О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306 гр. София, 16.04.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 970/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. К., чрез адв. Н. против решение № 8040 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 11140/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав. Ответникът „Български енергиен холдинг“ ЕАД – гр.София, чрез адв. Р. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 8697/15.06.2016 г. по гр. д.№ 15147/2016 г. на Софийски районен съд, ГК, 76 състав в частта за отхвърляне на предявеният от касатора против „Български енергиен холдинг“ ЕАД иск за признаване на уволнението му, извършено с акт за прекратяване № РД-ЛС-20 от 20.01.2016 г. на изпълнителния директор на холдинга, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; в ЧАСТТА, в която е обезсилено първоинстанционното решение по иска на Д. С. К. срещу ответното холдингово дружество за възстановяване на предишната работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и в частта на възложените в тежест на ищеца разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищецът притежава диплома за завършено висше образование, издадена от ВИАС със специалност „В и К“, а трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Посочил е, че към момента на сключване на трудовия договор изискваното образование за заемане на длъжността „експерт финанси“ в дирекция „Финанси и бюджет“ в предприятието на ответника е бакалавърска степен по финанси, счетоводство, бизнес администрация или друга финансово икономическа специалност. Развити са доводи за различието във фактическите състави на уволнителните основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и е прието, че в първия случай трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността, докато при втория е релевантна настъпилата промяна в изискванията, т. е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор. Според решаващия състав и двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в т. ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъответствие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. Не е възприето разбирането, според което разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор. Посочено е, че такова разрешение би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания, с позоваване на решение № 295/09.12.2014 г. по гр. д. № 979/2014 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Втората инстанция е намерила, че иск за възстановяване на ищеца на предишната работа – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ не е предявяван, поради което и произнасянето от първостепенния съд с отхвърляне на претенцията е прието за процесуално недопустимо, а решението му в тази част е обезсилено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които твърди да са значими за изхода по делото и обосновава искане за разглеждането им от касационния съд при предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросите са със следното съдържание: 1. „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие уволни на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?“ 2. „Когато е налице нередовност, изразяваща се в несъответствие между основание и петитум на исковата молба, което прави невъзможно да се индивидуализира спорния предмет по делото, длъжен ли е съдът, на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 127, т. т. 4 и 5 ГПК да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност?“ Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия материалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по спора относно законосъобразността на процесното уволнение, извършено по чл. 328, ал. 1, т.6 КТ, доколкото е прието, че визираният фактически състав намира приложение и в случаите, когато трудовият договор е сключен при начална липса на необходимото образование или квалификация за длъжността, определени от работодателя с длъжностната характеристика, несъответствието с която е налице по отношение притежаваното от ищеца образование. Осъществена е и допълнителната предпоставка за достъп до касация, предвид установеното отклонение с постановките на т. 1а от Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017г. на ВКС, ОСГК. Ето защо по питането е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и искането за допускане на касационно обжалване по него следва да се уважи. Поставеният процесуален въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обусловил изхода по делото, защото не е била налице сочената от страната нередовност на исковата молба (относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, каквато се твърди да е предявена), за да има задължение въззивният съд да предоставя на ищеца възможност да я отстрани. Съгласно мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК непоставянето на правен въпрос от значение за делото, само по себе си е достатъчно основание да не се допуска касационен контрол, без да се установяват сочените допълнителни основания за това (в случая поддържаното противоречие с разясненията по т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК и с решение № 18/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2013 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В обобщение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8040 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 11140/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен състав в обжалваните му части. Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните (касаторът не дължи държавна такса съгласно чл. 359 КТ). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.