2 гр. д. № 2584/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 204 София, 28.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тринадести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2584/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 368 от 15.06.2015 г. е допусната касационна проверка на решение № 1753 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, по разрешения с него процесуален въпрос за обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и съобразно приложимия закон. В касационната жалба касаторката К. К. П. прави довод за необоснованост на изводите относно правата на наследодателя в имотите, които се включват в наследствената маса и в резултат от това за неправилно определяне стойността й, както и с каква част от нея е накърнена запазената част на ищцата с извършеното от наследодателя приживе дарение. Позовава се на касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания. Касаторката е предявила срещу К. Г. Д., нейн брат, иск за възстановяване на запазената й част от наследството, останало от баща им Г. Д., която е била накърнена с извършено дарение от наследодателя в полза на ответника на апартамент № 6 през 1982 г. С искът по чл. 30 ЗН е съединен и иск за делба на дарения апартамент № 6, с адм. адрес [населено място], [улица] (сега „Н. В.”), стар адм. адрес ап. 30 в ж. к. Хр. Б., [жилищен адрес] с площ от 53.37 кв. м. както и на апартамент № 34, с идентиф. 56784.531.4618.1.6, с админ. адрес [населено място], ж. к. Хр. Б., [жилищен адрес] вх. „А”, с площ от 80 кв. м. По искане на ответника предмет на делба е и нива с площ от 4.00 дка, в землището на [населено място], останал в наследство от майка им М. Д.. Установено е от фактическа страна, че наследодателят К. Д. със съгласието на съпругата си М. Д. е дарил на ответника придобития от него в режим на индивидуална собственост (по наследяване от Г. И. Д. и К. Д., негови родители и след отказ на сестра му Е. С. от наследството, останало от тях) апартамент № 6 с площ от 53.37 кв. м., за което е съставен на 07.02.1983 г. н. а. № 53, т. ІІ по н. д. № 502/1982 г. През 1975 г. наследодателят К. Д., по време на брака си, е придобил по реда на чл. 55 г от ЗПИНМ и ап. № 34 в същия блок, с площ от 80 кв. м. и прилежащото му мазе и идеални части от общите части на сградата. Съпругата му М. Д. е придобила на основание наследяване и делба земеделски недвижим имот - нива с площ от 4.00 дка в землището на [населено място]. М. Д. е починала на 02.04.2010 г., а наследодателят К. Д. на 28.10.2010 г. Въз основа на това съдът е приел, че в наследствената маса се включват притежаваните от наследодателя вещни права при откриване на наследството, които са: ½ ид. ч. от ап. № 34, придобита на основание прекратяване СИО със смъртта на съпругата и 1/6 ид. ч. от същия имот, придобита по наследяване от съпругата му М. или общо 4/6 ид. ч., както и 1/3 ид. ч. от нивата от 4.00 дка, придобита по наследяване от съпругата му М.. С приета експертиза е определена пазарната стойността на имотите към датата на откриване на наследството, както и на дарения имот. Въз основа на тези данни съдът е приел, че общата стойност на имуществата, които влизат в наследството, възлиза на 36806.66 лв., която представлява сбора от 2/3 от пазарна стойност на апартамент № 34 или от 54200.00 лв., които възлизат на сумата 36133.33 лв. и сумата 673.33 лв., представляваща, стойността на 1/3 ид. ч. от нивата, която е с пазарна стойност от 2020 лв. Към тази стойност е прибавена стойността на дарения имот – ап. № 6, определена към момента на откриване на наследството на сумата 44400.00 лв. и така е формирана масата и е определена стойността й в размер на 81206.66 лв. На основание чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 5 ЗН съдът е определил запазената част на касаторката в размер на 1/3 ид. ч., а в стойностно изражение е приел, че възлиза на сумата 27068.88 лв. Паричната стойност на делът на касаторката от останалото в наследство от баща й имущество, съдът е определил като ½ от сбора от стойността на апартамент № 34 - 54200.00 лв. и стойността на нивата - 2020.00 лв., т. е. на ½ от 56220.00 лв. или на 28110.00 лв. Въз основа на това пресмятане е формиран извод, че стойността на полученото от ищцата по наследство (28110.00 лв.) е по-голяма от стойността на запазената й част (27068.88 лв.), поради което тя не е накърнена и не е налице основание за отменяване или намаляване на оспореното дарение. Изводът е направен в противоречие с изложените преди това мотиви относно имуществото, което се включва в наследствената маса. На следващо място той е и необоснован, което е довело и до незаконосъобразност на извода за неоснователност на иска, тъй като не е взето предвид, че съпругата на наследодателя е починала преди него, поради което касаторката, като нейн наследник от първа низходяща степен, както и ответникът, са придобили на основание наследствено правоприемство по 1/6 ид. ч. от апартамент № 34 и по 1/3 ид. ч. от нивата. Съобразно това останалото в наследство от наследодателя К. Д. имущество включва 4/6 (2/3) от апартамент № 34 и 1/3 ид. ч. от нивата. В противоречие на закона е прието, че при формиране на наследствената маса следва да се включи стойността на дарения апартамент, определена към момента на откриване на наследството. Съгласно чл. 31 ЗН даренията се прибавят към масата „според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти”. Разпоредбата на закона сочи, че следва да се държи сметка за състоянието на имота при подаряването му и за настъпилите промени след това. Ответникът е направил възражение, че към датата на извършване на дарението дарителят не е бил заплатил цялата стойност на имота, а само част от нея. През 1985 г. надареният е встъпил в задължението на дарителя, което той е имал към банка Д., за отпуснатия му кредит за закупуване на имота и е изплатил останалата част от него. Тъй като изплащането на кредита е станало по време на брака на ответника, съпругата му Е. И. С. е конституирана като страна в процеса. Това възражение на ответника не е обсъдено, както и представените доказателства за това. С тях се установява, че апартамент № 30, а сега № 6, е придобит от бабата и дядото на надарения на 04.10.1975 г. за сумата от 8219 лв. по данни от нот. акт. № 100, т. 33, н. д. № 16215/75 г. От прието като доказателство удостоверение от Д. жилищно кредитиране, се установява, че към 1989 г. остатъкът от заема е бил в размер на 669.30 лв. и е изплатен окончателно на 19.03.1991 г. от ответника с направена последна вноска от 417.00 лв. От удостоверение, издадено от местоработата на дарения, се установява, че в периода от 1.04.1985 г. до 30.06.1987 г. са му били удържани по 17.00 лв. месечно и превеждани на Д.. Тези доказателства само са описани в мотивите на първоинстанционното решение. Въззивният съд също ги е игнорирал, без да излага мотиви за това. Необсъждането на доказателства е нарушение на съдопроизводствените правила. В резултат на него и в нарушение на чл. 31 ЗН неправилно е формирана масата, тъй като не са включени стойностите на притежаваните от наследодателя идеални части от недвижимите имоти към момента на откриване на наследството. Не е съобразено и това, че дареният имот към момента на извършване на дарственото разпореждане с него е включвал както актив, образуван от изплатената стойност на апартамента от дарителя, така и пасив – неизплатената част от отпуснатия му банков кредит за доплащане стойността на апартамента. Частта от стойността на апартамента, която е изплатена от надарения, след като е встъпил в дълга, следва да се приспадне от стойността на подарения имот по аргумент от чл. 31, изр. 2-ро ЗН. Последица от допуснатите нарушения от съда е неправилно определяне стойността на дарения имот, а от това и стойността на масата на наследството и тази, с която е накърнена запазената част. Допуснатите нарушения на процесуални и материалноправни норми, са основание за касиране на решението по чл. 281 ГПК. Тъй като се налага обсъждане на доказателствата, а при необходимост и изслушване на икономическа експертиза за определяне стойността на подарения имот към момента на дарението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Направените разноски за касационното производство следва да се присъдят от въззивния съд съобразно изхода на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1753 от 21.10.2014 г. по гр. д. № 1964/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: