6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 402 гр.София, 13.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5127 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Н. против решение № 27 от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 262 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 79 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 19 по описа за 2017 г. на Габровския окръжен съд за отхвърляне на предявения от В. Н. иск по чл. 74 от ЗЧСИ за осъждане на частния съдебен изпълнител Ц. Н., район на действие ОС-Плевен, да заплати на ищеца 507 725 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 18/2006 г. по описа на ЧСИ, срещу решение на Великотърновския апелативен съд № 47 от 22.04.2021 г. по същото дело, с което са оставени без уважение исканията на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решението, както и по частна жалба на В. Н. срещу определение № 184 от 22.04.2021 г. на Великотърновския апелативен съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 27 в частта за разноските. Касаторът твърди, че решенията на Великотърновския апелативен съд са нищожни, необосновани и постановени в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на основното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси: 1. Как се е извършила проданта на чужд имот при липса на редовно връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжниците? 2. Как, без да се е уточнила собствеността на фирмата длъжник, е продаден имот, собственост на друго юридическо лице? 3. Защо двете инстанции не са се съобразили, че действията на частния съдебен изпълнител са в противоречие с чл. 638 ТЗ? Ответникът по касационната жалба частният съдебен изпълнител Ц. Н. застъпва становището, че няма основания за допускане на решенията на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбите и по същество. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащи на касационно разглеждане съдебни актове. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В. Н. е поискал от съда да осъди ЧСИ Ц. Н. да му заплати на основание чл. 74 от ЗЧСИ обезщетение за имуществени вреди в размер на 507 725 лв., причинени вследствие незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 18/2006 г. В исковата молба той е заявил, че е съдружник и управител на СД „Инот Начкови и сие“. Дружеството е собственик на недвижим имот, който е възложен на Н. Х. М. - И. с влязло в сила постановление за възлагане по изп. д. № 20067560400018/2006 г. по описа на частния съдебен изпълнител Ц. Н. за сумата 507 725 лв. Процесуално незаконосъобразните изпълнителни действия са, че няма надлежно връчване на призовката за доброволно изпълнение по делото, липсва годен изпълнителен титул върху целия имот спрямо събирателното дружество/ проведено е производство по относителна недействителност за сумата от 34951,25 лв., а е продаден имот срещу признати права в размер на 507 725 лв./, липсва влязло в сила разпределение на сумите по проданта, извършени са изпълнителни действия след откриване и обявяване в несъстоятелност на длъжника „Инот агро“ ООД и обявения в несъстоятелност длъжник по изпълнителното дело ЕТ „Инот Р. Начков“, имотът е бил продаден на безценица при пазарна оценка в размер на 1 354 440 лв. без ДДС. Частният съдебен изпълнител е оспорил предявения иск, като е посочил, че ищецът не е бил страна в изпълнителното производство, по което длъжници са били ООД „Инот“ и ЕТ „Инот-Радослав Начков“, а взискател- Н. Х. М.-И.. Имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение, е бил продаден на СД „Инот-Начкови и Сие“, но продажбата е била обявена на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД за относително недействителна спрямо взискателя с влязло в сила решение. Изпълнителният лист е годен изпълнителен титул, призовката за доброволно изпълнение е била редовно връчена преди делото да бъде възложено на частния съдебен изпълнител, липсата на разпределение не е от значение за претендираните вреди, а на евентуално нарушение на чл.638 от ТЗ могат да се позоват само обявените в несъстоятелност длъжници. Габровският окръжен съд подробно е изложил в мотивите си, че имотът, предмет на принудителното изпълнение, не е бил собственост на ищеца и затова публичната му продан не засяга неговата правна сфера. Обяснил е, че поради обявяване по съдебен ред на продажбата на имота от длъжника ООД“Инот“ на СД „Инот-Начкови и Сие“ за относително недействителна спрямо взискателя, принудителното изпълнение законосъобразно е продължило върху този имот. Приел е, че началната цена, от която е следвало да започне наддаването, е определена съобразно приложимите в ГПК правила, поради което не се е достигнало до продажбата на имота на безценица, а извършеното разпределение от съдебния изпълнител също не е опорочено. Констатирал е, че към момента на издаване на постановлението за възлагане на недвижимия имот едноличният търговец не е бил обявен в несъстоятелност. Поради относителната недействителност на продажбата спрямо длъжника на основание чл.135 от ЗЗД, недвижимият имот не е бил върнат обратно в патримониума на ООД „Инот“ с обявяването на дружеството в несъстоятелност и затова не е имало основания за спиране или прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.638 от ТЗ. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като недоказан и неоснователен. Великотърновският апелативен съд също е приел, че ищецът не е бил собственик на процесният недвижим имот /птицеферма/ към датата на публичната продан - 29.04.2011 г. Посочил е, че ако в полза на СД "Инот Начкови и сие" съществува вземане срещу съдебния изпълнител за обезвреда, то това вземане е актив на дружеството, който в случай че не бъде използван за погасяване на задължения към кредиторите му, подлежи на разпределение на съдружниците в ликвидационното производство. Констатирал е, че представеният изпълнителен лист задължава съдебния изпълнител да предприеме съответните процесуални действия по образуване и движение на изпълнително дело, насочено към събиране на удостовереното с изпълнителния лист вземане, а призовката за доброволно изпълнение се връчва само на длъжника по изпълнителното дело със съответните за него последици. Доколкото ищецът не е длъжник, за него не могат да настъпят вреди от ненадлежно връчване на призовката за доброволно изпълнение. В настоящия казус извършената от длъжника "Инот Агро" ООД след образуване на изпълнителното дело срещу него разпоредителна сделка с процесната птицеферма е обявена за относително недействителна на основание чл. 135 от ЗЗД с влязло в сила съдебно решение. Продажната цена от процесния имот е разпределена между първоначалния взискател М. и присъединения по право взискател - ипотекарен кредитор ЕТ "Димитър Терзиев". Няма данни ищецът да е кредитор на никой от двамата длъжници по изпълнително дело № 18/2006 г. Той не е присъединен взискател в изпълнителното производство и не се конкурира с останалите взискатели. Съгласил се е и с аргумента на първоинстанционния съд, че имотът е излязъл от имуществото на „Инот Агро“ ООД преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което принудителното изпълнение не е следвало да се спира или прекратява. Ето защо въззивният съд е потвърдил решението на Габровския окръжен съд. Решението на Великотърновския апелативен съд е ясно и разбираемо, постановено е в писмена форма и е подписано от надлежен състав в пределите на неговата правораздавателната власт. Ето защо това решение не е нищожно, както твърди касаторът и не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Въпросите, формулирани от касатора в изложението, касаят правилността на обжалваното решение, поради което липсва общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване-правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Само посочването на такъв правен въпрос дава възможност на касационния съд да упражни правомощието си за селектиране на касационните жалби. Затова неговата липса е достатъчна причина за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Дори настоящата инстанция да преформулира въпросите, техните отговори в желания от касатора смисъл не биха променили изхода на спора. Би могло да се достигне само до извода, че в изпълнителното производство са извършени процесуални нарушения. Процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение обаче може да причини вреди единствено на страните, на участниците в изпълнителното производство или на трети лица, чиито права са били противоправно увредени. Касаторът не притежава нито едно от тези качества и това е решаващото съображение за отхвърляне на предявения иск. В. Н. не е бил собственик на имота, продаден на публична продан. Поради ясното разграничение на правните субекти и притежаваното от тях имущество, правата на В. Н. като съдружник в юридическото лице СД"Инот Начкови и сие" не включват правото на собственост върху имуществото, което се притежава от това юридическо лице. Съответно обезщетението за имуществени вреди, което би се дължало на юридическото лице заради евентуалното накърняване на правата му на собственост върху имота, предмет на публична продан, не може да се претендира от В. Н. като физическо лице-съдружник. Ето защо касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 27 от 01.03.2021 г. не следва да се допуска. С решение № 47 от 22.04.2021 г. Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение молбите на касатора за поправка на явни фактически грешки и за допълване на основното решение, тъй като е констатирал, че в тези молби се съдържат всъщност оплаквания и доводи относно допуснати нарушения и неговата неправилност. Това решение не е нищожно по съображенията, изложени по-горе за основното решение. В изложението си пълномощникът на касатора е посочил, че е налице противоречие между решението и практиката на ВКС по два проблема. Първият е, че допуснатата аритметична грешка представлява очевидна фактическа грешка. Вторият е, че когато се иска поправка на очевидна фактическа грешка и искането се обосновава с оплакване за неправилност, молбата следва да се квалифицира като въззивна или касационна жалба. В решение № 47 въззивният съд не се е произнасял по нито един от тези въпроси. Аритметична грешка в пресмятането на разноските не е допусната, а касационната жалба с оплакванията на касатора се съдържа в други документи, поради което не е било необходимо молбите за поправка на очевидни фактически грешки и за допълване да се квалифицират като жалби. Ето защо няма основания за допускане на касационно обжалване на решение № 47 от 22.4.2021 г. В. Н. е обжалвал с частна жалба и определение № 184 от 22.04.2021 г. по делото, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати разноските по делото. За да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските, Великотърновският апелативен съд посочил в мотивите си, че пълномощникът на противната страна е осъществил процесуално представителство, а от представените по делото документи е видно, че уговореното за тази услуга адвокатско възнаграждение му е заплатено. Обяснил е на молителя, че съдът няма задължение да връчва на страните копия от тези документи. Тези изводи на въззивния съд са съобразени както с правилата на чл.78 от ГПК, уреждащи присъждането на разноски на страните, така и с указанията по прилагането им, съдържащи се в ТР № № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно определението е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора В. Н. дължи на частния съдебен изпълнител Ц. Н. 7836 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решения № 27 от 01.03.2021 г. и № 47 от 22.04.2021 г., постановени по гр. д. № 262 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 22.04.2021 г. на Великотърновския апелативен съд по същото дело. ОСЪЖДА В. Н. Н. да заплати на частния съдебен изпълнител Ц. Н. с рег. № , сумата 7836/седем хиляди осемстотин тридесет и шест/ лв. разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: