2 Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 31.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА И. дело № 1409/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 840 от 21.09.2011 г. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [община] на въззивно решение № 1066 от 28.07.2010 г. по гр. д № 331/10 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от И. К. И. против касатора установителен иск за собственост на основание давностно владение,упражнявано от 21.11.1997 год.- 17.03.2009 год. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос относно приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и за това дали са налице законови пречки за придобиване на процесния имот по давност при наличие на мораториум. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Ответникът И. К. И. в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.Претендира разноски. Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. С въззивното решение съдът е приел за установено, че И. И. К. е придобил право на собственост върху нива в м.”Е.”, [населено място], с площ от ... кв.м., която му е дадена от Т. комисия в замяна срещу включена негова нива в м.”М.” в блок на ДЗС.По делото е изслушана СТЕ, която е установила, че по кадастралния план имот с пл.... е с площ .... кв.м. и е включен в парцел ... с площ от 1010 кв.м.,изчислена графично по плана,част от [улица] кв.м.,а останалата част от .... кв.м.е отредена за парцел X. - за „обществено строителство”.Имот с пл.... е записан като собственост на И. К. И..От събраните гласни доказателства е установено, че И. И. е владял процесния имот около 40 години непрекъснато и необезпокоявано- обработвал го е и е построил сграда.Приел е, че по делото не са представени доказателства процесният имот да е станал собственост на Държавата, поради което и същият не може да премине в собственост на [община].Представените по делото актове за общинска собственост не могат да обосноват извода, че имота е общински. По поставеният въпрос,по който е допуснато касационно обжалване вече е налице и задължителна практика на ВКС – решения по чл.290 ГПК,която се споделя от настоящия състав. Съгласно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността спрямо трети лица до приключване на реституционното производство.Така нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и юридически лица, държавата и общините. Физическите лица заявяват правата си върху земеделските земи по реда и начина предвиден в чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ и глава трета от ППЗСПЗЗ, а юридическите лица по реда на глава трета от ЗСПЗЗ. Служебно задължение за общинските служби по земеделие и гори по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ е те да установят земеделските земи от държавният и общинският поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания, те според чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ вземат решение за възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.Именно по отношение на тези земи мораториума наложен от § 1 ЗИД на ЗС за придобиването им по давност е приложим. Настоящият състав намира, че в касираното решение е намерен правилен отговор на поставеният въпрос. При постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Безспорно е установено,че по първият кадастрален план, приет през 1969 год.предназначението на процесният имот е за земеделско ползване,който и към настоящия момент представлява лозе във вилна зона”Л.”,землището на [населено място].Установено е още,че по следващия регулационен план,одобрен през 1990 год.,върху кадастралната основа от ... год.имот с пл.№.... попада в строителните граници и за него е отреден парцел .... в кв....,с площ от ... кв.м.,като част от имота е засегната от улична регулация,която обхваща .... кв.м.в южната му част,а останалата част с площ 277 кв.м. е отредена за парцел ... в кв.... „за обществено строителство”.Към настоящия момент фактическите му граници съответстват на тези по кадастралния план,като в него има изградена сграда,а останалата част е лозе и овощни дравчета.Отрежданията нямат вещноправен ефект,защото влезлите в сила регулационни планове нямат непосредствено отчуждително действие.Законосъобразно съдът е приел,че ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,като способ за придобиване на земеделска земя стопанисвана от общината.По делото няма доказателства имотът да е бил държавна или общинска собственост,тъй като не са били проведени валидни процедури по отчуждаването му във връзка с мероприятията, за които е бил отреден и не е бил незаконно отнет. Създадените актове за частна общинска собственост №.... и № ..... от 2009 год.на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС не налагат извод,че имотът е общински,тъй като нямат вещно-прехвърлително действие,а към датата на влизането в сила на посоченото основание имотът не е бил държавен и не е бил предназначен за обществено и благоустройствено мероприятие на общината.По отношение на имота не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ,което е дало основание на съда да приеме,че нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ,отменяща действието на изтеклата до 21.11.1997 год.е приложима.Създадените актове за частна общинска собственост №.... и №.... от .... год.на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС не налагат извод,че имотът е общински,тъй като нямат вещно-прехвърлително действие,а към датата на влизането в сила на посоченото основание имотът не е бил държавен и не е бил предназначен за обществено и благоустройствено мероприятие на общината. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по принцип на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски за настоящото производство, но в конкретната хипотеза не са ангажирани доказателства от същия, че такива разноски са били направени, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1066 от 28.07.2010 г. по гр. д № 331/10 г. по описа на Варненски окръжен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: