2 Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 25.07.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б. при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 403 по описа за 2010г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата А. С. А. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Й. Ц. Й. срещу решение № 117/09.12.2009г. по гр. дело № 599/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 57/14.04.2009г. по гр. дело № 400/2008г. на Великотърновски окръжен съд, производството по делото е прекратено и ищцата е осъдена да заплати на ответника З. [фирма], [населено място] сумата 360 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поддържа становище, че мотивите на въззивната инстанция са вътрешно противоречиви и обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на нормите на чл. 2, чл. 228, ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Релевира довод за неправилност на извода на съда за недопустимост на извършеното съединяване на искове чрез привличане на нов ответник в процеса посредством института на чл. 228, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се прави оплакване, че въззивният съд, като е определил правното основание на иска срещу застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 КЗ, е сбъркал основанието на иска като такова, обхващащо фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право, с неговата правна квалификация, което е довело и до погрешните изводи за недопустимост на съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя. Касаторът моли решението да бъде отменено, делото да бъде върнато на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, претендира присъждане на направените за касационното производство разноски и моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Й. Ц. Й. адвокатско възнаграждение. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Поради това, че ищцата не е изменила основанието на иска срещу евентуалния ответник ЗК [фирма] от евентуален в главен след оттегляне на исковете спрямо първия ответник, правилно въззивният съд приел, че съдът не е сезиран с иск по чл. 226 КЗ. Ответникът моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С първоинстанционното решение ответникът ЗК [фирма] е осъден на основание чл. 226, ал. 1 КЗ да заплати на ищцата А. С. А. сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от А. И. М. в резултат на виновно предизвикано от него автотранспортно произшествие на 16.10.2006г. около 15 ч. на път III-5305 в отсечка [населено място] – [населено място] като водач на МПС „Опел А.” с ДК [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва, считано от 16.10.2006г. до окончателното й изплащане, искът за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 32 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски. За да обезсили решението на Великотърновски окръжен съд, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът недопустимо е разгледал иск, какъвто не е предявен от ищцата – по чл. 226, ал. 1 КЗ. Изложил е съображения за недопустимо приемане на евентуалния иск срещу З. [фирма] за разглеждането му по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, тъй като искът е различен от първоначално предявения, а разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК се отнася до замяна, респективно привличане на втори ответник наред с първия по вече предявения иск. Според решаващия съдебен състав не е налице такава хипотеза, тъй като срещу прекия причинител искът е с правно основание чл. 45 ЗЗД, а искът срещу втория ответник е по чл. 226, ал. 1 КЗ. След прекратяване на производството по отношение на главния иск поради неговото оттегляне отпада възможността съдът да се произнесе по отношение на евентуалния. В обжалваното решение са изложени съображения, че правото на увредения да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ възниква едновременно с правото му да предяви иск за обезщетение срещу прекия причинител на вредата и право на пострадалия като носител на правото на застрахователното обезщетение е да прецени дали да предяви иска си срещу прекия причинител на вредата или направо срещу застрахователя, поради което пострадалата може да предяви искането си срещу прекия причинител на вредата и застрахователя единствено при условията на евентуалност, какъвто не е настоящия случай. С определение № 24 от 14.01.2011г. по т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ допустимо ли е конституирането на основание чл. 228, ал. 3 ГПК на застрахователя като евентуален ответник по дело, образувано срещу причинителя на непозволеното увреждане, при положение, че искът срещу застрахователя е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а срещу делинквента - с правно основание чл. 45 ЗЗД; 2/ при оттегляне на главния иск срещу делинквента може ли да се разгледа предявеният срещу застрахователя, конституиран като втори евентуален ответник, иск или искът срещу застрахователя подлежи на разглеждане само, ако бъде отхвърлен искът срещу прекия причинител. По релевантните за спора процесуалноправни въпроси е налице противоречива съдебна практика. Едното становище е следното: 1/ съдът може по искане на ищеца в производство, образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, да конституира на основание чл. 228, ал. 3 ГПК застрахователя на гражданската отговорност като евентуален ответник, като по отношение на него искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ; 2/ ако искът срещу предпочитания ответник /делинквента/ бъде оттеглен, производството продължава по иска срещу застрахователя. Другото разбиране е следното: 1/ недопустимо е конституирането по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК на застрахователя на гражданската отговорност като евентуален ответник по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ в процеса, образуван по предявения срещу делинквента иск с правно основание чл. 45 ЗЗД; 2/ прекратяването на производството поради оттегляне на иска по отношение на предпочитания ответник /делинквента/ изключва наличието на процесуална възможност за произнасяне по предявения срещу застрахователя евентуален иск. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото становище. Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Изменението на иска чрез привличане на нов ответник наред с първоначалния е способ за последващо субективно пасивно съединяване на искове. То е допустимо при кумулирано прилагане на изискванията за изменение на иска и субективното съединяване на искове. Една от необходимите предпоставки е искът срещу новия ответник да произтича или от същото основание, или да има същия петитум като първоначалния иск. Ако обстоятелствата по делото сочат, че отговорността на новия ответник има връзка със спорното правоотношение, предмет на първоначалния иск, е допустимо конституирането му като евентуален ответник в процеса, независимо, че правното основание е различно от правното основание на първоначалния иск. Законодателят е предоставил тази възможност на ищеца поради обстоятелството, че поради различни причини /невъзможност за снабдяване с доказателства преди предявяване на исковата молба, недостатъчно изясняване на фактически обстоятелства и други/ не би могъл да прецени срещу кого да предяви претенцията си. Основание за този извод е и разпоредбата на чл. 213 ГПК, която дава възможност на съда да съедини няколко дела в едно производство, ако те са между същите страни или ако има връзка между тях, т. е. ако имат общ предмет, едни и същи факти или едно и също правоотношение. За да бъде конституиран втори евентуален ответник в процеса, е необходимо да съществува връзка между отговорността на първоначалния и новия ответник, спорът да е подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане по реда на едно и също производство. В хипотезата на предявен първоначален иск срещу делинквента с правно основание чл. 45 ЗЗД е допустимо конституирането на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК като евентуален ответник по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ. Последващо субективно пасивно евентуално съединение на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е допустимо при наличието на следните предпоставки: 1/ искът срещу делинквента и искът срещу застрахователя да произтичат от едни и същи права на увреденото лице – правото на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от делинквента, чиято гражданска отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”; 2/ вредите да произхождат от един и същ факт – непозволено увреждане, което е в резултат на настъпване на застрахователното събитие; 3/ искът срещу делинквента и искът срещу застрахователя да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред – общия исков процес; 4/ спорът по двата иска да бъде подсъден на един и същ съд. Прякото право на увреденото лице срещу застрахователя възниква едновременно с правото на обезщетение от деликта срещу прекия причинител на вредата и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Пострадалият не може да претендира от застрахователя по-голямо обезщетение, отколкото му дължи делинквента. Ако делинквентът репарира вредите на увреденото лице, ще се погаси правото на обезщетение срещу застрахователя. Поради вторичния характер на прякото право на обезщетение от застрахователя спрямо правото на обезщетение от прекия причинител исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ имат общ предмет /присъждане на обезщетение за едни и същи вреди/, по тях се установяват едни и същи факти, източникът на вредите е един и същ /непозволено увреждане в резултат на настъпване на застрахователно събитие/. Обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причиненото от застрахования ПТП, има договорен характер не променя характера на вредите и техния произход. Поради това, че делинквентът и застрахователят не са солидарни длъжници към увреденото лице и с оглед различието на правните основания на претенциите /чл. 45 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ/, независимо, че произтичат от едно и също непозволено увреждане, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” в процеса, образуван по предявен срещу делинквента иск по чл. 45 ЗЗД, е допустимо да бъде конституиран по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК като втори евентуален ответник по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 ТЗ. Предявяването в евентуално съединение на исковете срещу делинквента и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” произтича от необходимостта третото лице да получи само едно обезщетение, т. е. да не получи обезщетения и по двете права едновременно, защото те имат еднаква функция и репарират едни и същи вреди. Когато ищецът прибягва до евентуално субективно съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от отхвърлянето на главния иск. Евентуално съединеният иск се счита предявен под условие, но по него съдът дължи извършване на всички процесуални действия с оглед разглеждането му по същество. Ако не се сбъдне условието, т. е. ако искът срещу предпочитания ответник бъде уважен и следователно не бъде отхвърлен, то съдът не дължи произнасяне по иска срещу евентуалния ответник. Ако производството по отношение на иска срещу предпочитания ответник бъде прекратено поради неговото оттегляне, условието, при което е предявен искът срещу евентуалния ответник отпада, поради което съдът дължи произнасяне по него. В този случай не би се стигнало до получаване на обезщетения по двете права едновременно /от делинквента и от застрахователя/ и с разглеждането на иска срещу единствения останал в исковия процес ответник ще се породи сила на пресъдено нещо само по отношение на него. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на втория релевантен процесуалноправен въпрос: при оттегляне на главния иск по чл. 45 ЗЗД срещу предпочитания ответник – делинквент подлежи на разглеждане евентуалният пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Въззивният съд неправилно е приел, че е недопустимо приемането на евентуалния иск срещу З. [фирма] за разглеждането му по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК, както и че след прекратяване на производството по отношение на главния иск поради неговото оттегляне отпада възможността съдът да се произнесе по отношение на евентуалния. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново раглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по исканията за присъждане на разноски. Разноските следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 117/09.12.2009г. по гр. дело № 599/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия. ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.