1 Р Е Ш Е Н И Е №50 [населено място], 08.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 6235 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 932 от 27.05.2013г. по гр.д. № 980/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4809 от 21.02.2012г. по гр.д. №15994/2010г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявения от П. П. П. против С. Н. П. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/8 ид.ч. от първия етаж в жилищната сграда в [населено място] на [улица], заедно със същата идеална част от дворното място. С определение № 424 от 04.12.2013г. е допуснато касационно обжалване по два правни въпроса: 1/ на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за действието на силата на присъдено нещо на решение по иск за собственост спрямо лицата, които са били на една страна в процесуалното правоотношение като ищци и по-конкретно дали решение, с което е уважен иск за собственост на наследници на един наследодател срещу трето лице, преклудира бъдещи спорове между наследниците относно участието им в съсобствеността; 2/ на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК по въпроса дали саморъчно завещание, съставено през 2000г., има действие по отношение на имот, подлежащ на реституция по ЗВСОНИ, който към момента на съставяне на завещанието още не е предаден на правоимащите наследници на бившия собственик. Касационната жалба е подадена от ищеца П. П. П. чрез пълномощниците му адв. В. и адв. У.. Поддържат се съображения за нарушения на материалния закон - чл. 90а и 91а ЗН, тъй като саморъчното завещание е съставено след възстановяване на собствеността и поражда действие и за процесния имот. На второ място са развити съображения за неправилно определяне обхвата на силата на присъдено нещо на решението по предходен спор между сънаследниците и трето лице относно собствеността на реституирания имот. Изтъква се, че в това производство спорове между наследниците - ищци не са разглеждани. Ответницата С. П. взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявен е ревандикационен иск за идеална част от недвижим имот. Ищецът и ответницата са част от наследниците на П. С. П., починал на 02.03.2000г.; ищецът е негов син от съжителството му със З. П., а С. П. е преживяла съпруга на наследодателя. Наред с тях, наследници на П. П. са и дъщерите му К. К. и С. П., родени от брака със С. П., които не са страни в процеса. Имотът е бил собственост на бащата на наследодателя - П. П. П., починал 1964г., отчужден е по ЗОЕГПНС и е реституиран на основание чл. 1 ЗВСОНИ в полза на наследниците му - П. С. П. и С. С. П.. Ищецът се позовава на саморъчно завещание на наследодателя П. С. П., съставено на 27.02.2000г., в което е налице клауза, че останалите имоти /извън конкретно посочените в завещанието/ оставя на трите си деца при равни права, което според ищеца означава изключване на преживялата съпруга С. от тези имоти. Позовава се и на договор от 29.11.2000г. с нотариална заверка на подписите, в който наред с други уговорки, е заявено от наследниците по закон, че няма да оспорват завещанието и зачитат волята на наследодателя. С влязло в сила решение № 370 от 02.06.2010г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 5041/2008г. е уважен иск по чл. 108 ЗС на лицата С. Н. П. /ответница в настоящето производство/, С. П. П., К. П. П., П. П. П. /жалбоподател в настоящето производство/ и С. С. П. против [фирма] за предаване владението върху имота в [населено място] на [улица]. Прието е в мотивите, че имотът е бил собственост на наследодателя П. П. П. и че са налице предпоставките за реституция на имота по ЗВСОНИ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за установяване правата на ищеца в съсобствеността, основани на завещанието, като се е позовал на силата на присъдено нещо на решението по иска по чл. 108 ЗС, където е установено, че ответницата има качеството на съсобственик на имота. Приел е, че в производството по този иск, заведен от наследниците след смъртта на наследодателя, ищецът е следвало да възрази срещу правото на ответницата /тогава съищец/ да участва като сънаследник. Счел е, че сега повдиганите от него възражения са преклудирани, тъй като със сила на присъдено нещо е признато, че С. П. е съсобственик на имота. Освен това, съдът е развил съображения, че към момента на откриване на наследството имотът не е бил върнат в патримониума на наследодателя доколкото реституционната претенция е заявена от наследниците след смъртта му /искът е заведен 2005г., а е бил уважен с окончателен съдебен акт от 02.06.2010г./. Затова имотът се явява новооткрито наследство и не е обхванат от завещанието - чл. 90а ЗН. Касационното обжалване е допуснато на първо място на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос дали лицата, които са на една страна в процесуалното правоотношение са обвързани помежду си от силата на присъдено нещо на решение по иск за собственост, който са предявили съвместно против трето лице; респ. дали решението, с което е уважен иск за собственост на наследници на един наследодател спрямо трето лице, преклудира бъдещи спорове между наследниците относно участието им в съсобствеността. В Решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на І г.о. се приема, че за да се зачете сила на присъдено нещо на влязло в сила решение спрямо висящ правен спор, следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който е разрешен с влязлото в сила решение. При преценката за идентичност на делата съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК, т.е. да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. По въпроса за обхвата на силата на присъдено нещо е постановено и Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г.о., ГК. Според него силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна. Обективните предели на С. обхващат съществуването или несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващат правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право, т. нар. преюдициални правоотношения. Настоящият състав възприема посочените разрешения. В допълнение, предвид спецификата на правния въпрос по настоящето дело, следва да се уточни, че силата на присъдено нещо обвързва насрещните /противопоставените/ страни в правния спор - ищеца и ответника; тя не важи между лицата, които стоят заедно на едната страна на процесуалното правоотношение - няколко ищци или няколко ответници. Другарите помежду си не са обвързани от силата на присъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора. Вторият правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК е дали саморъчно завещание, съставено през 2000г., има действие по отношение на имот, подлежащ на реституция по ЗВСОНИ, който към момента на съставяне на завещанието все още не е предаден на правоимащите наследници на бившия собственик.Съгласно чл. 90а ЗН завещание, съставено след одържавяване на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. В решение № 716 от 13.06.2006г. по гр.д. № 360/2005г. на ІVг.о., постановено по чл. 218а ГПК/отм./, се приема, че ограничителната норма на чл. 90а ЗН обхваща завещания, съставени след одържавяването на имота и преди възстановяване на собствеността, тъй като в този случай имотът не е в патримониума на завещателя и той не би могъл да предвиди бъдещото му реституиране. По въпроса е създадена и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която е в същия смисъл - Решение № 155 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 898/2012 г., I г. о., Решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр. д. № 539/2009 г., I г. о. Последното решение разглежда хипотеза на реституция по ЗВСОНИ /каквато е и настоящата/ и приема, че наследниците по завещание не наследяват имота, ако завещанието е направено преди влизане в сила на реституционния закон. Обратно, ако завещанието е съставено след влизане в сила на ЗВСОНИ и извършване на реституцията ex lege, то завещанието произвежда действие и за реституираните имоти. По касационната жалба. Предвид горните разрешения е видно, че при разрешаване на спора Пловдивски окръжен съд е допуснал нарушения на материалния закон. В нарушение на закона - чл. 90а ЗН и чл. 1 ЗВСОНИ съдът е приел, че завещанието, съставено на 27.02.2000г., няма действие за спорния имот, реституиран по ЗВСОНИ, тъй като собствеността е възстановена едва през 2010г. когато е постановено съдебното решението по иска по чл. 108 ЗС против [фирма], в чието държане е бил имота. Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и за реституционния ефект е без значение кога е получено владението върху имота. В случая към момента на съставяне на завещанието на П. С. П. на 27.02.2000г. собствеността върху имота е била възстановена и затова завещанието, в частта му имаща универсален характер /относно всички останали имоти, извън конкретно посочените/, има действие и за процесния имот на [улица]. На второ място, неправилна е тезата на въззивния съд, че въпросът дали С. П. е съсобственик или не, не може да бъде преразглеждан в настоящия процес поради разрешаването му със сила на присъдено нещо с решението по гр.д. № 5041/2008г. на Върховния касационен съд, ІІІг.о. Предмет на спора по това дело е било правото на собственост върху имота между реституираните собственици - наследници на П. П. П. /починал 1964г./, от една страна и [фирма], от друга страна. Вътрешните отношения между лицата, посочени в исковата молба като наследници /и стоящи на една страна на процесуалното правоотношение/, не са били част от спорното право и не са обхванати от силата на присъдено нещо. Предмет на настоящия спор е правото на собственост на един от наследниците на П. С. П. /починал 02.03.2000г./ спрямо друг наследник на същия наследодател, като се цели изключване на ответника от съсобствеността. Очевидно липсва идентичност между предмета на двете дела и не може да се счита, че спорът дали С. П. е съсобственик, е разрешен с влязло в сила решение. В мотивите на съда по иска за собственост липсват фактически констатации за отношенията между съищците, извън тази, че те се явяват наследници на общия наследодател П. П. П. съгласно приложеното удостоверение за наследници. Доколкото за да отхвърли иска въззивният съд си е послужил с тези два решаващи аргумента, които са несъстоятелни, то за разрешаване на спора е необходимо да се обсъдят останалите доводи и възражения на страните. Възраженията на ответницата по иска за нищожност и унищожаемост на завещанието са неоснователни. Приетата графическа експертиза установява, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателя. Приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че в деня на съставяне на завещанието П. Ст. П. е бил адекватен, с ясно съзнание и е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. В същата насока са събрани и свидетелски показания. Според завещанието наследодателят се е разпоредил с имотите си /извън конкретно изброените в първата част на завещанието/ в полза на трите си деца - П., К. и С., при равни права и очевидно волята му е била съпругата му С. П. да не получи дял от тези имоти, наречени „останалите мои имоти”. Процесният имот на [улица] не е сред завещаните на конкретни лица, поради което попада именно в обхвата на останалите имоти. Видно, че с договора от 29.11.2000г., сключен с нотариална заверка на подписите, наследниците по закон - трите деца и съпругата, са заявили, че зачитат волята на завещателя в завещанието от 27.02.2000г. и няма да го оспорват досежно автентичност и запазени части. Същевременно, с този договор те са уговорили прехвърляне помежду си на някои от завещаните имоти не по начина, посочен в завещанието /например магазин с площ 323,20 кв.м. на две нива е завещан на П. П. П., а според договора той прехвърля на сестрите си по 1/3 ид.ч. от него и впоследствие се обособяват самостоятелни обекти за всеки от тях/. С договора имот в дял на С. П. не е определен, а в т. 11 е посочено, че тя като преживяла съпруга няма да предявява претенции за възстановяване на запазена част. По-късно, с нотариален акт за замяна от 19.12.2001г. С. П., С. П. и К. П. са прехвърлили на съсобственика си П. П. 3/8 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда на [улица], а в замяна на това П. П. е прехвърлил в дял на всяка от тях идеални части от множество други недвижими имоти, включително на С. П. по 1/8 ид.ч. от три имота. С договор за доброволна делба от същата дата 19.12.2001г. четиримата наследници по закон са си поделили самостоятелни обекти в сградата на [улица]. Сред тези обекти са и някои от изрично посочените в саморъчното завещание от 27.02.2000г. За сключване на договора е представено единствено удостоверение за наследници, но не и завещанието. С констативен нотариален акт от 31.03.2003г. четиримата наследници по закон /включително ищеца и ответницата по иска/ са признати за собственици по наследство и реституция на по 1/8 ид.ч. от триетажна жилищна сграда на [улица]; за собственик на останалата ½ ид.ч. е признат С. С. П. - брат на наследодателя. След това с нотариален акт от 09.04.2003г. четиримата наследници по закон на П. П. и неговия брат С. П. са продали на трето лице този недвижим имот. Във всички посочени дотук актове завещанието на наследодателя не е било след представените на нотариуса документи, а страните са се легитимирали с удостоверение за наследници. По същия начин те са уредили отношенията си във връзка с паричните влогове на наследодателя и притежавания от него лек автомобил. С констативен нотариален акт от 14.12.2007г. П. П. е признат за собственик по наследство и завещание на 1/6 ид.ч. от УПИ ХVІІІ-131 и УПИ ХVІІ-131 в кв.7 по плана на [населено място], заедно с построени сгради. За съставянето на този акт е представено саморъчното завещание на П. С. П.. При горните фактически обстоятелства е видно, че въпреки декларираното намерение на наследниците на П. С. П. да не оспорват завещанието и да зачетат волята на завещателя, на практика с действията си те са приели наследството по закон и не са упражнили правата, произтичащи от завещанието. Извършените разпоредителни действия с недвижимите имоти на наследодателя, с паричните му влогове и лекия автомобил са от наследниците по закон, без позоваване на завещанието и без да се спазва разпределението на имотите, направено в завещанието. В договора за доброволна делба участват и имотите, които са завещани на конкретни лица в завещанието, т.е. те са третирани като съсобствени. З. на З. П. /майката на ищеца/ магазин „Г” с площ 34,20 кв.м., също е включен в договора за доброволна делба, като е поставен в дял на П. П.. Изобщо, видно е че при всички извършени разпореждания четиримата наследници по закон са действали като съсобственици при равни квоти, т.е. очевидна е волята им имуществените отношения да се уредят на база наследяването по закон. По същия начин те са действали и при завеждането на иска по чл. 108 ЗС против [фирма] относно процесния имот и при сключването на договор за наем на същия имот. Горното обуславя извод, че е извършено от страна на всички наследници, включително от ищеца и ответницата, мълчаливо приемане /с конклудентни действия/ на наследството по закон, а не на наследството по завещание. Поради това, след като е приел наследството по закон и отношенията между наследниците са уредени на тази основа, ищецът не може впоследствие да оттегля приемането и да претендира приемане на наследството по завещание. Извършеното за първи път позоваване на завещанието с констативния нотариален акт от 14.12.2007г. е след като вече е манифестирано приемане на наследството по закон. При горните изводи предявеният иск, целящ да установи по-голяма квота в съсобствеността на П. П., основана на наследяването по завещание, се явява неоснователен, макар и по съображения, различни от изложените в обжалвания акт. Касационната жалба е неоснователна и решението на Пловдивски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Ответницата по жалбата има право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 2300лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 932 от 27.05.2013г. по гр.д. № 980/2013г. на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА П. П. П. от [населено място], [улица] да заплати на С. Н. П. от [населено място], [улица] сумата 2300/две хиляди и триста/ лева. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: