8 Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 29.10. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №4332 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№92047/07.07.2017г., подадена от И. А. А. от [населено място] срещу решение №2812/27.04.2017г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав по в.гр.д.№16195/2016г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд от 26.08.2016г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. А. А. и Г. И. И. /починала на 20.09.2015г. след провеждане на последното открито съдебно заседание от първоинстанционния съд и заместена от своя наследник по закон П. А. Г./, при квоти 15/16 ид.части за И. А. и 1/16 ид.част за Г. И. И., на гараж №4 с адрес [населено място], район О., [улица], с идентификатор 68134.408.188.1.13 и производството по делото е прекратено. С определение №245/10.05.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса разпростира ли се силата на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните по влязлото в сила съдебно решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника по този иск за собственост са придобили имота преди датата на вписване на исковата молба и не са били конституирани като страни по този спор, както и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса разпростира ли се силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата и по отношение на правоприемниците на съделителите, ако по делото са представени доказателства за осъществили се след влизането му в сила факти и обстоятелства /съставени по реда на обстоятелствената проверка нотариални актове за придобиване по давност на имота, предмет на делбата/. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила – при постановяване на решението въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил направеното от касатора възражение за изтекла придобивна давност, както и факта, че Г. И. И., наследодател на ответника по касационна жалба, се легитимира като едноличен собственик на имота със съставен през 2008г. нотариален акт. Необсъждането на тези факти и обстоятелства според касатора са обусловили неправилния извод за недопустимост на делбеното производство за същия имот при наличие на влязло в сила решение да допускане на делбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. А. Г. чрез процесуалния си представител адв.М. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени в определен от съда срок. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: И. А. А. е предявил срещу Г. И. И. иск за делба на гараж №4, находящ се в [населено място], на партерния етаж в сградата на [улица] твърдението, че притежава 15/16 идеални части от този обект, придобити по силата на договор за замяна, сключен на 19.07.2013г. /н.а.№59, том I, рег.№1767, дело №51/2013г./ с праводателя му Р. Х. Ч., който е придобил собствеността върху идеалните части от М. Т. Й. и А. Н. Й. /н.а.№69, том V, рег.№6442, дело №775/2013г./, а от своя страна М. Т. Й. е придобил собствеността по силата на н.а.№75, том IV, рег.№13905, дело №728/2001г. от М. И. М., чийто праводател е Т. И. М.. По отношение правата на Г. И. И. в исковата молба е посочено, че същата през 2002г. е предявила срещу Т. И. М. иск за признаването си за изключителен собственик на гаража, като с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№2424/2005г. на II-Г отделение на СГС съдът е признал правото й на собственост върху 1/16 идеална част. Оспорил е съставения през 2008г. н.а.№6, том I, рег.№808, дело №282а/2008г., с който Г. И. И. е призната за собственик на целия имот с твърдението, че същата от 1999г. и до настоящия момент не е владяла имота, тъй като същият е бил владян от неговите праводатели, а от 2013г. и от него. В подадения пред първоинстанционния съд отговор Г. И. И. е оспорила иска за делба с твърдението, че И. А. А. е придобил имота от несобственик, тъй като с постановеното на 28.04.2005г. решение по гр.д.№2424/2005г. СГС не само е признал нейните права върху 1/16 ид.част от процесния гараж, но е отменил н.а.№18, том I, рег.№1157, дело №80/1999г., с който Т. И. М. е бил признат за собственик на имота. Посочила е също така, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че с определение от 19.04.2007г. на СГС, IV-Б отделение по гр.д.№3680/1985г. е възстановено съдебно решение, с което е бил отхвърлен иска за делба на В. С. Д., Х. А. Й. и Т. И. М., с оглед на което счита, че Т. И. М. не може да претендира право на собственост освен на давностно владение и/или чрез възмезден придобивен способ. С постановеното на 26.08.2016г. решение първоинстанционният съд е допуснал делбата, приемайки, че процесният гараж е съсобствен между съделителите при посочените квоти. Съделителката Г. И. И. е починала на 20.09.2015г. след провеждането на последното открито съдебно заседание в производството пред първоинстанционния съд. Въззивното производство е образувано по подадената от нейния наследник по закон П. А. Г. въззивна жалба. Въззивният съд е приел, че съделителите И. А. А. и П. А. Г. са правоприемници, съответно частен и универсален, на лицата участвали в делбеното производство по гр.д.№3680/1985г. на СГС, с което до делба е било допуснато дворното място в [населено място], [улица], заедно със сградата, между неучастващи в настоящето производство лица, но с участието на Г. И. П. при определена нейна квота от 12/96 ид.части, като по отношение на Т. И. М. искът за делба е бил отхвърлен. Прието е, че съделителите по настоящето дело като правоприемници на съделителите по гр.д.№3680/1985г. са обвързани от силата на пресъдено нещо на това съдебно решение, като същата се разпростира и по отношение на процесния гараж, тъй като от мотивите на постановеното по гр.д.№3680/1985г. решение е видно, че до делба е допусната новострояща се от съсобствениците сграда в напреднала фаза, макар и в незавършен вид, а по настоящето дело не се спори и от писмените и гласни доказателства се установява, че по време на постановяване на решението е строена сградата, в която се намира процесният гараж №4. Взето е предвид обстоятелството, че с влязло в сила на 24.04.2006г. решение от 21.03.2006г. по гр.д.№2424/2005г. на СГС, II-Г отделение е признато за установено спрямо Т. И. М., че Г. И. И. притежава 1/16 ид.част от правото на собственост върху гаража, предмет и на настоящето дело, като от мотивите на въззивното и частично отмененото с него първоинстанционно решение е видно, че положителният установителен иск е бил предявен от нея при позоваване на придобивните основания приращение, участие в групов строеж и придобивна давност и е уважен до размер на 1/16 на основание приращение и давност, като с влизане на решението в сила всички правозащитни възражения на ответника Т. И. М., вкл. за позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност, са преклудирани към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 24.02.2006г. Изложени са съображения, че след като със сила на пресъдено нещо по реда на чл.282, ал.1 ГПК/отм./ е съдебно признато между кои лица и при какви техни права се допуска извършването на съдебна делба на сградата, където се намира и процесният гараж, то е недопустимо воденето на паралелно делбено производство за същия имот между различни съделители. С оглед на това е прието, че при липса на влязло в сила решение по извършване на делбата настоящият ищец И. А. А. разполага с възможност да вземе участие по все още висящия делбен процес по първото дело, тъй като при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускането, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Изложени са също и съображения, че И. А. А., ако счита себе си за обвързан от СПН, но неконституиран необходим другар, разполага със способ за защита по реда на чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, а в случая че се счита за трето лице, претендиращо право на собственост върху имота на ново придобивно основание и неучаствало в делбата, което не е обвързано от СПН на решението по първата фаза, респ. делбата е допусната с участие на неправоимащ и без участие на всички съсобственици, може да предяви нов иск за повторна делба срещу всички останали съсобственици, участвали в предишното делбено производство. С оглед на така посочените възможности за защита и с оглед ограничението на чл.224, ал.1 и 2 ГПК/отм./, сега чл.299, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че настоящето делбено производство е недопустимо. Така изложените от въззивния съд съображения и при наличието на доказателства за съставени по реда на обстоятелствената проверка след влизане в сила на решението за допускане на делбата нотариални актове за придобиване по давност на правото на собственост върху имота, предмет на производството по гр.д.№3680/1985г. на Софийски градски съд, са обусловили необходимостта от допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делба се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите в подобна хипотеза. По така поставения въпрос настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че ако след влизане в сила на решение по допускане или по извършване на съдебна делба някои от съделителите са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност за имота, предмет на делбата или на друг, предвиден в закона придобивен способ, спрямо тях, както и спрямо техните универсални или частни правоприемници силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делба не се разпростира. Съображенията за това са следните: Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по допускане на делбата, се разпростира и по отношение на правоприемниците на съделителите по въпросите между кои лица и при какви квоти е съществувала съсобственост към момента на влизане на решението в сила. Последващ делбен процес между правоприемниците на съделителите е допустим само ако след влизане в сила на решението по допускане, респ. на решението по извършване на делбата, са се осъществили нови факти и обстоятелства, имащи значение за принадлежността на правото на собственост, в това число съставяне на нотариален акт, с който след извършена обстоятелствена проверка е признато придобиване на правото на собственост върху същия имот по давност. Осъществяването на нов факт, имащ значение за принадлежността на правото на собственост, сочи на наличие на ново придобивно основание, което не следва да се счита преклудирано с влизане в сила на предхождащото го решение по допускане, респективно извършване на делбата. Легитимиращите се с последвалите осъществяването на това придобивно основание действия по разпореждане с идеални части от правото на собственост върху имота лица нямат качеството „правоприемници“ на съделител, участвал в предходния делбен процес. Те извеждат правата си от последващото придобивно основание и в този смисъл имат качеството „правопремници“ на позовалото се на осъществяването на това придобивно основание лице. В последващ делбен процес с тяхно участие съдът следва да прецени дали са се осъществили елементите от фактическия състав на последващото предходната делба придобивно основание и какви са неговите правни последици по отношение принадлежността на правото на собственост. Постановеното в последващия делбен процес съдебно решение ще се ползва със сила на пресъдено нещо само между участвалите в това производство лица и ще бъде непротивопоставимо на съделителите в предходния делбен процес, които не са участвали в последващия. В настоящия случай решението по допускане на делбата на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], заедно с новостроящата се в него сграда, е постановено по гр.д.№3680/1985г. на 21.01.1986г., като същото, с оглед правилата на действащия към момента на постановяването му ГПК, е окончателно. 13 години след постановяване на това решение, на 12.03.1999г., е съставен н.а.№18, том I, рег.№1157, дело №80/1999г., с който Т. И. М., по отношение на когото с постановеното на 21.01.1986г. решение искът за делба е бил отхвърлен, е признат за собственик по давност на гараж №4, находящ се в сградата, построена в допуснатия до делба имот, след което на 16.10.2001г. /н.а.№75, том IV, рег.№19905, дело №728/2001г./ е продал гаража на М. Т. Й.. Позоваването на изтекла придобивна давност повече от 10 години след постановяване на решението по допускане на делбата и при липса на данни в този период делбата да е била извършена, представлява ново обстоятелство, настъпило след влизане в сила на решението по делото за делба, което прави последващия делбен процес допустим – приодобивната давност представлява предвиден в закона /чл.79 ЗС/ придобивен способ, чието осъществяване може да бъде противопоставено на лицата, легитимиращи се като собственици на имота на друго основание преди изтичане на давността, като допустимостта на разрешаването на спора за осъществяването му по съдебен ред не може да бъде отречена. Силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата не препятства възможността позовалото се на изтекла придобивна давност лице, респ. неговите правоприемници, да поискат от съда установяване на настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че постановеното по гр.д.№2424/2005г. по описа на СГС съдебно решение е противопоставимо на правоприемниците на Т. И. М., макар последният да се е разпоредил с правата си преди предявяването на иска. Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по спор за собственост се разпростира спрямо правоприемниците на страните по този спор само ако правоприемниците на ответника са придобили имота след предявяване на иска. Ако приобретателят на спорното право е придобил имота преди предявяване на иска, той няма да бъде обвързан от последиците на съдебното решение по спора. Съображения в този смисъл са изложени и в т.3Б на ТР №4/14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС – лицето, което претендира да притежава право на собственост върху един недвижим имот следва да предяви иск за установяване на правата си както срещу прехвърлителя, така и срещу приобретателя по сделката, ако желае да обвърже и двамата със силата на пресъдено нещо на решението и да противопостави от момента на влизането му в сила правата си по отношение и на двамата. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай. И след като искът на Г. И. И. за признаване по отношение на Т. И. М. правото ѝ на собственост върху гараж №4 е предявен през 2002г., за неправилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че постановеното по гр.д.№2424/2005г. от СГС решение е противопоставимо на правоприемника на М. Т. Й., на когото през 2001г. Т. И. М. е прехвърлил правата си върху същия имот, легитимирайки се със съставения през 1999г. по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт. С оглед на обстоятелството, че по делото е представен съставеният на 12.03.1999г. по реда на обстоятелствената проверка н.а.№75, с който Т. И. М. е признат за собственик по давност на гараж №4, както и доказателства за извършени впоследствие действия по разпореждане с този обект и съставеният на 21.01.2008г. по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт, с който Г. И. И. е призната за собственик на гараж №4 като придобит по давност, за неправилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че силата на пресъдено нещо на постановеното на 21.01.1986г. от СГС решение по допускане на делбата препятства възможността спорът за принадлежността на правото на собственост върху гаража между правопремниците на Т. И. М. и Г. И. И. да бъде разгледан по същество, вкл. в делбен процес. Още повече, че спрямо Т. И. М. с постановеното на 21.01.1986г. от Софийски градски съд по гр.д.№3680/1985г. съдебно решение искът за делба е бил отхвърлен. С оглед на това за неправилен следва да се приеме изводът на въззивния съд, че И. А. А., като частен правоприменик на Т. И. М. и като лице, позоваващо се на изтекла след влизане на това решение придобивна давност, би могъл да защити правата си като участва в производството по извършване на делбата по гр.д.№3680/1985г., респективно чрез производство по отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата по реда на чл.304 ГПК. Последващото допускането на делбата осъществяване на придобивно основание не дава правото на лице, спрямо което искът за делба е бил отхвърлен, както и на правоприемник на такова лице, да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Само правоприемник на лице, по отношение на което делбата е била допусната, може да вземе участие във фазата по извършването ѝ при условията на чл.226 и чл.227 ГПК. Неоснователен в този смисъл е доводът на ответника по касационна жалба, че новият иск за делба е недопустим, доколкото по отношение на Т. И. М. с влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д.№3680/1985г. искът за делба е бил отхвърлен и И. А. А. е закупил имота от несобственик. Както вече беше отбелязано по-горе, в последващия делбен процес въпросите за принадлежността на правото на собственост на основанието, предявено при образуване на предходния, няма да бъдат пререшавани – предмет на последващия делбен процес е наличието на съсобственост на осъществило се в последствие основание за придобиване правото на собственост, различно от заявеното при образуване на предходното делбено производство. Неоснователен е и доводът на ответника по касационна жалба за недопустимост на искането за отмяна на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 ГПК в делбеното производство. След като в първата фаза на делбения процес съдът се произнася по въпроса за наличие на съсобственост, т.е. за принадлежността на правото на собственост върху един имот, той разполага с правомощието да отмени или измени съставен по реда на обстоятелствената проверка нотариален акт, с който един от съделителите е признат за изключителен собственик на целия имот. Искът за съдебна делба, макар и конститутивен, е иск за защита правото на собственост, поради което е допустимо в делбения процес да бъде заявявано и искане по чл.537, ал.2 ГПК. Предявеният от И. А. А. иск за делба е допустим с оглед позоваването му на осъществяването на последващи спрямо влязлото в сила решение по допускане на делбата по гр.д.№3680/1985г. факти и обстоятелства. По реда на чл.293, ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение решение №2812/27.04.2017г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав по в.гр.д.№16195/2016г. и ВРЪЩА делото на друг въззивен състав на Софийски градски съд за произнасяне по съществото на спора. Решението е окончателно. Председател: Членове: