Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр.София, 14 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 510/2009 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимата С. Х. Б. и частните обвинители и граждански ищци В. Д. Г. и Т. Д. Г.-чрез поверениците, против решение № 95/16.07.2009 год. по въззивно нохд № 95/2009 год. на Бургаския апелативен съд. В първата се поддържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на закона при определяне на наказанието и размера на обезщетенията по предявените граждански искове. Правят се алтернативни искания – за изменение с намаляване размера на наказанието лишаване от свобода и прилагане на чл.66, ал.1 НК, както и с намаляване размера на присъдените обезщетения или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. Поддържа се неоснователност на жалбите на частните обвинители и граждански ищци.
В жалбите на частните обвинители и граждански ищци се поддържа, че е допуснато нарушение на закона при определяне на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата Б. с приложението на чл.55 НК и при определяне размера на обезщетенията по предявените граждански искове за неимуществени вреди. Искането е за изменение в гражданската част и за отмяна в наказателно-осъдителната част с оглед определяне на наказанието при предпоставките по чл.54 НК. Оспорва се изцяло основателността на жалбата на подсъдимата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбите са неоснователни, защото няма допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, а размерът на наказанията, както и на гражданските искове са съобразени с изискванията за справедливост и законосъобразност. С тези съображения подкрепя искането си решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 27/05.03.2009 год. по нохд № 201/2008 год. признал подсъдимата С. Х. Б. за виновна в това, че на 01.01.2008 год. по главен път Е-87 посока гр. В.. Бургас при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на К. Г. и средна телесна повреда на М. П. като деянието е извършено в пияно състояние. На основание чл.343, ал.3, б. Б вр.ал.4 вр.ал.1, б. В вр.чл.55, ал.1, т.1 НК я осъдил на 2 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и я оправдал за нарушения на чл.5, ал.1, т.3 и чл.20, ал.2 ЗДвП.
Приложил чл.343Г от НК и лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 3 години и 6 месеца от влизане на присъдата в сила и приложил чл.59, ал.3 НК за времето, през което е била лишена по административен ред от правото да управлява МПС.
Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 60 хил.лева за В. Г. и 40 хил.лева за Т. Г. , които подсъдимата следва да заплати със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса.
Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 95/2009 год. потвърдил изцяло протестираната от прокурора и обжалвана от страните присъда и осъдил подсъдимата да заплати направените за тази инстанция разноски в определения им размер.
Въззивният съд възприел изцяло фактическата обстановка, при която е настъпило пътното произшествие и резултата-смъртта на едно лице и телесна повреда на друго. Обосновал извода си, че събраните доказателства са възможните и достатъчно, за да се реши въпроса за авторството на деянието, че оценката на доказателствения материал е направена изцяло съобразно изискванията на чл.107, ал.3 и чл.14 НПК и в съответствие с действителния смисъл. Отговорил е на всички възражения, които са поддържани от страните за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона както в наказателната, така и в гражданската част като е обосновал тяхната неоснователност по начин и със съдържание, предписано в чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно е възражението в касационната жалба на подсъдимата за допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Съображения в този смисъл са изложени и от въззивния съд, които настоящият състав изцяло възприема. Различието в имената на изготвилия постановлението за привличане на обвиняем, което по съдържанието си съответства на изискванията по чл.219 НПК, и на действително извършилия това процесуално следствено действие в присъствие на обвиняемата и нейния з. , е налице. Това постановление обаче не е било оспорено нито писмено, нито устно, нито относно времето и мястото на издаването му, нито относно органа, който го е издал и делото за което е издадено, нито в останалата му част, в която се съдържат фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието, правата на обвиняемия. Незабавно е проведен и разпит от компетентния орган на досъдебното производство, от съдържанието на който е видно, че не са нарушени правата по чл.55, ал.1 НПК. Нарушение, с което не са засегнати правата и законните интереси на съответната страна, не е съществено, поради което не е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода” в определения му размер. Въззивният съд е изложил своите съображения за неоснователността му. Обосновал се е с конкретно установените по делото обстоятелства, правилно оценени с оглед техния смисъл и значимост, което е и основанието да направи извода, че приложението на чл.55 НК е законосъобразно. Правилно не е приел наличието на изключително обстоятелство – поведението на пострадалия Г. От установената с годни доказателствени средства фактическа обстановка не може да се направи извод, че е допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносния резултат. Действия, предхождащи доброволно предприетото управление на личния си автомобил от страна на подсъдимата, не могат да бъдат определи като основание за намаляване на отговорността й.
Наказанието, определено в размер на две години, съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. При решаване на въпроса за наказанието по делата за престъпления по транспорта от съществено значение са онези обстоятелства, които индивидуализират личността на извършителя като водач на МПС. По отношение на конкретната подсъдима обосновано инстанциите по същество са приели и оценили данните за поведението й като участник в движението по пътищата-предходното санкциониране по предвидения ред за едно от най-тежките нарушения на правилата за движение – управление на МПС след употреба на алкохол, извършеното престъпление поради същото такова нарушение и високата степен на алкохолно повлияване са обстоятелства, които отегчават отговорността й и указват на личност със завишена степен на обществена опасност. Поправянето и превъзпитанието й не би могло да се постигне, ако не бъде изолирана от обществото, за да преосмисли бъдещото си поведение за спазване на законите в страната и правилата на обществото. Очевидно е, че и самото деяние е с висока степен на обществена опасност. Затова не е обществено оправдано за действителното поправяне на подсъдимата отлагане на изпълнението, макар и да са налице част от предпоставките по чл.66, ал.1 НК, още повече, че предвид характерът на извършеното, резултатът и последиците условното осъждане изключва възможността за пълното постигане целите и на генералната превенция.
Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че размерът на обезщетенията по предявените граждански искове е определен в нарушение на закона – чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е направил законосъобразен извод, че е налице основанието по чл.45 ЗЗД подсъдимата да носи и гражданска отговорност след като вредоносния резултат е настъпил и е в причинна връзка с противоправното й поведение. Отчетени са всички обстоятелства, въз основа на които е установено наличието на действителни неимуществени вреди за гражданските ищци-родителите на пострадалия К. Г. , болките и страданията от неочакваната и непреодолима загуба, степента на близост помежду им, характерът на взаимоотношенията, действително извършеното от подсъдимата. Размерите на обезщетенията са диференцирани съобразно значението на установените относими обстоятелства за всеки един от гражданските ищци и с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Определянето на по-висок или по-нисък размер на обезщетенията-съобразно различните искания на жалбоподателите, би довело до нарушаване на справедливостта като критерий за определяне размера на неимуществените вреди, който се прилага само на основата на конкретните обстоятелства, свързани с настъпилия вредоносен резултат.
Само онези нарушения на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на обществено-опасните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката на приноса за пострадалия. Затова като не е приел основание за съпричиняване на резултата предвид установените фактически обстоятелства, въззивният съд не е допуснал нарушение и в посочения смисъл.
Неоснователни са жалбите на частните обвинители за допуснато нарушение на закона, довело до явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” в определения му размер 2 години. Първоинстанционният съд е изложил своите съображения, основани на установените индивидуализиращи обстоятелства, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата следва да бъде изолирана от обществото за този срок. Допуснатото нарушение на процесуалните правила с отказа делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК съобразно и указанията в Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС на РБ е мотивирало въззивния съд да приеме, че няма нарушение на закона с определяне на наказанието под предвидения минимум. По отношение на размера е отчел всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, включително и на неотчетени от първоинстанционния съд, които имат характер на смекчаващи, т.е. решението за размера не е произволен, а съобразен с относимите за отговорността обстоятелства, техния характер и значение. Отстранил е допуснатото нарушение на процесуалните правила с неприложението на съкратеното съдебно следствие в производството пред първоинстанционния съд, обсъдил и оценил е обстоятелствата, индивидуализиращи отговорността. Направил е законосъобразен извод, че приложението на чл.55 НК е задължително предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, според която в случаите на осъдителна присъда, какъвто е конкретният, наказанието се определя при условията на чл.55 НК дори да не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Решението за начина на отстраняване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение е съобразено с изискванията на закона и съдебната практика, поради което и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед да се определи наказание при предпоставките по чл.54 НК не може да бъде уважено.
Неоснователни са жалбите по отношение на гражданската част, за която поддържат, че е постановена в нарушение на закона, защото определените размери на обезщетенията не отговарят на действително претърпените болки и страдания. Както беше посочено по-горе общоприетият критерий за справедливост не е нарушен. Верен е изводът, че подсъдимата дължи обезщетение в пълен размер, защото пострадалият не е допринесъл за произшествието и настъпилия вредоносен резултат, т.е. няма причинна връзка между поведението на пострадалия и вредата, отчетени са и правилно оценени както действително извършеното от подсъдимата, така и всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства относно дължимото обезщетение за всеки един от гражданските ищци. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от вредата като съдът изхожда не само от своето субективно схващане за справедливост, но по съвест, по вътрешно убеждение, от общоприетото схващане и критерии за справедливост, от развитието и състоянието на обществото, като степенува страданията по дълбочина и интензивност и затова законосъобразно е потвърдил присъдата в гражданско-осъдителната й част.
От изложеното следва, че въззивният съд не е допуснал нарушения от поддържаните, които да имат характер на касационни основания за отмяна или изменение, поради което решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95/16.07.2009 год. по въззивно нохд № 95/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: