8 Р Е Ш Е Н И Е № 7 София , 28 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н.Цекова..................................и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов.................................. изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1520 /2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба от защитниците на подсъдимия И. Г. П. против решение № 171 от 20.10.2015 г. по внохд № 274/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо т.е. релевират се всички касационни основания, посочени в чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Аргументите на защитата на касатора в подкрепа на заявените оплаквания са следните : · неправилна и незадълбочена оценка на показанията на свидетеля С. · неоснователен отказ да бъде разпитан допълнително свидетеля С. И. и игнориране на възраженията за защитата за нарушена процедура при подписване от негова страна на декларация по чл. 12 от ЗСРС · незаконосъобразно кредитиране на доказателства, събрани със СРС · отсъствие на мотиви по съществени възражения на защитата относно показанията на свидетелката Б., заключението на фоноскопската експертиза, разговора между свидетеля С. И. и подсъдимия на 23.11.2012 г. и противоречията в показанията на свидетелите К. и Б. · подмяна на протоколи за разпит на свидетелите С. и С. · неправилно преценено съотношение между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализация на наказанието и отсъствие на съображения за отхвърляне на доводите на защитата за неговото намаляване В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и ново разглеждане на делото или, алтернативно – за намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения от закона минимум и отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба. Заявява, че престъпната дейност на подсъдимия е установена по надлежен ред с многобройни доказателства, а наложеното наказание е справедливо и не следва да се намалява. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Окръжният съд в гр.Добрич с присъда № 1 от 30.01.2015 г. по нохд № 269/2013 г. признал подсъдимия И. Г. П. за виновен в това, че на 27.11.2012 г., около 14 часа, в , в качеството на длъжностно лице - полицай в Първо РУ „Полиция”, поискал и приел дар - 200 лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба – да състави акт за установяване на административни нарушения по чл. 315, ал.1, пр.второ във вр. с чл. 320, ал.1 от КЗ и по чл. 177, ал.1, т.2, пр. първо от ЗДвП, извършени на 23.11. 2012 г. от С. Р. И., поради което и на основание чл.302, т.1 вр. с чл.301, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, търпими при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и на лишаване от право да заема длъжност на държавен служител и полицай за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 5 000 лева. Съдът приспаднал от така определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Варна с решение № 61 от 06.04.2015 г. по внохд № 49 / 2015 г. изменил първоинстанционната присъда в частта, с която било прието, че подсъдимият поискал дар на 27.11.2012 г. и го признал за виновен в извършване на същото деяние , но на 25.11.2012 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 249 от 04.06.2015 г. по наказателно дело № 793/2015 г. отменил въззивния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от апелативния съд, тъй като констатирал, че е нарушено правото на защита на подсъдимия. Без да е изменено обвинението, за първи път с въззивното решение,била приета дата на престъплението, различна от посочената от прокурора. Третата инстанция дала указания за отстраняване на допуснатото нарушение, както и на установените логически необвързаности в мотивите на проверения акт. След повторна въззивна процедура Апелативният съд в гр.Варна, с решение № 171/20.10.2015 г. по внохд № 274/2015 г. изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение да е поискал на дар на 27.11.2012 г. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Доводите в защита на подробно описаните съществени нарушения на процесуалните правила не намират подкрепа в данните по делото. Веднага се налага уточнение, че част от тях съдържателно изразяват оплакване за необоснованост, която, както е добре известно, не е касационно основание и не може да бъде предмет на проверка от последната инстанция по наказателни дела. Ето защо разсъжденията на жалбоподателите за несъответствие между фактическите изводи на съда и приведените в тяхна подкрепа доказателствени източници не подлежат на проверка извън генералното оплакване за съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на съдийското убеждение при проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Останалите аргументи на защитата, макар да остават в обхвата за допустимост на касационен контрол, не могат да бъдат споделени. Мотивите на въззивния съд удовлетворяват стандарта на чл. 339, ал.1 и ал.2 от НПК. В тях са намерили отговор посочените във въззивната жалба и повторени пред касационната инстанция оплаквания на защитата относно доказателствената база на фактическите изводи на съдебния състав. Апелативният съд този път е проверил обстоятелствено първостепенния съдебен акт и е извършил самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал без да допусне съществени нарушения на правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото . Авторството на деянието е установено по несъмнен начин с убедителни доказателства. Усилията на касатора да оспори изводите на въззивния съд за тяхната надеждност са лишени от процесуална подкрепа. Правилно съдът е отклонил изразените съмнения в последователността на показанията на свидетеля С., който патрулирал заедно с подсъдимия на 23.11.2012 г. Предходната инстанция /стр.32 от досието/ е проверила това оплакване и констатирала, че посочените от защитата факти са неотносими към предмета на доказване и се отнасят до несъществени детайли. Релевантните обстоятелства, по отношение на които свидетелят С. не е демонстрирал колебание, са тези, които описват срещата между подсъдимия и свидетеля С. И. в рамките на полицейска проверка, при която за неизправния водач станала ясна възможността да избегне акт за административно нарушение. В тази връзка и в отговор на становището на защитата, че съдът не е изяснил дали действително свидетелят И. е нямал свидетелство за правоуправление и дали управляваният от него автомобил е застрахован, настоящият състав отбелязва, че това са въпроси, които биха подлежали на коментар в рамките административна процедура. Тя обаче не е задействана от патрулирашите полицаи, макар проверяваният водач да не е представил надлежно свидетелство и застрахователна полица. Това обаче не е попречило подсъдимият да задържи получените от И. документи, сред които и малкия талон на колата. Защитата атакува и тази фактическа констатация на съда, като я свързва с пренебрегване на показанията на свидетелката Б. от съдебното следствие, в които тя заявила , че е получила документите на кола от следователя, след като била разпитана и заявила, че все още не притежава въпросните документи. Поддържано с тези позовавания на доказателствени източници оплакването на защитата е логически неубедително. Посочените данни по никакъв начин не опровергават доказателствата относно поведението на подсъдимия П.,тъй като несъмнено свидетелят И. е бил лишен от коментираните документи – факт, който заявил и пред свидетелката Б., а тя от своя страна го потвърдила - както в досъдебната фаза , така и на съдебното следствие. Напълно несъстоятелна от доказателствена гледна точка е и тезата на защитата, че обжалваното решение не съдържа убедително разяснение за повода, поради който свидетелят С. И. е дал инкриминираната сума на подсъдимия. Въззивният съд детайлно е проследил взаимоотношенията между свидетеля и полицая П. от деня на проверката - 23.11.2012 г. до деня на предаване на парите - 27.11.2012 г. По категоричен начин е установено, че касаторът е констатирал неправомерно поведение по ЗДвП, но е отказал да го отрази в надлежен акт срещу определена облага. Нейният вид, размер и начин на престиране е бил предмет на продължили няколко дни разговори и срещи, за които са събрани обилни доказателства чрез гласни, писмени и веществени доказателствени средства. Пред касационната инстанция защитата за поред път оспорва процесуалната допустимост на изготвените чрез специални разузнавателни средства доказателства, като излага доводи за липса на надлежно съгласие от свидетеля С. И. и неправилно възприемане на заключението на фоноскопската експертиза. Въззивният съд се е разграничил от тези възражения с аргументи, които кореспондират на легалната процедура за допускане и използване на специални разузнавателни средства. Няма никакво основание да се приеме, че свидетелят С. И. не е бил информиран за прилагането на СРС и по този начин неговите права са били засегнати. Той не само е изразил съгласие, обективирано и в подпис под изискуемата по ЗСРС декларация, но е бил активна страна в установяване на действията на подсъдимия, от които се е оплакал. Примитивната орфография на подписа на декларатора правилно не е приета от инстанциите по същество като доказателство за неговата неграмотност до степен на неведение относно съдържанието на подписания документ. Некоректно е позоваването на фоноскопската експертиза, тъй като фактическите изводи на съда не са повлияни от превратна оценка на съдържанието й. Напротив, на стр.34 от проверявания съдебен акт може да се прочети, че съдът е отбелязал невъзможността за гласова идентификация на записаните гласове, поради което правилно е насочил вниманието си към останалия доказателствен материал относно предаването на парите. Въззивният съд не търпи укор и поради отказа да призове и изслуша повторно свидетеля С. И.. Касационната проверка се съгласява с предходната инстанция, че лицето е разпитано подробно относно релевантните обстоятелства, а защитата не е ангажирала допълнителни факти, които показанията му евентуално биха осветлили. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възраженията на защитата относно противоречия в показанията на свидетелите Б. и К. относно разстоянието, от което те наблюдавали подсъдимия. При непредубеден прочит на мотивите на въззивното решение, на стр.34, може да се открие търсения отговор. Там е записано, че възприятията на свидетелите са в зависимост от поредността, в която са влезли в магазина за хранителни стоки. Съдебният състав свързал свидетелските показания с данните от протокола за оглед и детайлните снимки към него и едва след този анализ заключил, че кредитира заявеното от свидетеля Б.. В отговор на жалбоподателя и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че датите от протоколите за разпит на свидетелите С. и С. в досъдебната фаза нямат решаващо значение за формиране на доказателствената съвкупност, тъй като не компрометират протокола за оглед. В тази връзка въззивният съд се е позовал на разпита на поемните лица, които потвърждават извършването на това процесуално - следствено действие, а освен това е напомнил , че тези показания не са включени в доказателствената съвкупност по посочения в НПК ред. Обобщено, настоящата проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основания за отмяна на обжалвания съдебен акт на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването на касаторите за неправилно приложение на материалния закон също подлежи на отхвърляне, тъй като се обосновава единствено като релация на съществените процесуални нарушения, чиято несъстоятелност вече бе коментирана. Несподелимо е и алтернативно поддържаното искане за смекчаване на наложената на подсъдимия П. санкция. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Апелативният съд не е пренебрегнал смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително изтъкнатите в касационната жалба - млада възраст, семейни отговорности, чисто съдебно минало . Не се опровергава и оценката за висока степен на обществена опасност на деянието, обусловена от начина на извършването му. Подсъдимият упорито и безскрупулно се стремял към незаконни облаги, грубо пренебрегвайки задълженията си на полицай, определен да гарантира, наред с другите отговорности, и сигурност на транспорта. Правилно въззивната инстанция, разглеждайки събраните по делото доказателства в аспект на обществената опасност на дееца, е изтъкнала неговата лоша репутация сред жителите на обслужвания район, както и компрометиращия факт, че в работно време се занимавал с пазарене на автомобили. На следващо място не е вярно оплакването, че съдът е игнорирал безкритично добрата професионална характеристика на жалбоподателя. В мотивите са отбелязани цитираните в жалбата награди, които той получил през 2005 г. и 2008 г., но те са коментирани заедно с две наказания за „небрежност” при изпълнение на служебна дейност. Определеното наказание е справедливо и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл.354, ал. 1,т. 1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 20.10.2015 г. по внохд № 274/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.