Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 01 юли 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П.Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 250 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.4 от НПК е образувано по касационна жалба на частен тъжител срещу решение № 5/21.01.2020г., по ВНЧХД № 345/2019г., на Добрички окръжен съд с което е отменена присъда № 21/29.05.22019г. по НЧХД № 736/2015г. на Добрички районен съд и наказателното производство е прекратено по реда на чл.334, т.4 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК поради изтичане на предвидената в закона давност. От решението е останала недоволна частната тъжителка К. Й. В., която е подала касационна жалба чрез повереника си. В жалбата се поставя акцент единствено върху необходимостта подсъдимата да изрази волята си дали да продължи или не производството. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа становище за правилност на решението за прекратяване на наказателното производство, като посочва, че във възражението си подсъдимата, която отново не се явява, не се е съобразила с този пропуск, а е пожелала да се потвърди атакуваното решение. Касаторът, редовно призован, не се явява и не дава становище, различно или допълващо касационната жалба. Подсъдимата не се явява, редовно призована, от нея е постъпило възражение, в което оспорва доводите на касатора относно твърдяно нарушение на въззивната инстанция, като се излагат и съображения за липса на нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд взе предвид обстоятелствата, характеризиращи поддържаното обвинение – за деяние на 28.04.2015г., квалифицирано като престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК и се съобрази с предвиденото в закона наказание –глоба в размер от 3 хиляди до десет хиляди, както и обществено порицание. Въззивната инстанция несъмнено е отчела това обстоятелство, като към датата на постановявания акт ( но не и към датата на проведеното последно по делото заседание- 26.11.2019г., тъй като са оставали два дни) на 21.01.2020г. предвидената в закона давност за наказателно преследване за това деяние, очевидно е изтекла. В чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК е визирана абсолютната давност, възлизаща на 4 и половина години. Съдът е бил задължен да се съобрази с тази правна норма и да прекрати наказателното производство, което е сторено. Вярно е, че нормата на чл.24, ал.2 вр.ал.1, т.3 от НК изисква съобразяване с волята на подсъдимата дали производството да продължи или не, когато давността за наказателно преследване е изтекла. Това не е можело да бъде сторено към момента на провеждане на съдебното с заседание, тъй като са оставали два дни до изтичане на давността. В законния срок за произнасяне обаче, само два дни след заседанието, абсолютната давност е изтекла, което е налагало произнасянето на съдебния състав да бъде настоящето. Касаторът няма правен интерес от продължаване на производството, тъй като той не може да упражни правата на подсъдимата, не може да направи волеизявление вместо нея и накрая, не може да се позовава на чужди процесуални права, за да реализира своите. Тъй като законът не е ограничил обаче възможността за касационно обжалване на решенията с които се прекратява наказателното преследване, а и касаторът се е позовал на нарушения на материалния закон, има необходимост от произнасяне на касационната инстанция, с оглед на това не следва жалбата да се остави без разглеждане. Последната обаче е изцяло неоснователна, отправените допълнително искания относно приложението на материалния закон и установените по делото факти не могат да бъдат разгледани, тъй като излизат извън предмета на касационното обжалване. На следващо място, макар въззивната инстанция да е допуснала твърдяното несъобразяване с волята на подсъдимата ( което е можело да бъде осъществено само с възобновяване на съдебното следствие), очевидно е че правните интереси на последната не са увредени, тъй като във възражението си по същество тя заявява, че не желае да продължи наказателното производство. По тази причина процесуалния недостатък не е съществен и не е от естество да породи желаните от касатора последици. Жалбата не следва да се уважава, а решението на въззивната инстанция като съобразено с крайната воля на закона и на подсъдимата, следва да бъде потвърдено. На основание изложеното и чл.354, ал.1-ва , т.1-ва и чл.24, ал.1-ва, т.4-та от НПК съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/21.01.2020г., по ВНЧХД № 345/2019г. на Добрички окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.