Р Е Ш Е Н И Е № 41 София,10.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 784 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.02.2010г. по гр.д.№2174/2009г. С определение №1138/01.12.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за възможността предмет на спор между лица,позоваващи се на възстановяване на собствеността по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и лица, позоваващи се на придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ да бъде реална част от имот,която не е обособена като самостоятелна по плана на новообразуваните имоти; за изискванията,на които трябва да отговаря сградата,за да се приеме,че възниква правото на придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ както и по въпроса дали лицата, позоваващи се на придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ имат качеството добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС ако е прието,че липсват предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че построената в имота сграда не дава право на придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Излагат съображения,че правилата,установени в Наредба №5 от 1977г. за ПНТСУ не следва да намерят приложение в подобни хипотези. Поддържат, че след като в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е съществувала сграда,това им дава право на изкупуване,макар към настоящия момент сградата да не съществува. Поддържат също така,че неправилно въззивният съд не се е произнесъл по доводите им за придобиване правото на собственост по давност в качеството им на добросъвестни владелци. Молят обжалваното решение да бъде отменено като им бъдат присъдени и направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. са предявили срещу Х. П. Л.,Т. П. Ж. и Г. П. К. иск за признаване за установено,че ответниците не са собственици на реална част от 313 кв.м. от имот пл.№*,находящ се в [населено място],землището на кв.В.,местност “М.”. С обжалваното решение Варненският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което така предявеният иск е уважен и е прието за установено по отношение на К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж.,че Х. П. Л.,Т. П. Ж. и Г. П. К. не са собственици на реална част с площ от 313 кв.м. от имот пл.№* по ПНИ на с.о.”М.”,гр.В.. Прието е,че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ в полза на ответниците по предявения иск,тъй като не е установено съществувалата в имота към 01.03.1991г. постройка да отговаря на законовите изисквания за сграда,действали към релевантния момент,а именно 01.03.1991г. Прието е, че приложимият закон,установяващ изискванията за сграда към този момент е Наредба №5 от 1977г. за правила и норми по Т.,както и разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ,която норма има тълкувателен характер. Прието е,че приложение следва да намери чл.177,ал.3 от Наредба №5/1977г. съгласно която отделната постройка за сезонно ползване се състои най-малко от помещение за обитаване,малка кухня или кухненски бокс,помещение за складиране на инвентар,като в самата постройка тези отделни помещения са функционално свързани. В случая е прието,че не е установено постройката да е отговаряла на тези изисквания. Релевираното от ответниците по иска възражение за придобиване правото на собственост по давност е прието за неоснователно,тъй като владението им е било недобросъвестно. Прието е,че липсата на една от предпоставките за придобиване на собствеността на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ обосновава липса на годно основание по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС. По въпроса на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,за да се приеме,че в полза на ползувателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ съществувалото към момента на постановяване на определението по чл.288 ГПК противоречие в практиката на ВКС е преодоляно,като с ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№2/2011г. е прието,че в полза на ползувателите възниква правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ когато сградата отговаря на изискването за постройка,отразено в тълкувателната норма на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ-да е трайно прикрепена към терена,без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми,установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Така даденото от ОСГК на ВКС разрешение на поставения въпрос следва да намери приложение в настоящия случай. По въпроса за възможността предмет на спор между лица, позоваващи се на възстановяване на собствеността по реда на чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ и лица,позоваващи се на придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ да бъде реална част от имот,която не е обособена като самостоятелна по плана на новообразуваните имоти в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата,доколкото по настоящето дело отрицателен установителен иск за реална част от такъв имот е приет за допустим. В решение №1401/20.02.2009г. на ВКС,V ГО по гр.д.№5976/2007г. е прието,че предмет на спора между бившите собственици,претендиращи възстановяване на собствеността и лицата,претендиращи за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ може да бъде само реално обособен имот по ПНИ,но не и реална част от такъв имот,която не представлява реално обособим обект на вещни правоотношения. Според настоящия състав становището,изразено в представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение не касае хипотези на предявен отрицателен установителен иск,чрез който бивши собственици, претендиращи право на възстановяване на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ целят да отрекат правата на лицата,претендиращи придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,тъй като именно с оглед изхода на този правен спор следва да бъде извършена промяна в ПНИ по отношение на имота,вкл. досежно неговите граници,които при уважаване на отрицателния установителен иск ще следва да бъдат съобразени с пространственото разположение на заявения за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот. В производството по чл.288 ГПК е констатирано,че и въпросът дали лицата,позоваващи се на придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ имат качеството добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС ако е прието,че липсват предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,е разрешаван противоречиво от съдилищата. В обжалваното решение е прието,че липсата на една от предпоставките за придобиване на собствеността на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ обосновава липса на годно основание по смисъла на чл.79,ал.2 ЗС, т.е. не може да се приеме,че владението е добросъвестно. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение от 13.02.2009г. на СГС по гр.д.№4184/2007г. е прието,че дори да се приеме,че ответниците не са придобили процесния имот въз основа на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,то направеното възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза е основателно,тъй като те владеят имота на правно основание /осъществен състав на изкупуване по §4а ПЗР ЗСПЗЗ/,годно да ги направи собственици,като добросъвестността се предполага,поради което е достатъчен 5-годишен срок на давностно владение по чл.79,ал.2 ЗС. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на СГС и в постановеното от Варненския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №233/25.02.2010г. на Варненския окръжен съд по гр.д.№2174/2009г. като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.70,ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,годно да го направи собственик, без да знае,че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В хипотеза на придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ на първо място обстоятелството кой е притежавал правото на собственост преди включването на имота в блок на ТКЗС е ирелевантно за възможността правото на собственост да бъде придобито от ползувателя. Освен това ако е прието,че правото на собственост не е било придобито по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ поради липса на някоя от предвидените в тази разпоредба предпоставки, то не е налице и хипотеза на опорочаване на формата на придобивното основание по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. Липсата на предвидена в §4а ПЗР ЗСПЗЗ предпоставка сочи на изначална невъзможност за придобиване на правото на собственост по този ред,т.е. на липса на годно основание за придобиване на собствеността,а не на порок във формата. Поради това следва да се приеме,че лицата,позоваващи се на придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ нямат качеството добросъвестни владелци по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС в хипотеза,при която липсват предпоставките за придобиване правото на собственост по този ред и разпоредбата на чл.79,ал.2 ЗС не би могла да намери приложение. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /§4а ПЗР ЗСПЗЗ и §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ/. След като по делото е установено,че в процесния имот още през 1987г. е построена сграда с излят фунадмент,т.е. трайно прикрепена към терена,представляваща изградена от тухли масивна постройка със стая и кухненски бокс,дворна тоалетна,резервоар за вода и допълнителна постройка за инструменти,неправилно въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост от лицата,имащи качеството “ползуватели” по смисъла на тази разпоредба. Този извод противоречи на указанията по приложението на разпоредбите на §4а ПЗР ЗСПЗЗ и §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ,дадени в ТР №2/13.09.2011г. на ОСГК на ВКС,постановено по тълк.д.№2/2011г. Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба,че факта на построяването не е установен по категоричен начин. В обжалваното решение фактът,че сградата е била построена и е съществувала именно в описания по-горе вид е приет за доказан въз основа на извършен по установените в процесуалния закон правила анализ на всички събрани по делото доказателства. Обстоятелството,че в оценителен протокол №300 е посочено,че в имота съществува дървена паянтова барака само по себе си не удостоверява вида на сградата,тъй като целта на съставянето на този документ е оценяване на терена,а не на постройката върху него. Още повече,че въз основа на констатациите на административния орган е взето решение теренът да бъде оценен и да бъде дадена възможност за придобиване на собствеността на ползувателя,т.е. прието е, че предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ са налице. Освен това дори сградата да не е била масивна,това само по себе си не може да обоснове извода за липсата на предпоставки за придобиване право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ,вкл. с оглед разпоредбата на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, след като същата е била трайно прикрепена към терена /с бетонова основа, както е посочено в протокол №300/. Неоснователни са и доводите,че постройката не е съществувала към 01.03.1991г.-същата е нанесена в помощния кадастрален план на местността,което е отразено на представените по делото комбинирани скици, в оценителен протокол №300 е посочено,че същата е построена през 1988г.,което се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели и доказателства сградата да е била построена след посочената в §4а ПЗР ЗСПЗЗ дата по делото не са представени. Постройката,която е съществувала в имота към 01.03.1991г. не е стопанска по предназначение,не представлява строеж,направен от фургон, вагон, контейнер, каросерия или гараж,нито е била изградена от обемно-сглобяеми елементи и строежът й към посочената по-горе дата е бил завършен,с оглед на което следва да се приеме,че е представлявала сграда вкл. и по смисъла на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ, чието съществуване дава право на ползувателя да изкупи правото на собственост върху земята по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Определената с оценителен протокол №300 цена в размер на 21587лв. е платена по предвидения в закона ред и в предвидения в закона срок. Поради това следва да се приеме,че ползувателят П. Т. К. е придобил по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост върху процесния имот,за което е съставен и н.а.№*,том *, н.д.№*/1998г.,което изключва възможността същото право да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на лицето,което е притежавало собствеността преди образуване на ТКЗС. След смъртта на П. Т. К. това право е преминало в патримониума на неговите наследници по закон Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К.. Към настоящия момент правото на собственост върху имота принадлежи на наследниците по закон на П. Т. К.,поради което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е неоснователен. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на Х. П. Л.,Т. П. Ж. и Г. П. К. следва да бъде присъдена сумата 1120лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора по представен с писмена защита,депозирана по делото на 24.01.2012г. списък. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 25.02.2010г. по гр.д.№ 2174/2009г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. Ж. Ж.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А,ет.4,ап.10 и С. Ж. Ж.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],вх.А,ет.5,ап.17 по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ иск за признаване за установено,че Х. П. Л.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],[жилищен адрес] Т. П. Ж., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],ет.3,ап.8 и Г. П. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1,ап.10 не са собственици на реална част с площ от 313кв.м. от имот пл.№* по ПНИ на с.о.”М.”,гр.В.,при граници:път,ПИ №*, ПИ №*,ПИ №*,ПИ №* и останалата част от ПИ №*,която е очертана с червен цвят на скицата на л.78 от гр.д.№8282/2007г. по описа на Варненския районен съд. ОСЪЖДА К. Ж. Ж. и С. Ж. Ж. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплатят на Х. П. Л., Т. П. Ж. и Г. П. К. сумата 1120лв. /хиляда сто и двадесет лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: