Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр.София, 07 септември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №230/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. В. Х. Й. – адв. Д. Н. и касационна жалба от подсъдимия чрез другия му защитник – адв. И. М., срещу решение № 10318 от 29.10.2020г., постановено по ВНОХД № 240/2020г. на Апелативен съд – София, НО, I състав. С присъда № 28 от 17.12.2019г., постановена по НОХД 496/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца, подсъдимият В. Х. Й. е бил признат за виновен в това, че: - по непредпазливост причинил смъртта на В. Н. Д., настъпила на 04.02.2011г. в МБАЛ Враца, поради което и на основание чл. 122, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден две години и шест месеца лишаване от свобода; - по непредпазливост причинил смъртта на А. Г. И., настъпила на 13.02.2012г. в МБАЛ Враца, поради което и на основание чл. 122, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия В. Й. е било наложено едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален "общ" режим. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Е. К. Д. обезщетение за причинените от смъртта на В. Н. Д. неимуществени вреди в размер на 50 000лв., като в останалата част до пълния размер от 100 000лв. гражданският иск е бил отхвърлен. С постановената присъда на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е бил оправдан по първоначално възведените обвинения по чл. 116, ал. 1 ,т. 5, вр. чл. 115 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, разноските и държавната такса върху присъденото обезщетение. По жалба от защитника на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 240/2020г. по описа на Апелативен съд – София и с решение № 10318 от 29.10.2020г. първоинстанционната присъда е била потвърдена. С касационната жалба от адв. Н. – защитник на подсъдимия са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1–3 от НПК. С касационната жалба от подс. В. Й. чрез неговия защитник – адв. И. М. са заявени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. В съдебно заседание на 25.05.2021г. пред касационната инстанция е даден ход на делото и същото е обявено за решаване. На 22.06.2021г. под вх. № 65279 във ВКС е постъпила молба от адв. И. М., с която се иска прекратяване на наказателното производство срещу В. Й. на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, като към молбата е приложено заверено копие от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0775/15.06.2021г., съставен в [населено място]. С определение от 08.07.2021г. по настоящото дело е отменено определение от 25.05.2021г. по КНД № 230/2021г. по описа на ВКС, трето н.о., с което е даден ход на делото пред ВКС и същото е насрочено в съдебно заседание за 28.09.2021г., като е изискан официален препис от акта за смърт на В. Х. Й. и удостоверение за наследници на същия. По делото са получени изисканите от [община] документи, като от удостоверението за наследници на починалия подсъдим е видно, че негови наследници са С. В. Й. – дъщеря и Х. В. Й. – син. Служебно са установени техните адреси и са призовани за съдебното заседание На 24.09.2021 г. по делото е получена молба от адвокат И. М. с приложено пълномощно от името на С. Й. и Х. Й.. С молбата са представени удостоверения от Районен съд – Враца, от които става ясно, че Х. В. Й. и С. В. Й. са направили отказ от наследството на В. Х. Й.. С протоколно определение от 28.09.2021г. делото е отложено и насрочено за 21.10.2021г. и е изискана информация от [община], дали починалият В. Х. Й. има наследници от втори до четвърти ред по реда на наследяване, както и дали има съпруга. С оглед постъпилите удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и списък с роднините на подс. В. Й., за съдебното заседание на 21.10.2021г. е призован неговият брат Н. Х. Й.. Ход на делото в това заседание не е даден, за да се предостави възможност на упълномощения от брата на починалия подсъдим на същата дата повереник да се запознае с материалите по делото, с цел осигуряване процесуалните му права. По делото на 22.11.2021г. е постъпила молба от Н. Х. Й., с приложено удостоверение от Районен съд – Враца за това, че се е отказал от наследството, останало след смъртта на В. Х. Й.. На същата дата е постъпило изявление от гражданския ищец Е. Д., с което същата претендира да ѝ бъде заплатена сумата съобразно решението на апелативния съд, като включително ответници по иска да бъдат отказалите се от наследство лица. Предвид направения от Н. Й. отказ от наследство и липсата на основания за конституирането му като правоприемник – наследник на починалия подсъдим, с протоколно определение от 25.11.2021г. той е бил освободен от участие по делото. В същото съдебно заседание на 25.11.2021г. съдебният състав е съобразил задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013г. на ОСНК на ВКС. С оглед на тях и поради настъпилата смърт на подсъдимия, обосноваваща основание за прекратяване на наказателното производство спрямо него, предмет на разглеждане е останала само гражданскоправната претенция с основание чл. 45 от ЗЗД. Констатирана е липсата на правила в НПК за реда на разглеждане на гражданския иск при смърт на дееца – ответник по гражданскоправната претенция, което с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК води до приложение на съответните разпоредби от ГПК, по-конкретно чл. 227, 229, ал. 1 и чл. 230, ал. 2 от ГПК. При съобразяване на правилото на чл. 229, ал. 1 от ГПК, с протоколно определение от 25.11.2021г. е спряно производството по КНД № 230/2021г. С оглед съблюдаване на разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от НПК е указано на гражданския ищец Е. К. Д. в шестмесечен срок от получаване на съобщението да посочи правоприемниците – наследници на В. Х. Й. и адресите им, като изрично ѝ е съобщено, че при непосочване, производството по гражданския иск ще бъде прекратено. До гражданския ищец е изпратено писмо с посочените указания, получено от Е. Д. лично на 13.12.2021г. Предвид изтичането на шестмесечния срок по чл. 230, ал. 2 от ГПК и липсата на изявление от гражданския ищец Е. Д. за посочване на лица, които следва да отговарят по иска, делото е насрочено в съдебно заседание на 01.07.2022г. В това последно заседание гражданският ищец не взема участие и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище, че са налице законовите предпоставки по чл. 88, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 230, ал. 2 и чл. 231 от ГПК за прекратяване на производството. Върховният касационен съд, с оглед на изложеното, намери следното: Налице са предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като от постъпилия и приет от съда препис-извлечение от акт за смърт № 0775 от 15.06.2021г., издаден на 12.07.2021 г. от [община], [населено място] се установява, че подсъдимият В. Х. Й. е починал на 13.06.2021г. Когато производството се развива пред въззивната или касационната инстанция и е във връзка с проверка на вече постановен, но невлязъл в сила съдебен акт, съответният решаващ съд следва да отмени атакувания акт и да прекрати воденото наказателно производство. В тази хипотеза отмяната на постановените съдебни актове следва не от констатирани в хода на проверката нарушения, а от факта на смъртта на привлеченото към наказателна отговорност лице. Постановените в хода на същото производство съдебни актове следва да бъдат отменени, тъй като наказателната отговорност на дееца е лична, а неговата смърт се явява юридически факт, който погасява съществуващото наказателно правоотношение по повод извършеното престъпление. Съдебните актове на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция не могат да породят своето правно значение, защото не са влезли в сила преди настъпване на прекратителното основание. Предвид изложеното касационният съд прие, че следва да бъдат отменени постановените осъдителна присъда на първоинстанционния съд и решение на въззивния съд, с което тя е потвърдена, а воденото наказателно производство трябва да бъде прекратено поради настъпила смърт на подсъдимия по делото. С оглед задължителните предписания на Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013г. по ТД № 2/2012г. на ОСНК на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес при настъпване на някоя от предпоставките по чл. 79, ал. 1 от НК за прекратяване на наказателното производство, сред които е и смъртта на дееца – подсъдимия. Разглеждането на предявената и приета в наказателното производство гражданскоправна претенция продължава по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс – арг. чл. 88, ал. 1 от НПК. Както съдът вече констатира – в Наказателно-процесуалния кодекс липсват разпоредби, които да уреждат разглеждането на гражданския иск при настъпила смърт на подсъдимия по делото, който отговаря по исковата претенция. Този извод за липса на законов регламент в НПК по отношение на реда за разглеждане на гражданския иск при смърт на някоя от страните, произтича от акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес, като обаче гражданският иск има и своя самостоятелност. Предвид липсата на правила в НПК относно съдбата на гражданския иск при настъпване на смъртта на подсъдимия – ответник по иска – приложими са съответните разпоредби на ГПК, касаещи правните последици от юридическото събитие на смъртта на ответника – уредени в чл. 227, 229, ал. 1, чл. 230, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В тази връзка в чл. 229, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът спира производството в случай на смърт на някоя от страните. Не е предмет на официалното начало въпросът за установяване на правоприемника – в случая наследниците на починалия подсъдим. Съобразно чл. 230, ал. 2 от ГПК, при смърт на ответника, ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. Смъртта на подсъдимия Й. е настъпила преди постановяване на съдебен акт в касационното производство. Макар да не е било предмет на служебна активност от наказателния съд, разглеждащ гражданския иск при наличие на основание за прекратяване на наказателното производство, са установени и призовани наследниците на починалия подсъдим от първи и от втори ред. Такива от трети ред не са установени. Наследниците – деца и брат на починалия подсъдим, са направили отказ от наследство, документиран по надлежния ред. По силата на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството се преминава към четвърти ред наследници. Доколкото ответникът подсъдим по настоящото дело е починал, по силата на чл. 230, ал. 2 от ГПК, ищецът е този, който е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалия ответник по предявения гражданския иск и адресите им. Поради това, с протоколно определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК производството по делото пред настоящата инстанция е спряно и на гражданския ищец Е. К. Д. е даден шестмесечен срок от деня на съобщението да посочи правоприемниците – наследници на починалия подсъдим В. Й., като изрично ѝ е указано, че в случай на непосочването им, производството по гражданския иск подлежи на прекратяване. С оглед на факта, че Е. Д. не е посочила до изтичане на шестмесечния преклузивен срок кои са наследниците на подсъдимия, срещу които насочва своята гражданскоправна претенция, предвид наследеното от тях задължение за обезвреда, то касационната инстанция следва да приложи разпоредбата чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК и да прекрати производството по гражданския иск. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 10318 от 29.10.2020г., постановено по ВНОХД № 240/2020г. по описа на Апелативен съд – София, НО, I състав и потвърдената с него присъда № 28 от 17.12.2019г., постановена по НОХД 496/2018г. по описа на Окръжен съд – Враца. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК наказателното производство по КНД № 230/2021г. ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК производството по предявения от Е. К. Д. срещу В. Х. Й. граждански иск. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.