Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 23 януари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1636 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. К. К. и по жалби на частните обвинители Й. К. Й., Й. В. К., Р. К. Й., К. К. Й., Г. К. Й., И. К. Й., срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 365 от 17.06.14 г, по ВНОХД № 120/14, с което е изменена присъда на Старозагорски окръжен съд № 3 от 4.02.2014 г, по НОХД № 567/13, като деянието на подсъдимия З. К. К. е преквалифицирано по чл. 343 а, ал. 1, б. „г” вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б.”в” вр. ал. 4 вр. чл. 342, ал. 1 НК, и наложеното му наказание е намалено на четири години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият З. К. К. е признат за виновен в това, че на 21.02.2012 г в района на [община], обл. Стара З., при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗДП, чл. 63 ППЗДП, и при условията на независимо съпричинителство с П. Н. П., по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: на К. Й. П., Д. Г. П., Р.Й. К., М. Й. К., както и телесна повреда на повече от едно лице: на И. Й. Г., тежка телесна повреда, и на П. Н. П., средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. ал. 4 вр. чл. 342, ал. 1 вр. вр. чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на четири години и осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от седем години. Със същата присъда подсъдимият П. Н. П. е признат за виновен в това, че на 21.02.2012 г в района на [община], обл. Стара З., при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДП, и при условията на независимо съпричинителство със З. К. К., по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: на К. Й. П., Д. Г. П., Р. Й. К., М. Й. К., както и тежка телесна повреда на И. Й. Г., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. ал. 4 вр. чл. 342, ал. 1 вр. вр. чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на две години и осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от четири години. С жалбата на подсъдимия К. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че неправилно е интерпретиран приносът на жалбоподателя за настъпване на престъпните последици, че основната причина за инцидента е поведението на подсъдимия П., че са налице условията на чл. 55 НК. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното на подсъдимия К. наказание и бъде приложен чл. 66 НК. С жалбата на частните обвинители, насочена срещу двамата подсъдими, се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че определените наказания са занижени и оттам, явно несправедливи. Изтъква се, че тези наказания не биха способствали за изпълнение на целите по чл. 36 НК. С жалбата се иска да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с оглед влошаване положението на подсъдимите К. и П.. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на жалбата, подадена от неговите доверители. Защитата на подсъдимия К. пледира за уважаване на жалбата, подадена от подзащитния му. Счита, че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Подсъдимият К. моли за условна присъда. Защитата на подсъдимия П. счита, че обжалваният въззивен акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият П. не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Правилен е изводът на съдилищата, че същественият принос за настъпване на престъпните последици се пада на подсъдимия К.. Той е предприел неправомерна маневра „изпреварване” и по този начин е поставил началото на причинния процес, в резултат от който се е стигнало до смъртта на четири лица и телесни повреди на две лица. Ето защо, при отмерване на наказанието на този подсъдим, правилно като отегчаващо обстоятелство е отчетен значителният му принос за настъпване на инцидента. Съобразена е и завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от тежестта на съставомерните последици, и от сериозността на допуснатите от водача нарушения на правилата за движение. Като смекчаващи обстоятелства са взети предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и неговите семейни задължения като баща на пет деца. Наказанието на подсъдимия К. е определено при условията на чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е наложено наказание от шест години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, при което е получено наказанието четири години „лишаване от свобода”. Това наказание е съобразено с целите по чл. 36 НК и би способствало за поправяне и превъзпитаване на осъдения, както и би подействало превантивно спрямо другите членове на обществото. Правилен е изводът, че не са налице основанията на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни и нито едно от тях няма характер на изключително, а, от друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание за извършеното престъпление не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Следователно, определеното на подсъдимия К. наказание четири години „лишаване от свобода” е справедливо, съобразно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК / с оглед размера на наказанието, чл. 66 НК е неприложим /, поради което то не се нуждае от корекция в насока на завишаване или занижаване, а исканията с такава противоположна насоченост не могат да бъдат уважени. Справедливо се явява и наказанието, определено на подсъдимия П.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени неголемият му принос за настъпване на произшествието, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на предходни нарушения на правилата за движение. Като отегчаващо обстоятелство е взета предвид завишената степен на обществена опасност на деянието с оглед тежестта на вредните последици. Наказанието на подсъдимия П. правилно е определено при хипотезата на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: четири години „лишаване от свобода”, редуцирано с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, при което е получено наказанието две години и осем месеца „лишаване от свобода”. Законосъобразен е изводът, че са налице предпоставките на чл. 66 НК, тъй като наложеното наказание „лишаване от свобода” е под три години, деецът разкрива ниска степен на обществена опасност и за неговото поправяне и превъзпитаване не се налага незабавно да изтърпи наказанието. Определеното на подсъдимия П. наказание ще способства за изпълнение на целите по чл. 36 НК. Ето защо, не са налице условия за завишаване на наказанието на посочения подсъдим, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 365 от 17.06.2014 г, по ВНОХД № 120/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: