Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 03 юни 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Стоянова дело № 295 по описа за 2020 година. Производството е образувано по касационни жалби на А. И. И. и В. П. Т. против решение от 13.04.2020 г. на Висшия дисциплинарен съд по д.д. № 4/20 г., с което е приключила проверката на решение № 143 от 13.01.2020 г., постановено по д.д.№ 143/19 г. на Дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия. Пред ВКС жалбите се поддържат от жалбоподателите и защитата им – адвокати И. Г. и С. Н.. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за недопустимост на жалбите. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Известно е, че в чл.130, ал.2 от Закона за адвокатурата е уредена единствената хипотеза, в която решение на ВДС подлежи на обжалване пред Наказателната колегия на ВКС – по реда на глава двадесет и трета от НПК - „Касационно производство“. Тази възможност е предвидена само по отношение на решения, постановени по дисциплинарни дела, разгледани от ВДС, действащ като първа инстанция, а оспореното решение на ВДС, не е от посочения вид. В жалбите са изложени съображения по приложимостта на чл.56 от Конституцията на РБ, чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС, чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, чл.9 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и др., които по съществото си са насочени към преодоляване на установения в закона регламент, за който стана дума. В чл.56 от КРБ е заложено универсалното право, че всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси има право на защита. Тълкуването на чл.56 във връзка с чл.117 и 119 и 120 от Конституцията на страната ни и чл.6, т.1 от Конвенцията, чл.47 от Хартата утвърждава идеята, че в правовата държава съдебната защита на правата е определящата форма на защита. Правото на защита не е ограничено само до съдебна защита, респ. правото на достъп до съд не е абсолютно. Конституцията, Конвенцията и Хартата допускат изключение, когато органите, на които е възложено разрешаването на спора, се считат за „съдилища“ по смисъла на чл.6, т.1 от Конвенцията, защото са създадени в съответствие със закона, са независими и безпристрастни и осигуряват справедливо и публично гледане на делото в разумен срок. ВДС е „съд“ по смисъла на чл.6, т.1 от Конвенцията, респ. чл.47 от Хартата, тъй като е независим от изпълнителната власт и от страните, членовете и председателя му се избират от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия с мандат за четири години, като те не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата. Не може да бъде избиран за член на ВДС, адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатската колегия. Производството пред ВДС, като втора инстанция по жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии, предоставя необходимите гаранции за справедливо, публично разглеждане на делото в разумен срок, с възможност за събиране на доказателства по искане на страните и служебно, и публично обявяване на решението – виж чл.142, във връзка с чл.138-140 от ЗА. Личната безпристрастност на всеки член на ВДС е гарантирана посредством регламентираните основания за отвод и самоотвод – чл.139, ал.3, във връзка с чл.137, ал.3 от ЗА, и се презумпира до доказване на противното. При тези съображения ВКС, първо наказателно отделение не намери основание за отклонение от предвидения в закона ред, поради което и жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане. При този изход на делото, исканията за спиране на изпълнението на обжалваното решение, за преюдициално запитване, възраженията по основателността на решението, се оставят без коментар. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на А. И. И. и В. П. Т. против решение от 13.04.2020 г., постановено по д.д.№ 4/20 г. на Висшия дисциплинарен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: