Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 577 София, 19  май  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Ружена Керанова                                                                                                Ивета Анадолска   при секретар Румяна Виденова .....……………    и с участието на прокурора Искра Чобанова............... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 583/2008 год. Производството е касационно по жалба от гражданската ищца М. Л. К., непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П. А. Николова против въззивно решение № 244/2.VІІ.2008г. по внохд 329/2008г. на АС-София относно „...размера на не уважената част на гражданския иск до пълният му размер.”. Поддържа, че в тази част решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, защото е нарушен чл.52 ЗЗД и е налице противоречие между диспозитив и мотиви относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението – в мотивите е прието 40000лв., а в диспозитива 30000лв. Така не може да се установи волята на въззивния съд за увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Иска да се измени решението и увеличи гражданския иск. Подсъдимият и защитата му поддържат решението да остане в сила, а за посоченото нарушение приемат, че се касае до техническа грешка, която може и следва да се поправи. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Обжалвано е посоченото по-горе въззивно решение в частта, с която е потвърдено отхвърляне на гражданския иск за разликата от 50000лв. до предявения размер 150000лв. с първоинстанционната присъда. Искането е да се измени въззивното решение като присъденото обезщетение за неимуществени вреди се увеличи до размера на предявения иск в съответствие с правомощията по чл.354,ал.2,т.5 НПК. С присъда №3/14.ІІ.2008г. по нохд 3449/2007г. на Градски съд-София, поставена в производство по Глава ХХVІІ НПК – Съкратено съдебно следствие, подсъдимият В. Н. А. е признат за виновен и осъден по чл.343,ал.1,б.”в„ във вр. с чл.342,ал.1, предл.ІІІ-то, чл.55,ал.1,т.2,б.„б” НК и чл.373,ал.2 НПК на пробация с конкретизирани пробационни мерки за това, че на 8.І.2007г. в София, при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на Л. Б. К. ; на основание чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на М. К.К. 20000лв., а на М. Л. К. (жалбоподателката) 40000лв., обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните последици, като исковете в останалата им част до предявения размер, съответно 50000лв. и 150000лв. са отхвърлени. По въззивна жалба на М. Л. К. само в гражданската част, с която иска й за разликата до 150000лв. е отхвърлен с обжалваното по касационен ред въззивно решение обезщетението е увеличено на 50000лв. като в диспозитива е записано: „...от 30000лв. на 50000лв.”. В наказателната част присъдата е влязла в сила с оглед чл.412,ал.2,т.3 НПК – не е обжалвана в законния срок. Жалбата е основателна след като е нарушено единството на мотиви и диспозитив на решението, което винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна. В мотивите на апелативния съд при описване на обжалваната присъда е посочен действителния размер на присъденото обезщетение в полза на жалбоподателката за неимуществени вреди 40000лв., след което – пак там, л.9, се сочи, че размерът на обезщетението следва да се увеличи от 30000лв. на 50000лв. Размерът на допълнителната държавна такса е изчислен (по-долу ще се посочи до колко правилно е това) за увеличение на обезщетението с 20000лв. Но ако това беше така, то следваше да възлезе на 60000лв. Невъзможността да се установи действителната воля на съда не позволява касационна проверка с оглед поддържаното касационно основание – нарушение на чл.52 ЗЗД. Таксата на увеличението на присъденото обезщетение е определена в нарушение на т.12 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,… и Инструкция № 18/14. Х.1992г. на Министерство на правосъдието, т.ІІ, Раздел А, абз.56, по т.т.10 и 11 от Тарифата при присъждането на дължимата държавна такса от страна на въззивния съд. При новото разглеждане на делото нарушенията следва да се отстранят. По тези съображения и на основание чл.354,ал.3,т.3 НПК съдът   Р Е Ш И:     Отменя въззивно решение № 244/2.VІІ.2008г. по внохд 329/2008г. на Апелативен съд-София и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: