Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр. София, 12.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2618 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
С определение № 746/04.12.2020 г., по касационната жалба на ответника Университетско издателство (УИ) „Свети Климент Охридски“, е допуснато касационното обжалване на решение № 6467/12.09.2019 г., допълнено с решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителната част на първоинстанционното решение № 457428/24.07.2018 г. по гр. дело № 35773/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат (предвид и допълването по реда на чл. 250 от ГПК на основното въззивно решение) са уважени, предявените от Д. Й. Р. срещу издателството-касатор, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на Софийския университет (СУ) „Свети Климент Охридски“, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „директор” на ответното издателство-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 7 081.80 лв. – обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение за периода 27.04.2017 г. - 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на касатора-ответник УИ „Свети Климент Охридски“ са възложени и разноски и държавна такса по делото.
В касационната жалба на ответното УИ „Свети Климент Охридски“ се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Р., в отговора на жалбата излага становище и съображения за процесуална недопустимост на жалбата, евентуално – за неоснователност на същата; в последваща молба от 24.03.2021 г. ищецът поддържа доводите си за неоснователност на касационната жалба.
Както е прието и в посоченото по-горе определение № 746/04.12.2020 г., касационната жалба на ответното издателство е процесуално допустима, а възражението на ищеца за недопустимост на същата е неоснователно. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина.
По този материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно трайно установената практика на ВКС (решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 367/06.10.2011 г. по гр. дело № 108/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 363/10.01.2012 г. по гр. дело № 354/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.), „откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя тази константна практика на ВКС и предвид същата намира, че когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето – чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период от време, за да е налице „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението. Това е така, защото времето на извършване, респ. – периодът, през който е осъществявано нарушението, несъмнено е един от неговите съществени обективни признаци. Поради това е невъзможно нарушението да бъде открито, преди да е изтекъл този период от време, както той е посочен в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, и за който период е установено, че нарушението действително е било извършвано. Именно в този смисъл е и по-старата практика на ВКС, обективирана в решение № 93/18.04.2003 г. по гр. дело № 2753/2001 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че моментът на откриване на дисциплинарните финансови нарушения е датата на получаването в дружеството-работодател на мотивираното писмено заключение по ревизионния акт на контролния финансов орган, с което заключение финансовата ревизия е окончателно приключила и от датата на получаването му субектът на дисциплинарна власт е разполагал с всички данни за извършените финансови нарушения, включително с размера на причинените на дружеството материални вреди, както и с времето на извършването на нарушенията. Настоящият съдебен състав поначало споделя и това разрешение, но то не е абсолютно важимо във всички случаи, тъй като е възможно субектът на дисциплинарната власт да е узнал и по друг начин всичките съществени индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна на продължаваното във времето финансово дисциплинарно нарушение, включително – и когато изобщо не е била извършвана финансова ревизия (от държавен финансов контролен орган или от такъв, определен от работодателя). В този смисъл е и посоченото по-горе решение № 203/24.06.2015 г. по гр. дело № 6889/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което изрично е прието, че не е необходимо работодателят (субектът на дисциплинарната власт) да бъде известяван официално за нарушението, нито да му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. В тази връзка следва да се има предвид и че моментът на откриването на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ може да се установява с всякакви доказателствени средства в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира за основателни основните оплаквания и доводи на жалбоподателя – за неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че процесното дисциплинарно уволнение било наложено след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно установено, че въз основа на безсрочен трудов договор от 02.05.2011 г. ищецът е заемал длъжността „директор“ на ответното издателство. С процесната заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на СУ ищецът е дисциплинарно уволнен за това, че в нарушение на предвидените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) изисквания и процедури за доставки, е одобрил разходи за периодични доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини за отчетната 2016 г., в размер 137 124.94 лв., която сума е изплатена в брой от ответното издателство на „Медия консулт“ ООД, като с тези си действия ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В заповедта е посочено и че с решение № РД 40-34/04.04.2016 г. на ректора на СУ е била прекратена откритата процедура за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 1 „офсетови плаки и проявители на термални пластини“, както и че въпреки това решение ищецът е одобрил горните разходи за отчетната 2016 г.; посочено е и че с това ищецът не е изпълнил възложените му с длъжностната характеристика основни задължения, да се грижи за финансовото състояние и да контролира финансовата дейност на ответното издателство, както и да обезпечава точното и ефективно приложение на всички нормативни документи, отнасящи се до книгоиздателската дейност. Заповедта е връчена на ищеца на 25.04.2017 г., като е издадена въз основа на доклад № ДИ1СФ-17/27.03.2017 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с който е установено същото финансово нарушение, и който доклад е връчен на ректора на СУ на 31.03.2017 г. Безспорно е и че в случая субект на дисциплинарната власт спрямо ищеца е ректорът на СУ, което следва и от разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 16 от правилника за организацията и управлението на ответното издателство (градският съд неточно е посочил друг, несъществуващ текст от този правилник).
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд неправилно – необосновано и в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 194, ал. 1 от КТ, е приел, че моментът на откриване на процесното дисциплинарно финансово нарушение не е от датата на този доклад на АДФИ, а по-ранен – от датата на писмо с изх. № 72-00-569/29.08.2016 г. на началника на отдел „Обществени поръчки“ на СУ, в което е упоменато, че по повод постъпил на 05.08.2016 г. сигнал от „Полистор“ ООД се изисква от ищеца писмено обяснение, по какъв договор издателството е разходвало 49 657.06 лв. за закупуване на офсетни пластини. Това писмо (лист 54 от делото на СРС) е подписано от началника на отдел „Обществени поръчки“, а не от ректора на СУ – субекта на дисциплинарната власт, нито по делото има доказателства то да е стигнало до знанието на последния. Дори и по делото да имаше такива доказателства, писмото от 29.08.2016 г. поначало не би могло в случая да съставлява доказателство за установяване на датата на откриване на процесното дисциплинарно финансово нарушение, тъй като писмото е издадено преди изтичането на процесния период – отчетната 2016 г., през който е извършено нарушението, което нарушение освен това се изразява в неправомерно одобрени разходи в размер 137 124.94 лв., докато в писмото е визирана сумата 49 657.06 лв., т.е. – в последното липсва съвпадение на съществени признаци от обективна страна на процесното нарушение, както последното е описано в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение. Неправилно въззивният съд е обсъдил във връзка с откриването на процесното дисциплинарно нарушение, и приетите по делото 21 броя месечни отчети за касово изпълнение на бюджета на ответното УИ за периода месец февруари 2015 г. – месец декември 2016 г., изготвени от неговия директор – ищеца, и представени пред субекта на дисциплинарната власт – ректора на СУ. Макар и ежемесечно достигали до знанието на последния, тези месечни отчети, видно от съдържанието им (листове 183-253 от делото на СРС) са такива „по пера“ и не съдържат никаква конкретна информация за одобрените от ищеца разходи за периодични доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини за отчетната 2016 г., в размер 137 124.94 лв., която сума е изплатена в брой от ответното издателство на „Медия консулт“ ООД; т.е. – тези месечни отчети по никакъв не индивидуализират процесното дисциплинарно нарушение от обективна и субективна страна. Липсват и каквито и да било мотиви на въззивния съд в тази насока. От изложеното следва, че макар и да се е позовал на решение № 231/13.06.2011 г. по гр. дело № 858/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 256/18.05.2012 г. по гр. дело № 1036/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, градският съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие със същите както и с възприетото по-горе от настоящия състав на ВКС разрешение на въпроса, респ. – решаващият извод на въззивния съд по делото е напълно необоснован и е в нарушение на материалния закон (чл. 194, ал. 1 от КТ), от което следва извод и за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Съдът намира за неоснователни, поддържаните пред настоящата инстанция от страна на ищеца, доводи и възражения, основани на т. 4 от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид процесуалното поведение по делото на ответника-касатор УИ „Свети Климент Охридски“, а именно – че същият (за разлика от евентуалния ответник по делото СУ „Свети Климент Охридски“, който не е страна в настоящото касационно производство) не е подал отговори на исковата молба и на въззивната жалба на ищеца, не е изпратил процесуален представител при разглеждането на делото в откритите съдебни заседания на СРС и СГС, не е заявил никакво становище по предявените искове и по събраните по делото доказателства, нито е направил някакво възражение или оспорване до момента на подаването на касационната си жалба, което е първото му процесуално действие по делото. Настоящият съдебен състав намира, че задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на общото правило на чл. 133, във вр. с чл. 131 от ГПК за преклудиране на възраженията на ответника с изтичането на срока за отговор на исковата молба, нямат никакво отношение както към процесуалната допустимост на касационната жалба и процесуалната възможност за ответника-касатор да наведе с изложението към нея основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК (както това е прието и в определението по чл. 288 от ГПК по делото), така и към процесуалната му възможност да наведе всяко едно от основанията за касационно обжалване (касационни оплаквания) по чл. 281 от ГПК. Последното е така, защото дори и в случай като настоящия – когато първото процесуално действие на ответника по делото е подаването на касационната му жалба, съгласно разпоредбите на чл. 281, чл. 290, ал. 2 и чл. 293 от ГПК с нея той може да иска, а касационната инстанция – да отмени въззивното решение, когато то е неправилно поради допуснати от въззивния съд, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и/или необоснованост, респ. – да го обезсили като процесуално недопустимо или да прогласи нищожността му, като за последните два порока на въззивното решение, както и за нарушение на императивни материалноправни норми ВКС следи и служебно.
Неоснователни са обаче касационните оплаквания на жалбоподателя-ответник за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. В исковата си молба ищецът е навел изрични твърдения и доводи, че процесното дисциплинарно наказание му е наложено при неспазване на сроковете за това по чл. 194, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение (включително не е нарушил принципите на равнопоставеност на страните, състезателното и диспозитивното начало в процеса, както неоснователно се поддържа от касатора), като е разгледал тези доводи на ищеца за незаконност на дисциплинарното му уволнение, нито като е обсъдил във връзка с тях писмото от 29.08.2016 г. и месечните отчети за касово изпълнение на бюджета на ответното УИ, на които писмени доказателства ищецът не се е позовал изрично, и които са били представени по делото от евентуалния ответник СУ (писмото – с отговора на исковата молба, а отчетите – по искане на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК). Както вече беше прието по-горе обаче, решаващите изводи на СГС, основани на тези писмени доказателства, са необосновани и в нарушение на материалния закон. Неоснователни са и доводите на касатора, че същият бил нередовно представляван пред въззивната инстанция. Макар и да е бил редовно призован от градския съд, ответникът-касатор (както вече беше посочено) не е извършвал никакви процесуални действия във въззивното производство, нито е упълномощил свой представител пред въззивната инстанция, нито пък в обжалваното решение или в друг свой акт въззивният съд е приемал, че ответното издателство (сега касатор) е действало чрез процесуален представител.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, и тъй като допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и необосноваността на мотивите му не налагат връщане на делото на въззивната инстанция за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, материалноправният спор между страните следва да бъде разрешен по същество от настоящата касационна инстанция.
Доводите на ищеца, че процесната заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на СУ не била надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от ГПК, са неоснователни. Видно от цитираното по-горе съществено съдържание на заповедта, процесното дисциплинарно финансово нарушение е подробно и ясно описано от фактическа страна, като са посочени всичките му съществени признаци от обективна и субективна страна, което е достатъчно за организиране на защитата на ищеца. Съгласно трайно установената съдебна практика, неточната и/или непълната правна квалификация на дисциплинарното нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, не води до порок при мотивирането на същата. Поради това, доводите на ищеца, че в процесната заповед не били възпроизведени текстовете на посочените в нея разпоредби на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ са напълно несъстоятелни. Освен това, описаното в процесната заповед дисциплинарно финансово нарушение осъществява фактически състави от посочените в нея разпоредби на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ, като в заповедта са посочени и конкретните трудови задължения по длъжностната характеристика на ищеца, които той не е изпълнил (да се грижи за финансовото състояние и да контролира финансовата дейност на ответното издателство, както и да обезпечава точното и ефективно приложение на всички нормативни документи (актове), отнасящи се до книгоиздателската дейност), посочен е и нарушения от него нормативен акт – предвидените в ЗОП изисквания и процедури за доставки.
С писмено искане от 12.04.2017 г. ректорът на СУ е поискал от ищеца обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, като и в това искане (листове 55-56 от делото на СРС) процесното дисциплинарно финансово нарушение е подробно и ясно описано от фактическа страна, като са посочени всичките му съществени признаци от обективна и субективна страна. Поради това, неоснователен е и доводът на ищеца, че това искане по чл. 193, ал. 1 от КТ не било формулирано изчерпателно, точно и ясно. Наред с това, обстоятелството, че ищецът е бил напълно наясно с вмененото му процесно дисциплинарно финансово нарушение, се установява и от дадените от него подробни писмени обяснения (листове 57-58 от делото на СРС), които са обсъдени в процесната заповед за налагането на дисциплинарното уволнение.
Неоснователни са и доводите на ищеца за неспазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ. По изложените по-горе съображения и при липсата на други доказателства по делото в тази насока, процесно дисциплинарно финансово нарушение е открито на 31.03.2017 г., когато на ректора на СУ (субекта на дисциплинарната власт) е връчен доклада с № ДИ1СФ-17/27.03.2017 г. на АДФИ. Процесната заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на СУ е връчена на ищеца на датата на издаването ѝ 25.04.2017 г., от което следва (предвид и разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от КТ), че двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е спазен. От доказателствата (включително със заключението на съдебно-счетоводната експертиза) по делото е установено, че в рамките на процесния период – отчетната 2016 г., последното плащане в брой (на каса) от ответното издателство към „Медия консулт“ ООД за периодична доставка на офсетови плаки и проявители на термални пластини, е извършено на 22.12.2016 г. Настоящият съдебен състав намира, че това е датата на довършването, респ. – и на извършването по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, на процесното дисциплинарно нарушение, което е осъществявано като продължавано във времето финансово нарушение. Следователно, спазен и едногодишният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, което да съставлява виновно неизпълнение на трудовите му задължения, респ. – че не е извършил виновно деянията, посочени в процесната заповед за налагането на дисциплинарното му уволнение. Ищецът не оспорва (а и признава – още в обясненията си по чл. 193, ал. 1 от ГПК, както и по делото), а и от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна той е извършил деянията, за които му е наложено дисциплинарното наказание, а именно – че в течение на отчетната 2016 г. е одобрил разходите (те са извършвани с негово знание и съгласие) за периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини, в общ размер 137 124.94 лв., която сума е изплатена в брой (на каса) от ответното издателство на „Медия консулт“ ООД, като плащанията са извършени по 51 фактури (първото на 19.01.2016 г. а последното на 22.12.2016 г.) със средства от извънбюджетни приходи на издателството. Както вече беше посочено, ищецът оспорва нарушението от субективна страна, а именно – поддържа че не е извършил виновно горните деяния. Между страните няма спор обаче, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е знаел, че за периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини е било необходимо провеждането на процедура по възлагането на обществена поръчка. Провеждането на такава процедура е било инициирано именно от ищеца, който с доклад с вх. № 70-33-3/14.01.2015 г. е уведомил ректора на СУ за необходимостта да се обяви такава обществена поръчка. С решение № РД-19-383/07.10.2015 г. на ректора на СУ, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗОП от 2004 г. (отм.), е открита процедура за възлагане на такава обществена поръчка по чл. 16, ал. 8 от ЗОП от 2004 г. (отм.) – по четири обособени позиции, първата от които е именно за периодична доставка на офсетови плаки и проявители на термални пластини. С решение № РД-40-2/11.01.2016 г. на ректора на СУ са класирани участниците и са избрани изпълнители на обществената поръчка, но това решение е отменено с решение № 119/25.02.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – като незаконосъобразно, именно в частта му по позиция № 1 – за периодична доставка на офсетови плаки и проявители на термални пластини. В изпълнение на указанията, дадени с горното решение на КЗК, с решение № РД-40-34/04.04.2016 г. ректорът на СУ, на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗОП от 2004 г. (отм.), е прекратил процедурата за възлагане на обществена поръчка – в частта ѝ по позиция № 1 – за периодична доставка на офсетови плаки и проявители на термални пластини, тъй като всички оферти (и на двамата участници в процедурата) не отговарят на предварително обявените условия от възложителя. В обясненията си по чл. 193, ал. 1 от КТ ищецът твърди, че до получаването от него на искането за тези обяснения, той не е знаел за последното решение за прекратяването на процедурата по обществената поръчка. Това негово твърдение обаче се опровергава от обсъденото и по-горе писмо с изх. № 72-00-569/29.08.2016 г. на началника на отдел „Обществени поръчки“ на СУ (лист 54 от делото на СРС), което е получено от ищеца на 01.09.2016 г., и с което той е бил уведомен за прекратяването на обществената поръчка. При тези обстоятелства по делото, съдът намира, че процесното дисциплинарно финансово нарушение е виновно извършено от ищеца, а именно: След като сам е инициирал започването на процедурата по обществената поръчка, ищецът е бил наясно, т.е. – съзнавал е, че за да се осъществяват законосъобразно периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини, респ. – и плащанията за тях, е било необходимо провеждането на такава процедура. Поради това и предвид двете от основните му задължения по длъжностната му характеристика (листове 32-33 от делото на СРС), посочени и в заповедта за уволнението му – да се грижи за финансовото състояние и да контролира финансовата дейност на ответното издателство, както и да обезпечава точното и ефективно приложение на всички нормативни документи (актове), отнасящи се до книгоиздателската дейност, ищецът е следвало да положи длъжимата грижа и да се увери, че одобряваните от него плащания за тези периодични доставки се извършват законосъобразно – след надлежно проведена и приключена процедура по обществената поръчка. Като не е положил тази дължима грижа до 01.09.2016 г. (когато е бил уведомен за прекратяването на процедурата), до тази дата ищецът виновно, при форма на вината – небрежност, е извършвал процесното нарушение – финансово такова – нарушение на ЗОП от 2004 г. (отм.), констатирано с доклада на АДФИ, и едновременно с това – нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на двете горепосочени негови основни трудови задължения по длъжностната му характеристика, и осъществяващо съставите на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10, предл. последно от КТ. След 01.09.2016 г. ищецът е одобрявал плащанията по доставките, след като вече е знаел, че няма законово основание за това, т.е. – след тази дата той умишлено е извършвал процесното дисциплинарно финансово нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и доводите на ищеца, че е наказан в нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл – решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Деянието, за което е санкциониран Д. Р. съставлява нарушение на трудовата дисциплина и по естеството си е тежко. С действията си той фактически е договарял и одобрил плащане за доставка на стока, без проведена обществена поръчка, каквато се е изисквало, което съставлява финансово нарушение, пряко засягащо императивите разпоредби на ЗОП. Когато са налице основанията, предвидени в същия, е изключена изобщо възможността да се договаря свободно, извън процедурата по възлагане на обществена поръчка. Само в изрично посочени от ЗОП хипотези е допустимо изключение от правилото. Във всички останали случаи, възложителят няма правна възможност да преценява, включително и по целесъобразност, дали да спазва процедурата и задълженията по ЗОП. При избора на частен партньор се прилагат принципите на прозрачност, недискриминация и равнопоставено отношение при пълно съобразяване на европейските директиви, регулиращи възлагането на договори за публични услуги. Основните критерии, използвани за определяне на изпълнител на обществената поръчка са: най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта, като се използват разнообразни процедури в зависимост от предмета на поръчката. Равнопоставеността се гарантира чрез критериите за възлагането, които трябва да предоставят възможност на оферентите да бъдат сравнени и оценени обективно. Правната уредба на обществените поръчки има за основна цел създаването на правила, при спазването на които да бъдат разходвани обществени средства в условията на ефективна конкуренция, като се избягват корупционни практики или измама, увреждащи финансовите интереси на държавата или на Европейските общности, или за изпиране на пари; действа се в публичен интерес, вкл. за удовлетворяване изискванията за опазване на околната среда. Недопустимо е правилата да се заобикалят, като уредбата на възлагане на обществени поръчки съдържа специални разпоредби относно процедура, избор на изпълнител, публичност, отговорност. Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция; пропорционалност; публичност и прозрачност. За важността на обществените отношения, свързани с обществените поръчки, сочи правната рамка – национално и европейско законодателство и международни споразумения; осъществяването на държавната политика в областта на обществените поръчки чрез министъра на финансите; създаването на специален национален орган – Агенцията по обществени поръчки (АОП), в отговор на поетите ангажименти към Европейската комисия по глава първа “Свободно движение на стоки” в преговорния процес за присъединяването на България към ЕС; поддържането на публичен електронен регистър на обществените поръчки; засилен контрол чрез АОП, още чрез КЗК, Сметната палата, АДФИ, Върховния административен съд; имуществена и административнононаказателна отговорност за виновните лица в областта на обществените поръчки; постоянен мониторинг на прилагането на правилата за обществените поръчки, включително от Европейската комисия. Обществените поръчки играят ключова роля в стратегията „Европа 2020“, предвидена в съобщението на Комисията от 03.03.2010 г., озаглавено „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, като един от пазарните инструменти, които трябва да се използват за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и едновременно с това – за гарантиране на най-ефективното използване на публичните средства.
В тази връзка, доводите на служителя, могло ли е да осъществява издателството основната си дейност по книгоиздаване, с какви средства са извършени плащанията, невъзможността сам той да проведе процедура по обществена поръчка, причината за прекратяване на обявената обществена поръчка, са без значение, защото законодателят не е поставил в особено положение дейността на издателствата и в частност на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ при прилагането на ЗОП и контрола за неспазването му. Във всички онези случаи, когато процедурата по обществена поръчка не е приключила или решението за избор на изпълнител е обжалвано, съответно отменено, не се пораждат правомощия за частно договаряне с обекти на обществени поръчки.
Действията на служителя са в пряко противоречие със служебните му задължения, а длъжността му сочи за оказано от работодателя възможно най-високо доверие. Установява се системност и периодичност на нарушението – извършените и одобрени плащания са по 51 фактури, като общият размер на изплатените суми е значителен – 137 124, 94 лв.; тези деяния са осъществявани през цялата отчетна 2016 г. Те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения (броят на нарушенията сам по себе си е утежняващ фактор). През последните четири месеца от 2016 г. нарушенията са извършвани и умишлено. Няма как да се прецени с направения разход от 137 124, 94 лв. директорът на университетското издателство причинил ли е имуществена вреда на работодателя, защото изпълнителят и цената, на която е осъществена доставката, не са определени прозрачно, с оглед най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта, при ефективна конкуренция.
Д. Р. няма други наложени дисциплинарни наказания, което само по себе си не изключва възможността, ако е налице действително допуснато нарушение, то е тежко по своя характер, и след преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, да се наложи направо най-тежкото от дисциплинарните наказания. От дадените обяснения по чл. 193 КТ и последвалото поведение на служителя е видно, че той не признава вината си, нито осъзнава сериозността на нарушението.
Предвид всичко гореизложено, дисциплинарното наказание „уволнение“ е законосъобразно наложено на ищеца, поради което искът му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и изцяло обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид крайния изход на материалноправния спор, на ищеца не се следват претендираните от него разноски по делото, а съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното издателство, претендираните и направени от последното, разноски за заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение в производството пред касационната съдебна инстанция, в общ размер 2 621.64 лв. (от които 221.64 лв. – държавни такси и 2 400 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС); пред първата и въззивната инстанция ответното издателство не е претендирало присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6467/12.09.2019 г., допълнено с решение № 8374/06.12.2019 г., постановени по въззивно гр. дело № 13255/2018 г. на Софийския градски съд; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от Д. Й. Р. срещу Университетското издателство „Свети Климент Охридски“, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № РД-25-13/25.04.2017 г. на ректора на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „директор” на Университетското издателство „Свети Климент Охридски“ и за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата 7 081.80 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа вследствие уволнението за периода 27.04.2017 г. - 26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Д. Й. Р. с ЕГН .... да заплати на Университетското издателство „Свети Климент Охридски“ с ЕИК 000722757 сумата 2 621.64 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:






ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Боян Цонев,
изразено при постановяване на решението
по гр. дело № 2618/2020 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с единия от решаващите правни изводи на мнозинството от съдебния състав, а именно – че наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание – „уволнение“ съответства на тежестта на извършеното от него дисциплинарно финансово нарушение. Съображенията ми за това са следните:
Процесното нарушение, изразяващо се най-вече в неспазването на ЗОП от 2004 г. (отм.), макар поначало действително да е от естество да накърни съществено значим обществен интерес, в случая е изцяло формално, тъй като от него не са произтекли никакви имуществени вреди за държавния бюджет, за СУ или за ответното издателство – по делото няма доказателства в тази насока. Първоначално ищецът е проявил дължимата грижа, като с доклада си от 14.01.2015 г. е уведомил ректора на СУ за необходимостта да се открие процедурата по обществената поръчка за периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини. Причината за прекратяването на тази процедура с решението от 04.04.2016 г. на ректора на СУ е неговото незаконосъобразно предходно решение от 11.01.2016 г., което е отменено от КЗК. При това положение, самият субект на дисциплинарната власт не е предприел необходимите действия за откриване на нова процедура по обществената поръчка – съгласно чл. 34, ал. 3 от вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки в СУ, това е било негово задължение – при прекратяване на процедурата, той е следвало да предаде документацията на началника на отдел „Обществени поръчки“ за изготвяне на доклад с предложения за последващи действия. Действително, от началото на процесния период до 01.09.2016 г. ищецът не е проявил дължимата грижа да се увери, че одобряваните от него плащания се извършват законосъобразно (въз основа на договор, сключен в резултат на надлежно проведена и приключила процедура по обществена поръчка), а след тази дата и умишлено е продължил да извършва процесното дисциплинарно финансово нарушение. Намирам обаче за основателни доводите на ищеца, че като е одобрявал плащанията за периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини, той е предотвратил настъпването на значителни вреди както за управляваното от него издателство, така и за СУ. По делото по несъмнен начин е установено (със заключението на съдебно-техническата експертиза), че без офсетовите плаки и проявителите за тях печатницата на издателството би била в невъзможност да отпечата каквото и да е книжно издание, т.е. – при спиране на плащанията, респ. – на периодичните доставки, ответното издателство е следвало да преустанови за продължителен период от време (до провеждането и приключването на нова процедура по обществена поръчка) основната си дейност – книгоиздаването. Това от своя страна несъмнено би довело до значителни (вероятно и трудно поправими) имуществени вреди за ответното издателство. Основателни са и доводите на ищеца, че преустановяването на дейността по книгоиздаването от ръководеното от него ответно университетско издателство, би предизвикало и значителни неуредици сред преподавателите и студентите в СУ (а и в други учебни заведения), тъй като те биха били лишени от учебници, помагала, справочници и друга необходима литература за обучението. Следователно, биха настъпили вреди (макар и неимуществени), и в сферата на науката и образованието. Не е без значение и обстоятелството, че плащанията за периодичните доставки на офсетови плаки и проявители на термални пластини са били извършвани със средства от извънбюджетните приходи на ответното издателство. В обобщение – при съвкупната преценка, съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ, на всички релевантни обстоятелства по делото, считам, че общественият интерес, както и интересите на ответното издателство и на СУ, чието накърняване е предотвратено от страна на ищеца, макар и „с цената“ на процесното дисциплинарно финансово нарушение, предвид неговия формален характер, имат значителен превес над обществения интерес и интересите на ответното издателство и на СУ, застрашени от накърняване (но не и накърнени) от самото нарушение. Наред с това до извършването на нарушението от страна на ищеца се е стигнало до голяма степен и поради неправомерно поведение на самия субект на дисциплинарната власт. С оглед на това считам, че процесното дисциплинарно финансово нарушение не е толкова тежко, че на ищеца да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“, респ. – намирам, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно.
По изложените съображения считам, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и изцяло обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, са основателни и следваше да бъдат уважени, респ. – въззивното решение е правилно като краен резултат и следваше да бъде оставено в сила.

Съдия:
/Боян Цонев/