Решение по търг.д. № 941 /2020 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. 7 Р Е Ш Е Н И Е №60087 гр. София,07.06.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 19 май , две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №941/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево , ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 3 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 56/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново , само в частта, с която е потвърдено решение № 421 от 26.10.2018 г. по гр.д. №204/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново , в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] за вземане в размер на 50 000 лева, основано на уговорка в чл. 2.4 във връзка с чл.2.3 от договор за правна защита и съдействие , сключен на 20.11.2014г. между „Диско Дура Тера“АД и ответника Н., в качеството му на адвокат-процесуален представител на „Диско Дура Тера“АД по дело с вх.№ 15 479/17.11.2014 г. на ВКС по КЖ срещу решение по в.т.д. №103/2014 г. на АС-Велико Търново и договор за цесия от 28.06.2017 г. , по силата на който „Диско Дура Тера“АД е прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество, както и в съответната част от акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за лихва за периода 28.07.2016 г. – 03.10.2017 г. и в съответстващата част за присъдените разноски В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че в частта, с която е счел за неоснователен иска за връщане на сумата от 50 000 лева-авансово платено, уговорено като резултативно по смисъла на чл.36 ал.4 от ЗАдв / т.е. в зависимост от изхода по делото/ възнаграждение за адвокат, въззивният съд не обсъдил съответните доводи на страната в тази насока и не е приложил нормата в горната законова разпоредба. От страна на ответника по касационната жалба Н. П. Н., адвокат в АК-Плевен, е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в допуснатата до касационно обжалване част , въззивният съд се е позовал на следното: Между „Диско Дура Тера“АД и Н. Н. е налице сключен договор №7 от 20.11.2014г. за правна защита и съдействие, по силата на който ответникът адвокат Н. се е задължил да окаже на „Диско Дура Тера“ АД правна защита и съдействие, изразяващи се в защита и представителство по дело с вх. № 15479/17.11.2014г. по описа на Върховния касационен съд. По силата на договор за цесия от 28.06.2017 г., „Диско Дура Тера“АД е прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество. Ищецът основава исковата си претенция на уговорката в чл.2.4 от договора, съгласно която адвокатът се задължава да върне на клиента авансово заплатената сума от 50 000 лева, както и полученият хонорар, описан в чл.2.2 по-горе, в случай на потвърждаване на решението по в.т.д. 103/2014г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново от ВКС или връщане на делото за разглеждане на предходна инстанция в 7 дневен срок от датата на постановяване на съответния съдебен акт. Съгласно чл.1 от същия договор адвокатът се задължава да оказва правна защита и съдействие, а именно защита и представителство по дело на ВКС, образувано по касационна жалба срещу въззивно решение на Великотърновския апелативен съд по в.т.д. №103/2014г. срещу договорено възнаграждение. В чл.2.3 е договорено че с оглед фактическата и правна сложност на делото, страните се споразумяват, че клиентът ще заплати авансово на адвоката за защитата и представителството в конкретното съдебно производство при условията на чл.36 ал.4 от ЗА сумата от 50 000 лева, в деня на подписване на договора. В уговорката в т.2.4 от Договора, ответникът –адв. Н., се задължил да върне на клиента сумата от 50 000 лева, в случай на потвърждаване на решението по ВТД 103/2014г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново от ВКС или връщане на делото за разглеждане на предходна инстанция в седемдневен срок от датата на постановяване на съответния съдебен акт. ,Диско Дура Тера“ АД заплатило на адв. Н. посочените суми. С Решение № 122/21.07.2016г. по т.д. № 3484/2014г. ВКС е потвърдил Решение № 165 от 19.06.2014г. по в.т.д. № 103/2014г. на Апелативен съд - Велико Търново. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 2.4 от Договора да върне заплатените суми. Според състава на ВТАС, постановил обжалваното решение, клаузата на чл.2.4 от договора е нищожна поради противоречие със закона, т.е. в хипотезата на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, каквото възражение за нищожност е навел по делото ответникът в отговора на исковата молба т.е. в срок. Противоречието е с разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗА. Съгласно тази разпоредба „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд“ като с оглед на чл.36 ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката на Европейския съюз и клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Следователно, според съда, тъй като между страните е сключен договор с предмет процесуално представителство и защита от адвокат по съдебно дело, по реда на чл.36 от ЗАдв, адвокатът има право на възнаграждение за свършена работа. Няма твърдения от ищеца за неизпълнение на поетото договорно задължение от страна на адвокат Н.. По договор за процесуално представителство с адвокат възнаграждение се дължи винаги съгласно чл.36 ал.1 от ЗЗД и това е изключение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само когато е уговорено. Възможността за уговаряне на резултативно адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 ал.4 от ЗАдв, не изключва правото на довереника да получи възнаграждение за своя труд, което правило е въведено в чл.36 ал.1 от ЗА. По отношение на това, дължи ли се възнаграждение предвид резултата по делото са изложени съображения, че договорът за правна помощ е специален вид договор за поръчка, за който се прилагат специалните правила на ЗАдв. Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35 ал.4 от ЗАдв, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице. Според съда, ЗАдв като специален закон, не предвижда никакви други имуществени последици, свързани с намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката, при различните форми на пълно или частично некачествено изпълнение на задължението му, каквото не се констатира в конкретния случай. Дължимостта на адвокатско възнаграждение безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36 ал.1 от ЗА, съобразно договорения размер, съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, и правилото на чл.35 ал.4 от ЗА, че адвокатът може да бъде лишен от адвокатско възнаграждение, само в случай че делото бъде прекратено по негова вина, без възможност за възобновяване, според въззивния съд, води до извод, че клаузата на чл.2.4 от договора, съгласно която възнаграждението на адвоката е уговорено в зависимост от изхода на делото, противоречи на специалните правила на Закона за адвокатурата, приложими към договора за адвокатска защита и съдействие, поради което тази договорна клауза е неприложима. С определение № 90/24.02.2021 г. по настоящото дело на ВКС,Второ т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, в хипотезата на чл.290 ал.1,т.3 ГПК, по въпроса: нищожна ли е клауза в договор за правна защита и съдействие, в която самият адвокат е поел задължение за връщане, при определени условия, на предварително платено, но уговореното с оглед изхода по спора, по смисъла на чл.36 ал.4 ЗАдв, възнаграждение. По отношение отговора на правния въпрос и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от ЗАдв възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Следователно, законодателят изрично предвижда принципно валидността на уговорка в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия размер на възнаграждението на довереника по такъв договор, да се дължи с оглед изхода по спора-т.е. в зависимост от крайния резултат. Подобна уговорка не влиза в противоречие с нормата в чл.36 ал.1 ЗАдв, уреждаща императивно правото на възнаграждение на адвоката за своя труд и следователно не се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД като противоречаща на закона. Такава би се явявала уговорка за възнаграждение , с оглед изхода по спора, при която адвокатът, в случай на неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да извършва дейност по процесуално представителство изцяло без възнаграждение или например: в размер по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет минимален размер за съответния вид работа/ чл.36 ал.2 ЗАдв/. Всяко друго ограничаване на начина на заплащане на възнаграждението, което не следва от императивните разпоредби на закона и добрите нрави, би било в несъответствие със свободата на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД. В конкретния случай, страните предвидливо, в самия договор №7 от 20.11.2014г. за правна защита и съдействие, са диференцирали уговореното възнаграждение по следния начин: в текста на чл.2.2 е уговорено, че за защита и представителство по конкретното дело, с материален интерес сумата 500 000 лева, се дължи възнаграждение в минимален размер 36 000 лева с включен ДДС, изчислен съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума ще бъде изплатена по следния начин: сумата от 18 000 лева с ДДС в 7 дневен срок от подписване на договора и издаване на данъчна фактура; сумата от 18 000 лева с ДДС в срок до 20.12.2014г. / в тази част отхвърлителното въззивно решение по иска за връщане на получените от ответника общо 36 000 лева не е допуснато до касационно обжалване/. В чл.2.3 е договорено, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, страните се споразумяват, че клиентът ще заплати авансово на адвоката за защитата и представителството в конкретното съдебно производство при условията на чл.36 ал.4 от ЗА сумата от 50 000 лева, в деня на подписване на договора. В уговорката в т.2.4 от Договора, ответникът –адв. Н., се задължил да върне на клиента сумата от 50 000 лв., както и описания в чл. 2.2 от Договора хонорар, в случай на потвърждаване на решението по в.т.д №103/2014г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново от ВКС или връщане на делото за разглеждане на предходна инстанция, в седемдневен срок от датата на постановяване на съответния съдебен акт. Не се спори, а и от приетите по делото платежни документи се установява,че „Диско Дура Тера“ АД заплатило на адв. Н. всички договорени суми. С Решение № 122/21.07.2016г. по т.д. № 3484/2014г. ВКС е потвърдил Решение № 165 от 19.06.2014г. по в.т.д. № 103/2014г. на Апелативен съд - Велико Търново, т.е. за ответника е настъпило условието, уговорено в самия договор за връщане обратно на страната на уговореното, с оглед изхода на делото, и платено авансово възнаграждение в размер на 50 000 лева. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 2.4 от Договора да върне заплатените суми. От заключението на ССчЕ се установява, че за разлика от сумите , получени като възнаграждение по чл.2.2 от договора, в общ размер на 36 000 лева, сумата от 50 000 лева, получена по чл.2.3 не е декларирана от ответника пред данъчните власти. Видно от приетите като доказателства писма от ответника до ищеца, първият не е оспорвал дължимостта на сумата от 50 000 лева като подлежаща на връщане, въз основа на уговорката за това в чл.2.4 от договора , което вземане е било придобито от ищеца на основание договор за цесия от 28.06.2017 г., по силата на който „Диско Дура Тера“АД-възложител по договора за правна помощ и съдействие е прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество. За наличието на предпоставките за действие на цесионния договор по отношение на ответника-длъжник по цедираното вземане, липсва оспорване от страна на последния в насока, че същият не му е надлежно съобщен. С оглед изложеното, въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] да бъде осъден да заплати на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Перник , ЕИК[ЕИК] сумата от 50 000 лева. С оглед съдържанието на уговорката в чл.2.4 от договора от 20.11.2014г. за правна защита и съдействие, в която се определя срок за връщане на сумата –седмодневен от датата на съдебния акт, с който се потвърждава решение № 165 от 19.06.2014г. по в.т.д. № 103/2014г. на Апелативен съд - Велико Търново с решение № 122/21.07.2016г. по т.д. № 3484/2014г. ВКС и съдържанието на самия договор за цесия, обхващащ цедирането и на това вземане, то върху горната сума се дължи и законната лихва,считано от 28.07.2016 г. до датата на завеждане на ИМ-03.10.2017 г., в размер на 6 000,01 лева, изчислена чрез www.calculator.bg. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция – 5200 лева- общо: 1000 лева-д.т. по КЖ и 4200 лева-адв.възнаграждение с отбелязано в договора за правна помощ извършено плащане, както и съответната част от разноските / сбор от адв.възнаграждения, държавни такси и депозит за в.л. пред първата и въззивната инстанция- общо 20 091,93 лева, съобразно приложените списъци по чл.80 ГПК пред съответните инстанции / , в съответствие с уважената част от исковете, или общо- в размер на 11 681,35лева. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 3 от 06.01.2020 г. по в.гр.д. № 56/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 421 от 26.10.2018 г. по гр.д. №204/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново , в частта, с която е отхвърлен искът на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево срещу Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] за вземане в размер на 50 000 лева, основано на уговорка в чл. 2.4 във връзка с чл.2.3 от договор №7 от 20.11.2014г. за правна защита и съдействие , сключен между Н. П. Н. и „Диско Дура Тера“АД и договор за цесия от 28.06.2017 г. , по силата на който „Диско Дура Тера“АД е прехвърлило процесните вземания на ищцовото дружество, както и в съответната част от акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД за лихва за забава на плащането на горната сума за периода 28.07.2016 г. – 03.10.2017 г. и в съответстващата част за присъдените в полза на ответника разноски, и вместо него постановява: ОСЪЖДА Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево , ЕИК[ЕИК] сумата от 50 000-петдесет хиляди лева, съгласно уговорката в чл. 2.4 във връзка с чл.2.3 от договор №7 от 20.11.2014г. за правна защита и съдействие , сключен между Н. П. Н. и „Диско Дура Тера“АД и на основание договор за цесия от 28.06.2017 г. , по силата на който „Диско Дура Тера“АД е прехвърлило процесното вземане на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево. ОСЪЖДА Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево , ЕИК[ЕИК], на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 6 000,01 лева- законна лихва върху 50 000 лева, считано от 28.07.2016 г. до датата на завеждане на ИМ-03.10.2017 г.. ОСЪЖДА Н. П. Н. ЕГН: [ЕГН] да заплати на „МЛЕКА ГРОУП“ЕООД –гр.Севлиево , ЕИК[ЕИК] сумата от 5200 лева, общо разноски пред настоящата касационна инстанция, както и съответната част от разноските пред първата и въззивната инстанция в размер на 11 681,35 лева, в съответствие с уважената част от исковете. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.