Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 27 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1014 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения С. И. М. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда нохд № 1202/2018 по описа на Районен съд - Стара Загора, потвърдена с решение по внохд № 1014/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора. В саморъчната молба - искане е посочено, че М. не е участвал в наказателното производство и присъдата е произнесена в негово отсъствие, въпреки че има адресна регистрация в Германия. Претендира се делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане. Наред с твърденията за задочно осъждане, макар и твърде формално е посочено, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е несъразмерно тежко. В съдебно заседание осъденият С. М. и назначеният му за нуждите на настоящото производство служебен защитник адв.М. В. поддържат депозираното искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в администрацията към Затвора - Бургас на 20.08.2019 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от 11.06.2019 г., когато Г. е задържан и е приведен в Затвора - Бургас за изпълнение на влязлата в сила присъда, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 167/06.12.2018 г. по нохд № 1202/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора С. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ режим” и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено М. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му по нохд № 176/2017 г. по описа на РС - Свиленград наказание от шест месеца лишаване от свобода отново при първоначален „общ” режим. По жалба на назначения служебен защитник на подсъдимия адв.К. е образувано внохд № 1014 по описа на ОС - Стара Загора. С решение № 77/23.05.2019 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда и тя е влязла в сила, считано от същата дата. Видно от приложените на л.11 от досъдебното производство постановление - на 11.09.2017 г., в присъствието и на упълномощения си защитник адв.З., М. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, а непосредствено след това той е и разпитан. Видно от обясненията му във връзка с инкриминираното деяние, М. изрично е заявил, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването, което е сторено на 18.04.2018 г. в присъствието на защитника му /л.66 от досд.пр./. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото, е образувано нохд № 1202/2018 г. по описа на РС - Стара Загора. За насроченото разпоредително заседание на 07 и на 22.06.2018 г., въпреки че присъствието му не е било задължително, с оглед обвинението, по което е предаден на съд, М. не се е явил, но е бил редовно призован на 25.05.2018 г., на 14.06.2018 г., включително и за насроченото на 25.10.2018 г. съдебно заседание, съответно чрез неговата съпруга и брат, като защитникът адв.З. изрично е посочил, че М. е получил препис от обвинителния акт, а впоследствие е заминал за чужбина. Видно от приложената справка на АИС „Граничен контрол” на 16.05.2018 г, на 19.06.2018 г. и на 23.08.2018 г. М. е напускал пределите на република България, като няма данни за завръщането му освен на 19.05.2018 г., но не се е явил в съдебно заседание, а производството е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК и съдът е произнесъл посочената по-горе присъда, която след извършената въззивна проверка е потвърдена изцяло. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт М. е задържан и на 11.06.2019 г. е приведен в Затвора - [населено място], като спрямо осъдения не е била издавана Европейска заповед за арест. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че С. М. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие, а за насрочените съдебни заседания е бил редовно призован, явяването му не е било задължително и той не се е явил. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи единствено на собственото му поведение, като той не е посочил уважителна причина за неявяването си. По силата на взетата на 11.09.2017 г. спрямо него мярка за неотклонение „Подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно се е дезинтересирал от разглеждането на делото, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая е изпълнена процедурата по чл.247б от НПК, М. не е посочил уважителна причина за неявяването си, след което съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Молбата – искането за възобновяване на осъдения, както е посочено по-горе, съдържа оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, което налага делото да бъде изпратено на АС - Пловдив, който на основание чл.424, ал.1 от НПК е компетентен да го разгледа. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения С. И. М. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената по нохд № 1202/2018 по описа на Районен съд - Стара Загора присъда № 167/06.12.2018 г., потвърдена с решение № 77/23.05.2019 по внохд № 1014/2019 г. на Окръжен съд - Стара Загора. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд - Пловдив по компетентност, с оглед произнасянето му по основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: