7 Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 29 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 659 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационни жалби на подсъдимите Г. С. С. и Г. В. И. против решение № 122 от 31.03.2016 г., постановено по внохд № 1031/15 г. на Апелативния съд – гр. София. Подс.С. претендира да са налице всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и иска оправдаване по възведените му обвинения и отхвърляне на гражданската претенция на Б. Г. Д.. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, жалбата се поддържа от неговия защитник – адв.Д. К., която представя писмена защита. Подс.И. релевира основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС жалбоподател, нередовно призован, не се явява, не е намерен на посочения от него адрес, производството пред въззивния съд е протекло по реда на чл.269, ал.3, .т.1 и 2 от НПК, жалбата се поддържа от защитата му – адв.Х. Н.. Частният обвинител и граждански ищец Б. Д. и прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразяват становища, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 84/13 г. МОС осъдил подсъдимите, както следва: 1) подс.С. за престъпления по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 НК и по 198, ал.1, вр.с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като при условията на чл.54 от НК му определил наказания съответно за първото една година лишаване от свобода, а за второто – пет години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК МОС наложил на подс.С. едно общо наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Предварителното задържане на същия подсъдим било зачетено по реда на чл.59 от НК; 2) подс.И. за три престъпления – по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1, б.”б” от НК и по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2, чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като по реда на чл.54 от НК му определил наказания, съответно – за първото една година лишаване от свобода, за второто пет години лишаване от свобода и за третото престъпление осем години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК на подс.И. е наложено едно общо наказание осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. МОС зачел предварителното задържане на подсъдимия по реда на чл.59 от НК. Със същата присъда подсъдимите са били осъдени на основание чл.45 от ЗЗД да заплатят на Б. Д. обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди, както следва: подс.С. – 5 000 лева неимуществени и 30 лева имуществени, ведно със законната лихва, дължими от 03.09.2012 г. до окончателното им изплащане, а подс.И. – 15 000 лева неимуществени и 30 лева имуществени, ведно със законната лихва, дължими от 03.09.2012 г. до окончателното им изплащане. Съдът се произнесъл и по разноските, в това число и тези на частния обвинител и граждански ищец, които възложил в тежест на подсъдимите. С решение № 309 от 12.08.2014 г., по внохд № 486/14 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, САС отменил присъдата и върнал делото на прокурора. С определение от 16.12.2014 г. по нохд № 145/14 г. на основание чл.382, ал.8 от НПК Окръжният съд-Монтана оставил без уважение искането за одобряване на постъпило в съда споразумение между прокурор при Окръжна прокуратура-Монтана и защитника на обв.С., прекратил производството и върнал делото на ОП-Монтана за продължаване на съответните процесуални действия. С присъда по нохд № 11/15 г. МОС осъдил подсъдимите за деяния, извършени на 03.09.2012 г. в [населено място], [област], както следва: 1) подсъдимият С. – на основание чл.170, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода; на основание чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на пет години лишаване от свобода; на основание чл.23 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което подс.С. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – от 04.09.2012 до 28.08.2013 г. и от 17.12.2013 г. до 18.09.2014 г. 2) подсъдимия И. – на основание чл.170, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода; на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на пет години лишаване от свобода и на основание чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.1, т.2 и чл.54 от НК на осем години лишаване от свобода; на основание чл.23 от НК на подс.И. е наложено едно общо наказание осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” е зачетено по реда на чл.59 от НК – от 05.09.2012 г. до 22.08.2013 г. 3) двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Б. Д. сумата от 60 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 4) подс.С. е осъден да заплати на Б. Д. сумата от 5 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „грабеж”, ведно със законната лихва от 03.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 5) подс.И. е осъден да заплати на Б. Д. 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „грабеж” и 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението „изнасилване”, ведно със законната лихва от 03.09.2012 г. до окончателното им изплащане. 6) гражданските искове на Д. за неимуществени вреди от престъплението „грабеж”, над уважения размер от по 5 000 лева, за всеки един от подсъдимите, до пълно предявените размери от по 10 000 лева, са отхвърлени, като неоснователни. С присъдата МОС се произнесъл по разноските по делото, в това число и сторените от частния обвинител и граждански ищец, които възложил в тежест на подсъдимите. Произнесъл се и по веществените доказателства. С оспореното решение на САС, постановено по внохд № 1031/15 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, присъдата на МОС е потвърдена изцяло, а разноските, направени пред въззивния съд от частния обвинител и граждански ищец са възложени в тежест на подсъдимите. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: І. По жалбата на подсъдимия С.: Съображенията, развити в писмената защита, представена пред ВКС са идентични с тези, съдържащи се в касационната жалба. Както бе посочено, този жалбоподател възразява, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, но в жалбата и писмената защита са посочени данни в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Решението на въззивния съд е оспорено в двете части - наказателна и гражданска, като се иска оправдаване по обвиненията по чл.170 и чл.198 от НК и отхвърляне на гражданските претенциите на Д.. Поддържа се, че фактите от кръга по чл.102 от НПК, за престъплението по чл.198 от НК, са изведени само от показанията на пострадалата, при игнориране на показанията на св.М. Б.. Същите възражения са били поставени пред въззивния съд, който е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК, като е посочил основанията, поради които ги е отхвърлил като неоснователни – виж л.88 и следващите от мотивите на решението. ВКС не намира причини за критично отношение към дейността на въззивния съд. Невлязлата в сила присъда на МОС е проверена изцяло, независимо от основанията, посочени от оспорилите я подсъдими. Като не е установил пороци в дейността на първата инстанция по доказателствата – тяхното събиране и проверка, както и необходимост от събирането на нови доказателства, преразпит на подсъдими, свидетели и вещи лица, САС е имал основание да не провежда съдебно следствие. Извършеният от него собствен анализ на събраните по делото доказателства, при изложените в мотивите на решението съображения, се възприема изцяло от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Добре е видно, че отделните елементи на доказателствената съвкупност са анализирани поотделно и във взаимната им връзка. Тук е мястото да се посочи, че показанията на пострадалата Д. са само един елемент от тази съвкупност. Налице са и други, различни по вид, източници на доказателства, детайлно посочени в мотивите на решението – писмени, гласни и веществени. Отделно от това доказателствата са интерпретирани и чрез изводите по съдебните експертизи относно обективираните по пострадалата и подсъдимите увреди и психичното състояние на последните. Не се установява показанията на св.М.Б. да не са ценени от решаващия съд, а тези на Д. да са ценени превратно, неадекватно на обективното им значение. Съображенията на САС по оценката на доказателствата и техните източници, с изключение на тези, произтичащи от показанията на Д. и Б., са пренебрегнати от подсъдимия и защитата му. ВКС няма как да си позволи подобен подход към дейността на проверявания съд, а при изложеното дотук, не намира, той да е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правилността на изводите по фактите. При така констатираното ВКС няма основание да не се съгласи с фактите, приети за установени от САС. В тяхната рамка се съдържат достатъчно фактически констатации относно поведението на подсъдимия С., анализът на които сочи наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и по чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Поради това и съдът е имал основание да утвърди осъждането на този жалбоподател. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на закона, като по вид, размер и начин на изтърпяване способстват постигането на целите на наказанието. Решението на САС в гражданската част е правилно и законосъобразно. За справедливостта на обезщетението за имуществени вреди, на плоскостта на чл.52 от ЗЗД, са изложени достатъчно ясни съображения, които се възприемат изцяло от касационния състав. ІІ.По жалбата на подсъдимия И.: С касационната жалба се претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, при съображения за недоказаност на употребата на сила от страна на И. при проникване в чуждия дом, в която връзка се поддържа, че показанията на св.Д. са противоречиви; неяснота на доказателствената основа; необсъждане от страна на съда на оневиняващите и смекчаващите отговорността на подс.И. доказателства и е заявено несъгласие с разпознаването му от страна на пострадалата. Възраженията са правени и пред САС и са получили отговор по чл.339, ал.2 от НПК – виж л.88 и сл.от мотивите на решението, като основанията, предопределили отхвърлянето им като неоснователни, фактически не се оспорват. Поддържането на същите възражения пред касационния съд, при липсата на доводи срещу основанията на САС за отхвърлянето им като неоснователни указва само на несъгласие с последните. Възражението, свързано с показанията на св.Д. пестеливо е поднесено на вниманието на ВКС, като от жалбата и становището пред касационния съд не е ясно по кои обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК се съзира противоречие в тях. Иначе казано, в тази част на жалбата липсват данни в подкрепа на релевираното основание, поради което и ВКС няма как да даде отговор, съответен на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. По идентичен начин стоят нещата и с оневиняващите и смекчаващите отговорността на подс.И. доказателства. Такива не са посочени в касационната жалба, нито пък са заявени в хода на съдебното разглеждане на делото пред ВКС. В останалата част, направените възражения са неоснователни. Казаното по-горе относно дейността на САС е относимо изцяло и тук, което и предопределя идентичен извод за отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от САС, като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните спрямо този жалбоподател престъпни състави, въззивният съд е имал основание да утвърди осъждането му от МОС. Съображенията на САС относно обема на наказателната отговорност на този подсъдим, при процесуалното развитие на делото, се споделят от ВКС. Наказанията на подс.И. правилно са индивидуализирани по реда на чл.54 от НК, при липсата на условията на чл.55 от НК, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Намаляването им злепоставя постигането на целите на наказанието, което ВКС не може да си позволи. Що се отнася до гражданската част на атакуваното въззивно решение, при изложеното дотук и по-горе, направения по-горе извод е относим и тук. Определените по размер обезщетения са справедливи. На плоскостта на изложеното, ВКС не установи причини за връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимите, за отхвърляне на гражданските претенции на пострадалата Д. и такива за корекция на наложените наказания. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 31.03.2016 г., постановено по внохд № 1031/15 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: