Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр.София, 28 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 538/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК и е образувано по искане на осъдената Т. А. Т., чрез адвокат С. Д. от САК - упълномощен от нея защитник, за възобновяване на внохд №4574/2014 год. г. на Софийски градски съд, по което с решение № 1336 от 22.12.2014 год. е отменена присъда от 07.07.2014 год. по нохд№24051/2011 год. на Софийски районен съд в частта по обвинението за деянието, извършено на 12.06.07г.,за което й е наложено наказание; отменена е и в частта относно приложението на чл. 23 от НК, а в останалата част присъдата е потвърдена като са присъдени и разноските по делото. Искането е на основание за възобновяване по чл. 422, ал.1,т.5 от НПК с посочени във връзка с него касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъкват пороци при формирането на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища относно установяването на обстоятелствата от предмета на доказване: не са дадени отговори на всички доводи на защитата; не са спазени правилата на чл. 14 и чл. 107 от НПК при проверката и оценката на доказателствата; формален е изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на доказателствените искания на защитата, тъй като не биха допринесли за изясняване деянието и дееца по конкретните обвинения; неоснователно е отхвърлено искането за назначаване на СПЕ, която да отговори дали свидетелят Ю. К. не страда от психично заболяване, с оглед преценката за свидетелствата му годност; неоснователно не са разпитани свидетелите С. А. и М. Т., от които е следвало да се установи, че свид.К. е кандидатствал за получаване на кредит и е подписвал документите за получаване на кредит; неправилно е интерпретирано съдържанието на доказателствата, въз основа на които съдилищата са направили извода за използване на инкриминираните документи от осъдената. За нарушения на материални закон се изтъква следното: до приключване на делото пред въззивната инстанция на 12.12.2014 год. е изтекла абсолютната давност за преследване за деянието по чл. 316 от НК, извършено на 12.06.07 год. и е отпаднало основанието за направения извод, че то се намира в съвкупност с престъплението по чл. 309 от НК, извършено на 03.09.2007 год.; съдът е трябвало да приложи института на освобождаване на осъдената от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, предпоставките за който са били налице, поради отпадане на отговорността за едното от двете деяния в множеството престъпления и отсъствие на предвидената забрана по чл. 78а, ал. 7 от НК за неговото приложение. Алтернативно се поставят три искания: отмяна на въззивното решение и прекратяване наказателното производство, т.е. към датата на отмяната е изтекла абсолютната давност и за наказателно преследване за деянието по чл. 309 от НК; изменяване на решението с прилагане на чл.78а от НК или отмяната му и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната или първата инстанция. В съдебното заседание пред ВКС осъдената не се явява, редовно призована. За нея се явяват адвокат Д. и адвокат К.. Навеждат посочените в искането аргументи за отмяна по реда на възобновяването на атакуваните съдебни актове. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно, тъй като законът е приложен правилно. Събрани са достатъчно доказателства, анализът на които е мотивирал инстанционните съдилища законосъобразно да приемат, че осъдената е извършила престъплението, в което е обвинена. Правилно не е приложен чл. 78а от НК, тъй като подсъдимата е извършила две деяния в съвкупност. Не е имало данни за психична негодност на свид.К; разпитът на свид.А. не е бил наложителен; свид.Т. не е разпитан, тъй като местоживеенето му не е било установено по делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАВЕДЕНИТЕ В ИСКАНЕТО ДОВОДИ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Подадено е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, спрямо подлежащ на проверка по реда на възобновяването съдебен акт. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 07.07.2014г., постановена нохд№ 24051/2011г.на Софийски районен съд, н.о., 115- ти състав, подсъдимата Т. А. Т., ЕГН: [ЕГН] е призната за виновна в това , че за виновна в това, че на 12.06.2007г., в [населено място],[жк], в офис на [фирма] съзнателно се е ползвала пред служителката Е. Рафтар от неистински частен документ - договор за потребителски заем № 04008204 от 12.06.2007 г., на който е придаден вид, че представлява писмено изявление на лицето В. С. Н. , без това да е така, за да докаже, че съществува правно отношение - договор за потребителски заем между В. С. Н. и [фирма], като за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност от подсъдимата, поради което и на основание чл. 316, вр.чл. 309, ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Със същата присъда подсъдимата Т. А. Т. е призната за виновна и в това, че на 03.09.2007г. е съставила неистински частен документ - договор за потребителски заем № 04073310 от 03.09.2007 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ю. В. К., без това да е така и го употребила пред служителката на [фирма], Е. Рафтар, за да докаже, че съществува правно отношение между Ю. В. К. и [фирма], поради което и на основание чл. 309, ал.1 от НК е осъдена на „лишаване от свобода” за срок от три месеца. Съдът на основание чл. 23 от НК / в присъдата основанието е посочено като „чл. 25 от НК”/ е определил на подсъдимата Т. А. Т. общо най - тежкото наказание - „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което е отложено за изпълнение, съгл. чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от срока на наложеното наказание времето, през което подсъдимата е била задържана по обвинението за срок от 01.12.2011г. до 03.12.2011г. Проверката не показа пороци при формиране на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища относно установяването на обстоятелствата от предмета на доказване. Спазени са правилата на чл.14 и чл.107 от НПК. Доводите за нарушаване на процесуалните правила поради липса на отговор от въззивния съд на направени от защитата възражения срещу присъдата на СРС за неоснователно недопускане на доказателствени искания не намират подкрепа в данните по делото. Вярно е, че въззивното решение не е твърде подробно, допуснати са и ненужни повторения в съдържанието на мотивите, но в тях е обективирана проверка на първоинстанционната присъда, което позволява при настоящата проверка да се проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. Не е формален отказът на съдебните инстанции да бъдат събрани и проверени в съдебната фаза поисканите от защитата на подсъдимата гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. А. и М. Т.. Инстанционните съдилища са взели всички мерки, според предвидените им в закона правомощия, за разкриването на обективната истина по реда и със средствата в НПК. В изпълнение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, съдът е упражнил суверенното си право да прецени допустимостта, относимостта и достатъчността на поисканите от страните доказателствени източници. С протоколно определение от 30.06.2014 год. по нохд№24051/2011 год. Софийският районен съд основателно е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за разпит на свидетелката С. А., тъй като посочените за установяване от нея обстоятелства са били вече събрани в процеса от показанията на свидетелката В. Н.. Основателно съдът е заличил от списъка за призоваване свид. М. Т. , тъй като местоживеенето му след щателно издирване не е установено. Въпреки че защитата е държала за непосредствен разпит на този свидетел в съдебната фаза, до приобщаване на показанията му от досъдебното производство не се е стигнало, тъй като е липсвало съгласие на страните за прочитането им по реда на чл. 281, ал.5 от НПК. Не е неоснователен отказът на съда за допускане на съдебно-психиатрична експертиза за изясняване на психическото състояние и свидетелска годност на свид. Ю. К. да дава достоверни показания към момента на разглеждане на делото пред инстанционните съдилища. С протоколно определение от 07.07.2014 год. по нохд№24051/2011 год. на Софийския районен съд е даден мотивиран отговор защо съдът е отказал да уважи искането на защитата на подсъдимата за назначаване на съдебно - психиатрична експертиза на свидетеля К. и е отменил предходното си определение за нейното назначаване. Съдът аргументирано се е позовал на данните, установени по делото, че свид.К. не е регистриран в системата на Централния психиатричен диспансер, липсва медицинска документация за психически страдания на този свидетел, поради което твърдението за някакво психично страдание от страна на свидетеля не е потвърдено от данните по делото. Следва да се споделят като съответни на съдържанието на доказателствените източници изводите на съдилищата, че не могат да се обосноват съмнения в способността на свид.К. правилно да възприема и да възпроизвежда фактите, които да налагат назначаването на СПЕ. Доводът за неправилност на фактическите констатации, че осъдената е подала в офиса на [фирма] процесните частни документи и въз основа на тях неправилно е приет за доказан от фактическата страна акта на използването на инкриминираните документи, се отнася за необоснованост, която е извън касационните основания за проверка правилността на атакуваните съдебни актове. Доколкото следва да се дължи проверка - дали интерпретацията на съдържанието на доказателствените източници е въз основа на спазване правилата на правната и формална логика при оценката им, ВКС споделя изцяло фактическите изводи на инстанционните съдилища. Безспорно е изяснено, че инкриминираните два частни документа - договори за потребителски заеми от името на свидетелите Н. и К. са били предадени от подсъдимата на свид.Е. Р. – служител в процесното дружество, поради кореспондирането на свидетелските показания на тези лица, както и на тези гласни доказателствени средства с писмените доказателства, установяващи завеждането на договорите в дружеството под съответни описни номера и одобряването им, удостоверено с подписите на длъжностни лица от дружеството. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. При положение, че спрямо осъдената е приложен институтът на абсолютната погасителна преследвателна давност по обвинението по чл. 316, във вр.с чл.309, ал.1 от НК за деянието, извършено на 12.06.2007 г. и в тази част осъдената не оспорва правилното приложение на института на давността, съставът на ВКС не поставя на проверка правните изводи на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на материалния закон в наказателно потвърдителната част на решението. На основата на правилно установените фактически обстоятелства съдебните състави са извели, че подсъдимата Т. е осъществила престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК по обвинението за инкриминираното деяние на 03.09.2007 год. От обективна и субективна страна са доказани всички признаци на престъпния състав. Предмет на престъплението е частен документ - договор за потребителски заем № CASH- 04073310/ 03.09.2007 г. В документа е обективирано писмено изявление на лицето Ю. В. К. за сключване на договор за потребителски заем, което волеизявление не изхожда от свид.К. и не е изпълнено от него в графичния текст на документа от него, не е подписано от него, което е установено от заключението на съдебнографологическата експертиза. В инкриминирания договор ръкописният текст и подписите в графи „съгласие на заемателя”, „удостоверяване на изпълнението” и „заемател”, са положени от осъдената Т. Т.. Правилно е изведено, че Т. е авторът на неистинския частен документ като му е придаден вид, че изхожда от свид. К.. Установен е и вторият акт от изпълнителното деяние - употребата на документа, предаването на документа от осъдената Т. на свид. Р. за доказването пред нея, че съществува правоотношение по договор за заем между свидетеля и процесното дружество. Интелектуалният и волевият елементи на прекия умисъл на осъдената са установени чрез обективираните от нея дейности, в които се изразява фактическото изпълнение на деянието. Невярно се твърди, че след като при разглеждането на делото пред въззивната инстанция на 12.12.2014 год. е изтекла абсолютната давност за преследване на подсъдимата по обвинението за престъпление по чл. 316 , вр. с чл. 309, ал.1 от НК от НК, извършено на 12.06.07 год., то вече не се намира в реална съвкупност с престъплението по второто обвинение – по чл. 309, ал.1 от НК, извършено на 03.09.2007 год. и съдът е трябвало да приложи института на освобождаване на осъдената от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Правилно въззивната инстанция е приложила ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК като е приела, че не са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с прилагане на административно -наказателна отговорност за извършеното на 03.09.07 год. деяние по чл. 309, ал.1 от НК. В тази насока инстанционните съдилища имат декларативни изводи, без да са изложили аргументи, поради което съставът на ВКС намери за необходимо да разясни, че предпоставките за настъпилата абсолютна давност по чл. 81, ал.3 от НК, изключваща наказателното преследване за едното от деянията, извършени в съвкупността, не променят множеството престъпления, формирано от съвкупността, в случаите, когато за останалите/то/ деяния/е/ предвидената в закона преследвателна давност не е изтекла. Реалната / респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал.1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността. Този извод е верен и когато е настъпило погасяване на наказателното преследване спрямо едно или част от деянията , които са формирали съвкупността. Следователно, погасяването на наказателното преследване срещу Т. за престъплението по чл. 316, вр. с чл.309, ал.1 от НК, не е изключвало действието на забраната по чл. 78а, ал.7 от НК, тъй като тя е извършила множество престъпления и за престъплението по чл. 309, ал.1 от НК основателно не е била освободена от наказателна отговорност с прилагане административно-наказателна отговорност. При тези мотиви съставът на ВКС, ІІІ н.о. не намира основание за възобновяване на производството по делото и съгласно чл. 424- чл.426 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Т. А. Т., ЕГН: [ЕГН], подадено чрез упълномощения й защитник адвокат С. Д., за възобновяване производството по ВНОХД №4574/2014 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и за отмяна на постановеното по същото дело въззивно решение № 1336 /от 22.12.2014 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: