5 Р Е Ш Е Н И Е № 273 гр. София, 03 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Красимира Медарова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №937 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Х. М. срещу решение №157 от 08.07.2016 г., постановено по ВНОХД №16/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. С въззивното решение е потвърдена изцяло присъда №23, постановена на 05.11.2015 г. по НОХД №177/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Търговище, като подсъдимият М. е признат за виновен в това, че през периода от 12.11.2007 г. до 14.1.2008 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител, подбуден и подпомогнат от подсъдимия Й. Р. К. избегнал установяване на данъчни задължения в големи размери 684 025, 20 лева, като потвърдил неистина в подадени справки- декларации по ДДС и използвал документи с невярно съдържание- фактури и договори за доставка, като на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В касационната жалба са посочени всички касационни основания, като оплакванията, отразени в нея са относими единствено към основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че в обвинителният акт не се съдържа конкретна информация за осъществените от подсъдимия М. инкриминирани действия, като по този начин е нарушено правото му защита. Твърди се, че в него не е посочено укритото или избегнатото данъчно задължение, основанието за неговото възникване и начина на избягването му. Оспорват се и част от доказателствените изводи на решаващите съдилища, които не са кредитирали в пълна степен обясненията на подсъдимия К. и конкретно това, че подсъдимият М. е бил единствено куриер и не е знаел, че отразените в подписаните от него документи сделки са фиктивни. В касационната жалба се сочи и неточност на обвинителния акт, свързана с квалификацията на инкриминираното деяние, като се поддържа, че прокуратурата не е диференцирала инкриминираната дейност, изразила се в избягване на плащане на данъчни задължение по чл.255, ал.1, т.6 НК и незаконосъобразно приспадане на данъчен кредит по чл.255, ал.1, т.7 НК. С касационната жалба се прави и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че незаконосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М., като не е отчетено, че той не е бил данъчно задължено лице. Поддържа се, че по този начин е нарушено ТР 1/2009 г. ОСНК, което е приело, че субект на престъплението може да бъде само такова лице. На тези основания се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, като бъде постановен нов, с който подсъдимият М. бъде изцяло оправдан. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. поддържа отразените в касационна жалба оплаквания, като отново моли въззивния съдебен акт да бъде отменен и бъде постановена нова изцяло оправдателна присъда. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди, че отразените в нея оплаквания са идентични с тези, посочени във въззивната жалба, като въззивният съд им е дал подробен и верен отговор. Моли да бъде прието, че обвинителния акт не страда от съществени пороци, като в него е отразено установеното в хода на процеса обстоятелство, че инкриминираните сделки не са реално извършени. Поддържа, че правилно не са били кредитирани обясненията на подсъдимия К., като в частта им, оневиняваща подсъдимия М., те представляват единствено средство за защита. На тези основания моли постановения въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че внесения от прокуратурата обвинителен акт не страда от съществени пороци и съдържанието му отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В обстоятелствената му част е посочено данъчно задължението лице за всеки един от инкриминираните периоди, като е отразено, че първоначално това е бил свидетелят А. (до 22.11.2007 г.), а впоследствие подсъдимият К.. Посочено е, че във всички инкриминирани периоди подсъдимият М. е действал като пълномощник на собственика на дружеството /наименование/, подписал е приложените по делото фактури (макар и като издател в тях да е посочено друго лице) и е подал данъчните декларации за дружеството за различните данъчни периоди. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени конкретни факти, свързани със създаването на дружеството /наименование/, неговото прехвърляне след това на подсъдимия К. и обстоятелството, че подсъдимият М. през целия инкриминиран период е бил пълномощник на номиналния собственик. Тази информация е достатъчно конкретна да се приеме, че обвинението изчерпателно е посочило инкриминираните факти и тези, обосноваващи участието на касационния жалбоподател в извършване на престъплението. Не може да бъде възприето и оплакването, че липсва конкретност как точно са осъществени инкриминираните деяния. В обвинителния акт са посочени отделните фиктивни сделки, техния предмет, съконтрахентите по тях, създадените документи за извършването им (фактури), направените вписвания в дневника на продажбите на /наименование на дружеството/ и това, че липсват документи, които да установяват реалното им осъществяване. Вярно е, че част от тази информация е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт в отделни подточки, а друга в табличен вид, но същата е достатъчна, за очертаване на начина на извършване на престъплението, размера на конкретните данъчни задължения по данъчни периоди и основанията за тяхното възникване. Касационният съд прецени, че не следва да разгледа оплакването, отразено в касационната жалба, за това, че в обвинителния акт не са разграничени отделните инкриминирани средства по обвинението за избягване на данъчен кредит и избягване на установяване на данъчно задължение, тъй като такова разграничение държавното обвинение е направило по отношение на подсъдимия К. (който не е касационен жалбоподател), но не и по отношение на подсъдимия М.. Дори да се приеме, че е допусната неточност в акта, която представлява съществено нарушение на процесуални правила, то същата би засегнала правата на подсъдим, различен от касационния жалбоподател и последният не може да се позове на нея в жалбата си. В този смисъл е и решение по НД №388/2008 г. 1 НО. Предвид изложеното, съдът прие, че обвинителния акт е в достатъчна степен пълен и съдържа конкретните инкриминирани факти, като с него правилно е очертано обвинението и е дадена възможност на подсъдимия М. да се защитава по него. Този състав на съда приема, че съществено нарушение на процесуални правила би било налице, ако обвинителния акт е непълен, неясен и като цяло неразбираем или вътрешно противоречив. В този случай би бил налице порок, който засяга правото на защита на подсъдимия, тъй като той не може да установи границите на фактическото или юридическото обвинение, респективно не е в състояние да го обори. В конкретното дело обвинителният акт ясно е очертал и фактите по делото и правната им квалификация, като още от момента на предявяване на обвинението подсъдимият М. и неговия защитник са били наясно с тях и са имали възможност да организират адекватно защитата. Те, без съмнение, са направили това, като пред решаващите съдилища са релевирали множество и конкретни оплаквания, относими към обвинението. Ето защо касационният съд не възприе оплакванията за допуснати още на фазата на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. Съдът не може да сподели и оплакването, че в мотивите на първоинстанционната присъда и тези на въззивното решение не е направен анализ на доказателствата. В съдебните си актове решаващите съдилища са посочили всички относими към предмета на производството доказателства и това, че те всички са били кредитирани. Вярно е, че съдът не е обсъдил по отделно събраните гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и приетата експертиза, но този подход (макар и доста икономичен) е приемлив, тъй като всички доказателствени източници са еднопосочни и установяват приетите от съда факти. На практика писмените доказателства установяват действията на подсъдимия, свързани с декларирането на извършени сделки, отделните съконтрахенти, техния предмет и стойност, показанията на свидетелите- участието на подсъдимия М. при осъществяване на отделните инкриминирани деяния, а приетите експертизи- че тези сделки не са били осъществени. При преглед на доказателствената съвкупност може да бъде направен извод, че единствения доказателствен източник, подкрепящ тезата на защитата са обясненията на подсъдимия К., който поддържа, че той единствен следва да носи отговорност за осъществяването на престъпленията, а М. не е взел участие в извършването му. Всички останали доказателства подкрепят обвинителната теза и опровергават обясненията на К., което е и основание да се прецени, че релевираните с касационната жалба оплаквания за липсва на доказателствен анализ и неправилно отхвърляне на обясненията на К. като доказателствен източник са неоснователни. Предвид изложеното касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд категорично не споделя оплакването, че неправилно е ангажирана отговорността на подсъдимия М. за извършване на престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК в качеството му съизвършител, след като не е бил субект на данъчно задължение. При преценка на основателността на това оплакване следва да бъде отразено това, че в ТР№ 1/2009 г. на ОСНК съдът не е посочил, че субект на престъпление по чл.255 НК може да бъде единствено данъчно задължено лице. Такова виждане е застъпвано от отделни състави на касационната инстанция, но постановените в този смисъл решения са изолирани и не са задължителни. При анализа на разпоредбата на чл.255 НК може да бъде направен извод, че законодателят е посочил, че всяко едно наказателно отговорно лице може да бъде субект на престъплението по чл.255 НК стига да е осъществило от обективна и субективна страна съставомерните му признаци. Това, че извършителят му не е носител на данъчното задължение не е и не може да бъде основание да се приеме, че той не може да носи отговорност за извършване на престъплението, тъй като това би довело до незаконосъобразно стесняване на кръга на наказателноотговорните лица. В подкрепа на този извод е и ТР №4/2016 г. на ОСНК, в което съдът по изричен начин е посочил, че субект на престъплението по чл.255 НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Предвид изложеното, касационният съд прие, че предходните съдилища са приложили правилно материалния закон и законосъобразно са ангажирали отговорността на подсъдимия М. за извършване на престъплението по 255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и чл.54 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: В касационната жалба не са посочени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НК, което е и основание в изпълнение на разпоредбата на чл.351 НПК касационният съд да не излага пространни мотиви защо приема, че отмереното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Единствено следва да бъде отразено това, че наказанието е наложено в минималния, предвиден в санкцията на чл.255, ал.3 НПК размер, при очевиден изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК, което е и допълнително основание същото да не бъде преценено като несъразмерно тежко. Ето защо касационният съд прие, че така отмереното наказание не би следвало да бъде редуцирано, тъй като това би поставило в опасност постигането на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №157 от 08.07.2016 г., постановено по ВНОХД №16/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.