Р Е Ш Е Н И Е   № 58    София, 15.04.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми април  две хиляди и девета година,  в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Росица Ковачева т. дело № 584/ 2008  година   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. Г. и Д. И. М. - двамата от гр. К. срещу Решение № 61 от 10.ІV.2008 г. по гр.д. № 75/ 2008 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 356 от 30. ХІ.2007 г. по гр.д. № 25/ 2007 г. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на П. Н. Г. и Д. И. М. - двамата от гр. К. срещу Банка “ОББ” АД - гр. С., че не дължат 5167.86 лв. - главница по договор за кредит, 292.89 лв. - договорна лихва и 15.70 лв. - наказателна лихва, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 653/ 2005 г. на РРС, както и за обезсилване на изпълнителния лист. Правят оплакване, че съдът е тълкувал неправилно волята на страните, съдържаща се в Договор за потребителски кредит от 26.ІІІ.2003 г., поради което неправилно е приложил материалния закон - чл. 147 ЗЗД. Жалбоподателите излагат фактите по делото относно неизпълнение на задължението на главния длъжник редовно да погасява кредита, с просрочена още втора вноска, с невнесени повече от две вноски на 26.ІІІ.2004 г., за което просрочие те не са уведомени от длъжника, и за издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 653/ 2005 г., въз основа на които считат, че е изтекъл преклузивният срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателите въз основа на Договора за кредит поддържат, че е уговорен моментът на превръщането на кредита в предсрочно изискуем - чл. 18 ал. 4 - при неплащане на две погасителни вноски - обективна предпоставка, при която автоматично и незабавно настъпва предсрочна изискуемост на задължението и която е налице към 26.ІІІ.2004 г. с невнасянето на две вноски, от когато кредиторът разполага с правото да превърне кредита в предсрочно изискуем, неупражняването на което им дава възможност да направят възражение по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателите считат, че посочената разпоредба ще се обезсмисли, ако приложението й се обуслови от волята на кредитора, правят оплакване и за необоснованост на решението, обсъждат клаузите на договора и представените документи, съставляващи вътрешни правила на Банката, и считат, че мълчаливото съгласие на Банката длъжникът да погасява кредита след повече от 2 невнесени вноски, представлява нарушение на договорените условия между Б поръчителите, и ги освобождава от отговорност при изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, който срок е изтекъл към подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК. Искат решението да се отмени и искът да се уважи. Ответникът по касационната жалба ”ОББ” АД - гр. С. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на ищеца за основателност на подадената касационна жалба, и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението поради противоречива съдебна практика по съществения материалноправен въпрос - как настъпва уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението, и конкретно настъпва ли автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, от разрешаването на който зависи обусловеният съществен процесуалноправен въпрос: от кога тече 6-месечният срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу поръчителите. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени отрицателните установителни искове на поръчителите П. Н. Г. и Д. И. М. - двамата от гр. К. срещу Банка “ОББ” АД - гр. С., че не дължат 5167.86 лв. - главница по договор за кредит, 292.89 лв. - договорна лихва и 15.70 лв. - наказателна лихва, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 653/ 2005 г. на РРС, както и за обезсилване на изпълнителния лист. Съдът е приел, че съгласно Договора от 26.ІІІ.2003 г. и погасителния план към него, поръчителите са се задължили да отговарят солидарно за допуснато от кредитополучателя неизпълнение, като в чл. 16 ал. 2 от Договора е уговорено правото на Банката да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане на две погасителни вноски. По въпроса налице ли са предпоставките, ангажиращи отговорността на поръчителите, съдът е посочил, че съгласно чл. 147 ЗЗД бездействието на кредитора по отношение на обективирана от кредитополучателя неизправност по договора, е основание за прекратяване на поръчителството, като разпоредбата обвързва това бездействие с определен срок, който прекратява, прегражда възможността на кредитора да реализира вземането си срещу поръчителите, който срок е обвързан с датата на падежа на главното задължение и който срок е преклузивен и за който съдът следи служебно. Като е тълкувал волята на страните, съдържаща се в Договора - уговорената предсрочна изискуемост на кредита, обусловена от два елемента: обективен - неизпълнение от длъжника на 2 от месечните вноски и субективен - възможност и избор кредиторът да направи кредита предсрочно изискуем, съдът е заключил, че това трансформиране не настъпва автоматично с факта на неплащане на 2 вноски, а е предоставено в правомощията на кредитора, на чиято преценка е изборът дали да се възползва от това си право и кога. Съдът е изложил, че при установено спиране на плащанията на 22.ІІ.2005 г., като основание за предсрочна изискуемост, подадената на 18.V.2005 г. от Банката молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК, съставлява предприети активни действия против длъжника в предвидения шестмесечен срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, като клаузите на Договора не предвиждат безусловно трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, поради което не може да се говори за бездействие на кредитора, което да доведе до прекратяване на поръчителството. Съдът е заключил, че е налице вземане на Банката, установено в издадения изпълнителен лист по реда на чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на солидарно задължилите се поръчители, чиито задължения стават незабавно изискуеми при просрочие на задължението на главния длъжник или при предсрочна изискуемост по чл. 16 ал. 2 от Договора, поради което са неоснователни отрицателните установителни искове, че не дължат посочените суми. Решението е законосъобразно. Въз основа на установените по делото факти правилно съдът е отхвърлил отрицателните установителни искове на поръчителите за признаване за установено, че не дължат сумите, посочени в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 653/ 2005 г. на РРС. Съдът е установил спиране на плащанията от кредитополучателя към 22.ІІ.2005 г., като основание за предсрочна изискуемост, уговорена с чл. 16 ал. 2 от Договора, от която възможност Банката се е възползвала, като е подала на 18.V.2005 г. Молба за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителите, с което е спазила срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Неоснователен е доводът на жалбоподателите за незаконосъобразност на решението, с което не е прието, че е настъпила предсрочната изискуемост на 26.ІІІ.2004 г. - автоматично с неплащането на две анюитенти вноски с настъпил падеж - и възражението им, че Банката е загубила правата си срещу поръчителите, като е поискала изпълнителен лист след изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Правилно съдът е изложил, че уговореното от страните с чл.16 ал. 2 Договора за кредит, право на Банката да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане на 2 погасителни вноски, е обусловено от обективният факт - неплащане, и от реализирането на субективното право на Банката за трансформирането на неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, в случая с молбата до съда от 18.V.2005 г. за издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителите по чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.) за неиздължения остатък. В установения от чл. 147 ал.1 ЗЗД шестмесечен срок кредиторът надлежно е претендирал вземането си, като предсрочно изискуемо на основание чл. 16 ал. 2 от Договора за кредит, поради което и на основание чл. 18 ал. 4 пр. 1 от Договора, задълженията на поръчителите стават незабавно изискуеми поради просрочие задълженията на кредитополучателя, предвид солидарната отговорност по чл. 141 ал. 1 ЗЗД или при предсрочна изискуемост по чл. 16 ал.2 от Договора. Не са налице основания за освобождаване на поръчителите поради бездействие на кредитора по отношение на главния длъжник с оглед разпоредбата на чл. 147 ал. 1 ЗЗД. Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателите, че предсрочната изискуемост е обективно състояние, което не настъпва по волята на кредитора и което е настъпило преди установената по делото дата 22.ІІ.2005 г., последвана от Молбата от 18.V.2005 г. за издаване на изпълнителен лист. При настъпване на обективният факт неизпълнение от кредитополучателя за две от дължимите месечни вноски по кредита - основание за предсрочна изискуемост, следва Банката да упражни правомощието си да направи кредита предсрочно изискуем, като в случая е избрала една от уговорените в чл. 16 от Договора предоставени й възможности при неизпълнение от длъжника, реализирано с искането за издаване на изпълнителен лист за цялата сума в срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното може да се обобщи, че с обжалваното решение е даден в изложения смисъл отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на Банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника. Затова следва да се приеме, че е правилно разрешението, дадено в посочените решения на ВКС: Решение № 540/ 21.VІІ.2008 г. по т.д. № 169/ 2008 г. , Решение № 111 от 25.ІІІ.2008 г. по т.д. № 8093/ 2007 г. и Решение № 179 от 16.V.2008 г. по т.д. № 538/ 2007 г. на ВКС, както и в Решение на ВКС № 927/ 18. ХІІ.2007 г. по т.д. № 546/ 2007 г. и др., а не разрешението, дадено в Решение № 634 от 12. ХІ.2007 г. по т.д. № 391/ 2007 г. на ВКС. С оглед този изход на делото не следва да се присъждат разноски н жалбподателя за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 10.ІV.2008 г. по гр.д. № 75/ 2008 г. на Разградски окръжен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: