото извършване, запалването на автомобила, както и на последващото им поведение.В тази насока съдът след задълбочен обективен анализ и оценка, се е позовал на разпитаните по делото свидетели, на заключенията на съдебномедицинските, съдебнопсихиатрични, балистични, психологични експертизи и ВДС, както и на откритите и относими към предмета на доказване веществени доказателства.
След обсъждане на установените обстоятелства и факти по делото са изведени правните констатации за предумисъла и користният мотив за убийството, които са в съответствие с закона и практиката по приложението му /вж.л.23 абз.2 и 3 от мотивите на решението/.
Изводите за обективната и субективна съставомерност на престъпленията по чл.116 ал.1, т.т.7 и 9 НК, за което е осъден подсъдимият А. не са направени единствено на подробните , последователни, ясни и точни показания на св.Ю. на досъдебното производство и в съдебно производство.Тези обяснения, несъмнено съставляват пряко доказателство за осъщественото престъпно посегателство и съзнателното участие на подсъдимия в него.Както беше посочено те не са изолирани, а са в пълен синхрон и се подкрепят от посочените доказателства по делото, които са изследвани от съдилищата по фактите, обективно, всестранно и пълно, така както се изиска от чл.14 ал.1 НПК и принципните норми на чл.чл.13, 18 и 107 НПК.Противоречието в доказателствените материали /главно дължащо се на обясненията на подсъдимият А., /отричащ съпричастност в извършване на убийството, както и, че не виждал и държал пистолет/, също не са пренебрегнати от съдилищата по същество, като са изпълнили съответно задълженията си по чл.305 ал.3 и чл.379 ал.2 НПК.От това, че тези инстанции не са дали вяра на обясненията на този подсъдим в тази им част, не следва че осъдителната присъда почива на предположения, или че обвинението спрямо него не е доказано по несъмнен начин, което да е довело до нарушение на правилото по чл.303 НПК. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила, а от приетите фактически положения материалния закон е приложен правилно.Подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията за които е признат за виновен и осъден.
Достатъчно внимание въззивният съд в мотивите на решението е отделил и на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание по съвкупност „ доживотен затвор” /на л.23 абз.посл. и л.24 /, за да го приеме за напълно справедливо и достатъчно за постигане целите на чл.36 ал.1 НК.Изложена е подробна аргументация от основния съд и контролната инстанция, която не може да не бъде споделена.Налице са предпоставките на чл.38а ал.2 НПК, с оглед обекта на престъпното посегателство, подбудите и мотивите за неговото извършването, без причини, хладнокръвно, с неоправдано бездушие, изразена коравосърдечност и престъпната упоритост, осъществено при няколко квалифициращи признака.Подсъдимият е осъждан с отрицателни характеристични данни, предприел е действия по заличаване на следите от престъплението.Поради това с пълно основание е дадена необходимата тежест на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.Касационният състав също намира за справедливо ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, защото не е допуснато нарушение на критериите по чл.348 ал.5, т.1 НПК.Контролирания план за извършване на убийството и предприетите от подсъдимия последващи действия, както и изградените му престъпни навици го прави опасен за обществото, и това налага продължително му изолирани от него, за да се отнеме възможността му да върши други престъпления.Само по този начин, както са приели и инстанциите по същество могат да бъдат изпълнени целите визирани в чл.36 НК.
Поради липса на други доводи и оплаквания които да бъдат обсъждани и намерят отговор и абсолютни касационни основания, които да водят до отмяна на решението, като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на ІІІ н.о.,Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 03.11.2010 год. постановено по внохд № 297 по описа за 2010 год.на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|