1 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 21 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1025/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. К. Х. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1460/2010 г. по описа на Окръжен съд –Бургас. В искането за възобновяване и представеното допълнение към него се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, “присъдата е несправедлива”, “неоснователно е бил лишен от правото на споразумение и съкратена процедура”. В съдебното заседание осъденият С. Х. не се явява, редовно призован, като в призовката е вписано, че не желае да участва лично в касационното производство. Искането за възобновяване се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на искането за възобновяване, като намира, че определеното наказание е завишено по размер, поради което е и явно несправедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 1379/14.10.2009 г. по НОХД № 2253/2009 г. по описа на Районен съд - Бургас осъденият Х. е бил признат за виновен в това, че периода 01. 07. - 15. 07.2008 г. от магазин “М. К. Е. К. БЪЛГАРИЯ”, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е отнел 126 броя опаковки ножчета за бръснене на обща стойност 2 371, 20 лева от владението на П. Г., без негово съгласие с намерение за присвояване – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29 и чл. 26 от НК. Наложеното наказание е четири години лишаване от свобода при “строг” първоначален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на осъдения Х. е постановено въззивно решение № 269/11.01.2010 г. по ВНОХД № 256/09 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и с него присъдата е потвърдена. По искане за възобновяване на наказателните дела, направено от осъдения Х. на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, с решение № 428 от 27.10.2010 г., постановено по к.н.д. № 432/2110 г. от ВКС, І н.о. влезлия в сила въззивен съдебен акт е бил отменен и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Със сега постановеното въззивното решение, предмет на контрол, първоинстанционната присъда е изменена, като осъденият Х. е признат за невинен и оправдан да е извършил кражба на част от предмета на обвинението, с обща стойност на вещите 1999,60 лева, както и престъплението да е при условията на чл. 26 от НК. Намален е размера и на наложеното му наказание лишаване от свобода от четири години на три години. ІІ. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения срок и е допустимо, но неоснователно. 1. П. доводи, които са квалифицирани от осъденото лице, като съществени процесуални нарушения, защото е бил лишен от “право на споразумение и съкратено съдебно следствие”, са напълно неоснователни по няколко причини : Решаването на делото със споразумение, при наличието на законовите предпоставки за това, е само една възможност, а не право на обвиненото лице и не е задължителен начин за развитието и приключването на наказателния процес. Вярно е, че при предявяване на материалите по разследването осъденият Х. е заявил желание за сключване на споразумение с прокуратурата. Това обаче не е достатъчно, защото прилагането на тази диференцирана процедура не зависи само от желанието на обвиняемия, а съгласно чл. 381, ал.1 от НПК - от съвпадението на волите на прокурора и на защитника на обвиняемия по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК. При липса на съгласие, на която и да е страна процедурата е неприложима и производството не може да бъде прекратено чрез споразумение, тъй като такова реално не е постигнато. След като прокурорът е внесъл обвинителен акт в съда, то ясно е очертана неговата позиция. В делото липсват данни да е обсъждано споразумение и в рамките на съдебното следствие. Отделно от това, осъденият пропуска, че след отменителното решение на ВКС, стадия от който е следвало да започне новото разглеждане на делото е въззивното производство, а възможността за приключване на делото със споразумение е ограничено до “приключване на съдебното следствие” пред първата инстанция – виж чл. 384 от НПК. Последно посоченото, за стадия от който е започнало новото разглеждане на делото, има отношение и към следващото възражение, поддържано от осъденото лице – че е лишен от правото на “съкратено съдебно следствие”. Провеждането на производството по реда на глава двадесет и седма от НПК е възможно пред първоинстатнционния съд, но не и пред въззивния. Освен това, видно от протокола за първото по делото съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 24.09.2009 г., подсъдимият изрично е завил, че не се признава за виновен и не е извършил това, в което е обвинен. Задължителна предпоставка за провеждане на процедурата, визирана в глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371, т. 2 от НПК, е подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След като подсъдимият сам е избрал делото да се разгледа по общия ред, тъй като е оспорвал обвинението, то няма как да се твърди, че е осуетена възможността делото да бъде разгледано в посочената процедура, респективно да са ограничени негови процесуални права. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е изменил присъдата, като е оправдал осъдения Х. за част от предмета на обвинението и е намалил наказанието от четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието, което съобразно чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал.`1 от НК е с граници от две до десет години лишаване от свобода, правилно въззивната инстанция е съобразявала включените в обхвата на чл. 54 от НК обстоятелства. Прието е, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които подробно са обсъдени и това е намерило в достатъчна степен отражение върху обема на наказателната принуда, която следва да понесе осъденото лице, така както изисква разпоредбата на чл. 54, ал.2 от НК. Обстоятелството, че въззивният съд е оправдал осъдения Х. за значителна част от предмета на обвинението, не следва да бъде разглеждано изолирано от съществуващите данни за съдебното му минало, разбира се, при съобразяване разпоредбата на чл. 56 от НК, поради което и не може да предопредели извод за по-нататъшно смекчаване на отговорността. Настоящият касационен състав не намира наличието на предпоставките, изискуеми се от закона, за приложението на чл. 55 от НК, към което насочва защитата на осъденото лице, защото установените смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност и/или многобройност. Наказанието е отмерено под средния размер и към законоустановения минимум, предвиден в закона, съответно е на извършеното и удовлетворява постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Х. К. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 331 от 10.12.2010 г., постановено по ВНОХД № 1460/2010 г. от Окръжен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.