Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 594            София, 28 януари 2009година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи декември   две хиляди и осма година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Р.Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №645 по описа за 2008 година   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. Ш. ,срещу въвзивна присъда по внохд. №1047/2008 г. на Окръжен съд гр. В.. В жалбата ,допълнена по реда на чл.351 ал.3 НПК и поддържана в съдебно заседание от защитник, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна,а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 3.10.2008 г. постановена по внохд. №1047/2008 г. на Окръжен съд гр. В. е отменена оправдателна присъда по нохд. №4805/2007 г. на Районен съд гр. В. и вместо това подсъдимия М е признат за виновен на 19.02.2007 г. в гр. В. да е причинил средна телесна повреда на Е. А. ,поради което и на основание чл.129 ал.1НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на пробация за срок от една година,като са определени задължителните пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК.   ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Ш: Доводите за съществени процесуални нарушения са в едностранното и непълно тълкуване на доказателствата и от там на неправилност на изводите по фактите и най-вече на спорния според защитата момент на удара с бутилка по главата на подсъдимия. Оплакванията са неоснователни. Въззвния Съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел фактическа обстановка,такава каквато е приета и от първоинстанционния Съд , а именно че на инкриминираната дата подсъдимия и пострадалия пили заедно и в един момент се скарали,след което се сбили, като първи удар нанесъл пострадалия,двамата паднали на земята ,при изправянето А. почувствал удар с нож в гърба ,взел бутилка от масата и ударил с нея в главата подсъдимия ,след което напуснал стаята и потърсил помощ. Увредите и по двамата са безспорно установени от не оспорените заключения на съдебно медицинските експертизи,правилно възприети и ползвани от Съда. Инстанционните Съдилища са изложили подробни съображения,кои обстоятелства от кръга на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Основателно е оплакването за нарушение на закона. За да отмени оправдателната присъда и признае за виновен подсъдимия Ш,че умишлено е нанесъл телесна повреда на пострадалия въззивния Съд е приел ,че безспорно установеното противоправно нападение на пострадалия към подсъдимия било прекратено ,което е в противоречие с приетото по горе по фактите,че след удара с нож пострадалия ударил подсъдимия по главата с бутилка и с твърдяното от пострадалия в смисъл -всичко стана за секунди ,аз ударих подсъдимия пръв,сбихме се и паднахме на земята, изправихме се и продължихме да викаме,обърнах се и почувствах удара с нож,обърнах се и го ударих с бутилката. При така установените факти деянието следва да се квалифицира като такова извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.132 ал.2 НК,тъй като в случая защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тази насока следва изцяло да бъдат споделени изводите на първоинстанционния Съд,които са съобразени и с т.7 на П№12/1973 г. на Пл. на ВС,поради което и не се преповтарят. Отговорността на подсъдимия по този текст обаче може да бъде ангажирана само след процедурата по чл.287 ал.5 НПК. За престъплението по чл.132 ал.2 вр. с ал.1 т.2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година. Подсъдимия Ш. е с чисто съдебно минало,от деянието не са настъпили имуществени вреди ,поради което и на основание чл.78 а НК е следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание,ако прокурора по посочения по горе процесуален ред е поискал това. Това е следвало да направи още първоинстанционния Съд,който по недопустим начин и приел,че подсъдимия е извършил престъпление и го е оправдал.   По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда в нарушение на закона ,а подадената жалба основателна.     Ето защо и на основание чл.354 ал.3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА присъда по внохд. №1047/2008 г. на Окръжен съд гр. В. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : ДЕЛО № 645/2008 г. І н.о.   Особено мнение на съдията Пламен Томов   Не споделям указанието в диспозитива за ново разглеждане на делото от стадия на съдебното заседание в окръжния съд. Указанието противоречи на мотивите към решението, че „Отговорността на подсъдимия по този текст…може да бъде ангажирана само след процедурата по чл.287, ал.5 НПК”, а „Това е следвало да направи още първоинстанционния Съд, който по недопустим начин е приел, че подсъдимият е извършил престъпление и го е оправдал” – т.е. нарушението е допуснато в районния съд и този съд трябва да го отстрани. Нарушенията по чл.287, ал.5 НПК са неотстраними пряко във въззивната инстанция и поради това окръжният съд ще бъде длъжен на свой ред да приложи чл.335, ал.2 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: