Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * недопустимост на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

София, 03.07.2015 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията З. Първанова гр. дело № 5846/2014 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Б., Х. Н. Б.,Ц. С. М., К. Г. М., Р. Г. М.,Р. Г. М., Р. И. Ц., Р. С. К., всички чрез пълномощника им адвокат Л., срещу въззивно решение № 4231/12.06.2014г. по гр.д. № 4244/14г. на Софийския градски съд.
С обжалваното решение е отменено решение от 05.08.2013г. по гр.д.№11250/2011г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен иск по чл.109 ЗС. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. Б., Х. Н. Б., Ц. С. М., К. Г. М., Р. Г. М., Р. Г. М. и Л. Г. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на частта от едноетажна сграда с площ 343,50 кв.м., навлизащи в имот – ПИ № 2703, кв.162 по плана на С., м.С. град, попадащ в УПИ VІІІ по неприложена регулация.
С определение № 58/10.02.2015г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. Г. А. иск по чл.109 ЗС срещу [фирма] .
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата като неосноватлна.
Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:
Въззивният съд е приел, че не е доказана активната материално правна легитимация. Ищците не са собственици на процесния поземлен имот, в който се намира сградата, на посоченото от тях основание – реституция по ЗСПЗЗ. Налице са пречките на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ за реституиране на земята в полза на ищците.
Видно от приложените удостоверения, ищцата Л. Г. А. е починала на 27.02.2014г. – преди последното заседание пред въззивния съд, проведено на 13.05.2014г. Нейни наследници по закон са Р. И. Ц. – син и Р. С. К. – син. Те не са конституирани и не са участвали във въззивното производство. При това положение постановеното от въззивния съд решение по отношение на Л. А. е недопустимо. То е постановено срещу неправосубектна страна в процеса и подлежи на обезсилване независимо дали на съда е бил известен или не фактът на смъртта. Ето защо и поддържаните в тази насока доводи от ответника по касация са неоснователни.
С оглед изложеното следва да се приеме, че в посочената част въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за разглеждане в обезсилената част и постановяване на решение по отношение на наследниците на починалата по време на процеса ищца Л. А..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4231/12.06.2014г. по гр.д. № 4244/14г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 05.08.2013г. по гр.д.№11250/2011г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Л. Г. А. иск по чл.109 ЗС срещу [фирма], [населено място].
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: