Р Е Ш Е Н И Е №125 гр. София, 30.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 3932 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. П. от [населено място] против Решение № 914 от 08.06.2017 г. по в. гр. д. № 659/2017 г. на Варненския окръжен съд. С посоченото въззивно решение e потвърдено първоинстанционното Решение № 4672 от 09.12.2016 г. по гр. д. № 868/2015 г. на Варненския районен съд, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният допуснат до делба недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], В. област, а именно: дворно място, представляващо ПИ № 293 с площ 965кв.м., при граници - от две страни - улици и ПИ №№ 292 и 294, който поземлен имот е включен в УПИ IX-293 в кв.26 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 2132/26.10.1984 г., който УПИ е с площ от 975кв.м., при граници на УПИ: от две страни - улици и УПИ VIII-292 и Х-294, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда с площ 78 кв.м. и стопанска постройка с площ 25 кв.м., върху който имот е налице запазено право на ползване в размер на ½ ид.ч. в полза на К. А. П., съгласно нотариален акт № 83/2013 г., на стойност 37 481, 00 лева при начална цена определена от съдебния изпълнител, като сумата от продажбата следва да се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, о именно както следва: ½ общо за М. К. П. и Н. Г. П. – в режим на СИО и ½ А. К. П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесния имот бъде извършена чрез възлагане на самостоятелно обособен дял- част от дворното място без жилищна сграда- на А. К. П. и на М. К. П. и Н. Г. П. в общ дял- част от дворното място с жилищната сграда, върху който дял да се запази правото на ползване на К. А. П.. Ответниците по касационната жалба- М. К. П. и Н. Г. П. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират да им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. С Определение № 141/ 20.03.2018 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид обуславящото значение за изхода на делото на следния въпрос, произнасянето по който от въззивния съд се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно необходимостта при извършване на делбата съдът да изследва възможността всеки съделител да получи реален дял в натура, при съобразяване на предвидената в чл.201 ЗУТ процедура за поделяне на урегулиран поземлен имот. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав възприема разрешението, обективирано в Решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 2378/16 г. на І г.о., според което публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем, тъй като основополагащ за делбата е принципът за получаване на реален дял, при което публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. В конкретния случай от заключението на изслушаната пред въззивния съд тройна Съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният УПИ ІХ-293 от кв.26 е реално поделяем при условията на чл.19, ал.4 ЗУТ, като за целта, доколкото има науредени сметки по регулация между съделителите по смисъла на П..6, ал.5 от ПР на ЗУТ, е необходимо да се изпълни процедурата по П..8 от ПР на ЗУТ, както и да се извърши попълване на кадастралната основа по действащата улично-регелационна линия в югозападната част от имота. Налице е и Становище № 56/ 12.05.2017 г. на главния архитект на [община], според което УПИ ІХ-293 от кв.26 може да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота, при наличие на основание по чл.134, ал.2 ЗУТ, изготвяне на проект за разделянето, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради в имота и при спазване на изискванията на чл.19, ал.1, т.4 или чл.19, ал.4 ЗУТ за минимално допустими лице и повърхност на новообразуваните имоти. При тези данни въззивният съд е приел, че процесното дворно място е реално неподеляемо, предвид неизпълнение на посочените в експертизата условия. Същевременно в заключението на вещите лица не е посочено, въз основа на какво е прието, че не са изпълнени условията на П..6, ал.5 от ПР на ЗУТ /има единствено препращане към Н..акт № 137/2013 г., според който УПИ ІХ-293 в кв.26 е с неуредени сметки по регулация/, а също така по какъв начин отпадането на отчуждителното действие за придададените части се отразява на поделяемостта на процесния имот. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира така постановеното решение за неправилно. Според чл.201, ал.2 ЗУТ, поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Следователно, за поделяемостта на УПИ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: възможност за изготвяне на проект за разделяне на два или повече самостоятелни УПИ; разделянето да не създава недопустимо по закон разположение на съществуваща сграда или на разрешен строеж; след разделянето реално обособените имоти да нямат лице и повърхност под минимално определените по закон за определените с плана за застрояване на разделения имот характер и начин на застрояване. В конкретния случай, предвид даденото становище от главния архитект, че разделянето на делбения имот е допустимо и възможно, и с оглед поддържаното от ответника становище за извършване на делбата чрез обособяване на два самостоятелни УПИ, решаващият съд е бил длъжен да напъти страните към изготвяне на проект за изменение на действащия ЗРП, като в рамките на административното производство по чл.201, ал.3 ЗУТ ще се извърши преценка, отпаднало ли е отчуждителното действие на дворищнорегулационния план по силата на П..8, ал.1 от ПР на ЗУТ и как това се отразява на реалната поделяемост на процесния имот. По гореизложените съображения обжалваното решение на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за предприемане на посочените по-горе процесуални действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 914 от 08.06.2017 г. по в. гр. д. № 659/2017 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: