Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр.София, 14.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 983/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на частния тъжител А. Ф. Б. срещу присъда № 17/04.03.2014 год. по въззивно нчхд № 1369/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на свидетелските показания. Иска се отмяна на новата присъда като неправилна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Р. Т. Ш. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът поддържа, че не са допуснати нарушения и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, четвърти наказателен състав с присъда № 31/26.06.2013 год. по нчхд № 584/2012 год. признал подсъдимия Ш. за виновен в това, че на 15.09.2012 год. в гр.Ас. причинил на частния тъжител Б. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК, и на основание чл.78А НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1 200 лева. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди уважил в размер на 1 000 лева, които подсъдимият да заплати със законните последици от датата на увреждането до окончателното изплащане. Пловдивският окръжен съд с оспорената нова присъда по въззивно нчхд № 1369/2013 год. отменил изцяло присъдата и признал подсъдимия Ш. за невинен като го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.130, ал.1 НК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди отхвърлил изцяло като неоснователен. Осъдил частния тъжител Б. да заплати направените по делото във въззивното производство разноски за вещите лица в размер на 420 лева. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която се съдържа искане за отмяна и оправдаване поради липса на престъпление. Съдът е приел, че за да изпълни процесуалните задължения според правомощията си като инстанция по същество за правилното решаване на делото е необходимо да разпита повторно свидетелите Т. и Ю. М., вещото лице д-р Б.-изготвил съдебномедицинската експертиза за частния тъжител, както и да допусне комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза за изясняване психическото здраве и състоянието, в което се е намирал подсъдимия Ш. на инкриминираната дата. Провел е разпитите задълбочено и подробно за относими към предмета на доказване обстоятелства. Въз основа на обоснованата оценка на целия събран от двете инстанции по същество доказателствен материал е направил извод, че са налице предпоставките по чл.336, ал.1 НПК да постанови нова присъда. Основание за това е намерил в оценката на доказателствените източници съобразно действителното им съдържание и смисъл, която е направил след извършения самостоятелен анализ. Обосновал е различието на фактическите изводи с тези на първоинстанционния съд, в който смисъл е изложил съображения. Обсъдил е подробно установеното от свидетелите Ш. и Е.-очевидци, показанията на свидетеля Р.Е. – установил факти за относими обстоятелства, разказани му от други лица и на св.И. за съдържанието на конкретния сигнал до полицейското управление за проверка и е мотивирал оценката си за достоверността им. Подробно е обсъдил и показанията на св.Ю. А., като е приел за безспорно установено, че е пряк очевидец. Отказал е по изложените съображения да определи като достоверни показанията й, но не защото живее на съпружески начала с частния тъжител и е пристрастна, а защото са вътрешно противоречиви и съпоставени с останалия доказателствен материал-свидетелски показания, писмени доказателствени средства, заключения на вещите лица, са непоследователни и нелогични. Затова е приел, че не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Съдът е направил самостоятелен анализ на заключението на вещото лице д-р Б. и на обясненията му в съдебното заседание при извършения повторен разпит. Обосновал е решението си да приеме, че са опровергани твърденията в частната тъжба и в показанията на св.А. за наличието на причинено от подсъдимия на частния тъжител увреждане - мозъчно сътресение. Основание за този извод са отразените в медицинското удостоверение обективни находки за наранявания, изразяващи се само в охлузвания по кожата на лявата половина на челото и на лявото коляно, но и немотивираното, неподкрепено с никакви обективни данни за поведение и състояние на частния тъжител, които да подкрепят отразената в медицинските документи, но предполагаема диагноза. От съдържанието на мотивите следва, че отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 вр.чл.339, ал.3 НПК – съдът е посочил обстоятелствата и доказателствените материали, въз основа на които са установени, отстранил е противоречията и е изложил подробни съображения. Въз основа на правилно установените фактически положения е направил и верен правен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което е образувано делото по реда на частното обвинение, поради което го е признал за невинен и го е оправдал. Не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното убеждение според изискванията на чл.14 НПК. В жалбата подробно са развити доводи за необоснованост на новата присъда като се поддържа, че фактическите положения, приети от въззивния съд, не съответстват на събраните и проверени доказателства, защото оценката им е неправилна. Изводът, че в процесуалната си дейност съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и с оглед предвидената от законодателя компетентност съгласно чл.348 НПК изключват възможността да бъде извършена касационна проверка по фактите и да се приемат различни от тези на инстанцията по същество фактически положения. Затова този довод не може да бъде обсъждан като самостоятелно касационно основание. Предвид изложеното новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17/04.03.2014 год. по въззивно нчхд № 1369/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на подсъдимия Р. Т. Ш.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: