6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
София, 22.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1190 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 307 от 24.03.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 8491 от 07.12.2015 година по гр.д. № 2251/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от К. Т. Б. против П.. иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 1000 лева до предявения размер от 8000 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречива съдебно практика по материалноправния въпрос отговаря ли П... по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за вреди от полицейска регистрация.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че П... не носи отговорност за вреди от извършена полицейска регистрация, която е в законните правомощия на органите на МВР и от която не могат да бъдат търпени вреди, тъй като събираната при регистрацията информация е законна последица от повдигнатото обвинение и се използва само за целите на закона, без да е публична.
В противоречие с тези изводи, в решение № 45 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 375/2014 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 684 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 796/2008 г. на Пловдивски апелативен съд е прието, че П.... носи отговорност и за вреди, причинени на лицата от стрес и чувство на унижение при криминалистическа регистрация, извършена от органите на МВР.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилни изводите, формирани в решение № 45 от 20.02.2015 г. по гр.д. № 375/2014 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 684 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 796/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Съгласно чл. 68, ал.1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало – чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от П... наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на П... – чл. 219 НПК. Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда – чл. 247, ал.1, т.1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. І-во НПК; чл. 318, ал.1, пр. І-во НПК или от извършването на полицейската регистрация до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на П.... Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава П.. от отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето – такава цел при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е незаконно.
За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 11.04.2011 г., срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 НК, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.09.2011 г. при взета мярка за неотклонение „подписка”. С присъда от 05.10.2012 г. по н.о.х.д. № 18266/2011 г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 13.02.2013 г., ищецът е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът е изживял психически стрес, несигурност за бъдещето, бил е злепоставен пред обществото, което е рефлектирало върху доброто му име и представата му за чест и достойнство. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед относително разумния срок на наказателното производство, взетата най-лека мярка за неотклонение, характера на обвинението, което не е за тежко умишлено престъпление и липсата на данни за публично разгласяване на досъдебното и съдебно производство от страна на Прокуратурата, съответства обезщетение в размер на 1000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прието е, че П... не носи отговорност за вредите от извършената полицейска регистрация, която е в законните правомощия на органите на МВР и от която ищецът не е претърпял вреди, тъй като събираната при регистрацията информация е законна последица от повдигнатото обвинение и се използва само за целите на закона, без да е публична. За разликата до предявения размер от 8000 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева, съставляващи средства, разходвани за адвокатска защита в хода на наказателното производство.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 8000 лева е постъпила от К. Т. Б.. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил всички установени по делото обстоятелства и в частност накърненото добро име и авторитет на ищеца в обществото, неудобствата от необходимостта да обяснява, че не е извършил престъпление, отделеното време за участие в процесуални действия и организиране на защитата му и продължаващото негативно отражение от наказателното преследване. Изложени са оплаквания за неправилност на изводите, че П... не носи отговорност за вреди от полицейска регистрация, както и че размерът на обезщетението е несправедливо занижен в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Поддържа становище, че полицейската регистрация носи белезите на административна дейност, която по своя характер е свързана със събиране на данни, които нямат публичен характер; че събирането на тези данни само по себе си не уличава лицето в извършване на престъпление и няма за цел неговото унижение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводите, че ищецът не е претърпял вреди от извършената в рамките на наказателното досъдебно производство полицейска регистрация е неправилен. От доказателствата по делото (показания на свидетеля С. Г.) е установено, че ищецът е изпитвал унижение от действията, свързани с полицейската му регистрация и е изживявал притеснения за евентуалните и последици върху обичайния му начин на живот. Причиненият от полицейската регистрация душевен дискомфорт е житейски напълно обясним, още повече по отношение на лице с чисто съдебно минало, спрямо което е предприето незаконно наказателно преследване по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК за това, че не е поискало от съда да открие производство по несъстоятелност, без да е установено, че неизплатеното от него задължение е изискуемо и ликвидно.
Основателно е и касационното оплакване за несправедливо занижаване на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за относително разумния срок, през който е протекло наказателното преследване (една година и десет месеца), сравнително ниския обем на извършените с участие на пострадалия процесуални, както и взетата най-лека мярка на процесуална принуда, съдът е следвало да съобрази и обстоятелствата, че ищецът е претърпял стрес и притеснения от повдигнатото и поддържано спрямо него незаконно обвинение, вкл. от извършената полицейска регистрация; че наказателното преследване се е отразило негативно и върху общественото мнение, съответно върху работата на ищеца като търговец, вкл. бил е напуснат от търговски партньори. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от 3000 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от 1000 лева до 3000 лева и потвърдено в останалата му обжалвана част. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта му за съдебните разноски, които съответно на уважената част от иска следва да бъдат присъдени общо в размер на 630 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения в производството пред Софийски районен съд и Софийски градски съд.
С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от иска на касатора К. Т. Б. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 11 лева, съставляващи внесена държавна такса по делото.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 8491 от 07.12.2015 година по гр.д. № 2251/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от К. Т. Б. против П... иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 1000 лева до размер от 3000 лева, както и в частта за съдебните разноски по иска за неимуществени вреди, определени в размер на 94 лева.
ОСЪЖДА П..., [населено място] да заплати на К. Т. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. І-во ЗОДОВ сумата 2000 (две хиляди) лева над присъдените 1000 (хиляда) лева или общо сумата 3000 (три хиляди) лева, както и сумата 630 (шестстотин и тридесет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част, с която предявеният от К. Т. Б. против П... иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 3000 лева до размер от 8000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: