Ключови фрази
конститутивно действие * отмяна решения на общо събрание * прекратяване правомощия на управител на дружество * Отмяна на решение на общото събрание на дружеството

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                                                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 135

 

София 09.11.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

                                                              МАРИАНА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 184 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 и сл. ГПК и е образувано по касационна жалба на “П” ООД срещу решение на Великотърновския апелативен съд №287/7.11.2008г., постановено по в.т.дело №520/2008г., с което е прогласено за нищожно решението на общото събрание на съдружниците от 9.07.2007г. за избор на Л. С. В. за управител и е отменено решението на общото събрание от същата дата за освобождаване на В. Д. П. от длъжността управител. Касаторът сочи неправилност на решението при наличието на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че при свикването на събранието на съдружниците не е допуснато нарушение на чл.138, ал.1 ТЗ и доколкото съдът е направил такъв извод той противоречи на закона и e постановено при неизяснена фактическа обстановка, а именно останал е неизяснен въпросът кога управителите на дружеството са взели решение за свикване на общо събрание – преди или след постановяване на решението по т.дело №35/2006г. Изложени са съображения за неправилност на решението на въззивния съд относно прогласената нищожност на решението за избор на Л. В. като управител на дружеството, като се твърди, че решението на общото събрание от 30.03.2006г., отменено с решението по т.дело №35/2006г. не е идентично с решението от 9.07.2007г., на което В. е избран за управител. Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и връщане за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В писмена молба от 20.10.2009г. касаторът поддържа касационната си жалба.

С определение №451 от 6.07.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е отхвърлен искът на В. Д. П. за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на “П” ООД, гр. Р. от 9.07.2007г. и вместо това е постановено решение, с което е отменено решението на общото събрание за освобождаването на В. П. от длъжността управител. Не е допуснато касационно обжалване на решението, с което е уважен искът по чл.75 ТЗ и в тази част решението е влязло в сила.

Ответникът В. Д. П., чрез адв. В прави искане да се остави без уважение касационната жалба. Претендира за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното въззивно решение при спазване на изискването на чл.290, ал.2 ГПК, прие за установено следното:

Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че релевирания от кастора материалноправен въпрос за момента от който се прекратяват правомощията на управителя на дружеството с ограничена отговорност, е решен при съществуваща противоречива съдебна практика по този въпрос.

С обжалваното решение е уважен иск по чл.74 ТЗ и е отменено решение на общото събрание на съдружниците на “П” ООД от 9.07.2007г., на което ищецът В е освободен като управител поради свикването му от лица, които не са имали качество на управители към 22.06.2007г., датата на връчване на поканата на П. за събранието. Съдът е приел, че Л. В. и М. М. , които са свикали общото събрание, проведено на 9.07.2007г., не са управители на дружеството от момента на влизане в сила на решението по т.дело №35/2006г. но ОС – Р. , а именно 11.06.2007г. Вписването на това решение в регистъра на съда на 3.07.2007г. има действие само по отношение на третите лица, но не и за съдружниците.

Решението е правилно.

Въззивният съд правилно е приложил закона – чл.140, ал.4 и чл.138, ал.2 ТЗ. Едно от правомощията на управителя на дружеството с ограничена отговорност е свикване на общото събрание най - малко веднъж годишно. С упражняването на това правомощия законодателят свързва законността на взетите от събранието решения. Правомощията на управителя се прекратява с оттеглянето му по своя инициатива / чл.141, ал.5 ТЗ/ или с оттегляне на овластяването по решение на съдружниците/ чл.141, ал.4 ТЗ/. Спорния въпрос е от кой момент се считат за прекратени правомощията на управителя – от момента на вземане на решението от съдружниците или от момента на заличаване на овластяването в регистъра. Настоящия състав счита за правилно застъпеното в решение №606 от 22.06.2007г. на ВКС по т.дело №250/2007г. ТК становище, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване има действие по отношение на третите лица, т.е. за третите лица управителят на дружеството ще се счита за избран от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър/ чл.141, ал.6 ТЗ/. Ограниченото действие на решението за избор на управител / само по отношение на съдружниците/ ще бъде преодоляно чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица/ чл.140, ал.4 ТЗ/. Конститутивния ефект на решението, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, ще настъпи с влизането в сила. От този момент ще бъдат прекратени правомощията на управителя, защото ще бъде признато, както по отношение на съдружниците, така и по отношение на третите лица, че избора му е в резултат на нарушаване на повелителни норми на закона или устава на дружеството. Следователно за съдружниците правомощията на управителите М. и В. са прекратени с влизане в сила на решението по т.д. №35/2006г. Те не са имали правото да свикат ОС на съдружниците за 9.07.2007г., правилно, поради нарушение на чл.138, ал.1 ТЗ, то е отменено в обжалваната част.

Неоснователно е искането на касатора за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за попълване на доказателствата по делото за датата, на която е взето решение от М. и В. за свикване на събранието на 9.07.2007г. В тежест на касатора е доказването на този факт в хода на процеса. Освен това непълнотата на доказателствата не е въведена като основание за отмяна на неправилното решение/ чл.281, т.3 ГПК/.

По изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част ще следва да бъде оставено в сила, като на ответника се присъдят разноски в размер на 500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №287 от 7.11.2008г., постановено по в.т.дело № 520/2008г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решението на общото събрание на съдружниците в “П” ООД, гр. Р. от 9.07.2007г.за освобождаване на В. Д. П. като управител на дружеството.

ОСЪЖДА “П” ООД, гр. Р. да заплати на В. Д. П. от гр. Р. разноски 500 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: