Р Е Ш Е Н И Е № 507/2011 г. София, 12.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Ани Давидова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1140/2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Държавно ловно стопанство/ Д. –С.”с. К. / преобразувана Държавна дивечовъдна станция/, обжалва и иска да се отмени Решение Nо 142 от 21.05.2009 година по гр.възз. д. Nо 279/2008 година на П.т окръжен съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК е обоснована с довод , че въпросите по приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ се разрешават противоречиво от съдилищата , като се сочат Решение Nо 317 от 17.07.2004 година на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 година на Софийския районен съд по гр.д. Nо 12259/2005 година , а многообразието на хипотезите , към който е приложима правната норма обосновава необходимостта от произнасяне с цел уеднаквяване на съдебната практика и за развитие на правото. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 911 от 04.01.2008 по гр.д. Nо 1213/2007 година на П. районен съд по уважените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ на Р. С. В., Д. И. С., Б. И. С., П. С. Г. , В. С. В. , и М. С. В., като наследници на В. В. Н. , починал 1956 година, срещу ОС”З.” гр.П. признавайки им правото за възстановят собствеността на гори в землището на с.К. и с.Р.. Решението е постановено при участие, в качеството на заинтересовани страни Държавна дивечовъдна станция „В. в Държавно ловно стопанство „В. .К.. За да уважи иска, решаващият съд е приел, че след като по силата на Закона за горите от 1958 година всички гори са одържавени и включени в Д. не е необходимо съдът да изследва въпроса на основание кой нормативен акт са отнети земите , а въпросът дали може реално да бъде възстановена собствеността , не е предмет на заявения иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. С посочените Решение Nо 317 от 17.07.2004 година на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 година на Софийския районен съд по гр.д. Nо 12259/2005 година , при разглеждане на исковете по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ съдилищата са приели, че не може да се допусне възстановяване на гори, доколкото отчуждаването им е извършено по закон , който не е упоменат в ЗВСГЗГФ, тъй като не е предвидена процедура за реституиране на имоти, който не са отчуждени по надлежния ред, или са били завзети от Държавата не по установения за това ред и др. За успешното провеждане на иска по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е необходимо да се установи въз основа на кой нормативен акт, от тези , изброени в ЗВСГЗГФ , е отнета собствеността на процесните гори. На основание чл. 291 т.1 ГПК по поставения въпрос относно приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ, настоящият състав на ВКС приема за правилно становището , възприето по цитираната съдебна практика. С разпоредбата на чл. 2 от ЗВСГЗГФ е определено приложното поле на закона от гл.т. на нормативни актове , по силата на които е извършено отчуждаването на горите , чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или съдебен ред. Разпоредбите на ЗВСГЗГФ не съдържат разпоредба , аналогична на чл.2 З., за да се приеме , че на възстановяване подлежат всички гори, включени в Д.. Включването на горите в Д. по силата на ЗГ от 1958 година само по себе си не е правно релевантното обстоятелство, което да изключва необходимостта от доказване на факта , че претендираните гори в рамките на иска по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ са били отнети от собственика им по силата на някой от посочените нормативни актове. Ако процесната гора не е одържавена по силата на някой от нормативните актове , посочени в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, собствеността и не подлежи на възстановяване по този закон, а заявеният иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ се явява неоснователна. В тази насока са и Решение N 474/07.07.2010 година по гр.д. Nо 917/2009 година на ВКС-I отд. и Решение Nо 998 / 07.01.2010 година по гр.д. Nо 3611/2008 година на ВКС- I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК . По основателността на касационната жалба. Възприетото от настоящият състав като правилно становище по приложение чл. 2 ал.2 на ЗВСГЗГФ , в производството по заявен иск по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ, обуславя и извод за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение , поради допуснато нарушение по приложение на закона . Неправилно и в нарушение на цитирания текст от закона , въззивния съд е приел, че в производството по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ не е необходимо да се установи факта , по силата на кой нормативен акт е отнета собствеността на горите , след като по силата на ЗГ от 1958 година , всички гори са включени в Д. и са държавна собственост. Не всяко отчуждаване на гори и горски територии, извършени при действието на съответния ЗГ за времето 1897 год. 1958 година, дава основание да се възстанови собствеността по силата на ЗВСГЗГФ. Такова основание имат само онези физически и/или юридически лица , чиито собствени гори са отчуждени по силата на визираните в чл. 2 от ЗВСГЗГФ нормативни актове. Констатирания порок налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, по съществото на спора,без да се връща делото за ново разглеждане на въззивния съд- по ар. на чл. 293 ал.3 ГПК. По делото, в хода на производството , конституираната като заинтересована страна- ДДС ”В.”, преобразувана в Държавно лесовъдно стопанство „В.- С.” с.К. , е заявило становище , че не са налице предпоставките на закона за възстановяване собствеността на заявените с иска по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ гори, тъй като същите са включени в защитената територия на Народен парк „В.” и тяхното отчуждаване не е извършено по силата на посочените в чл. 2 на закона нормативни актове. Това възражение неправилно не е зачетено от съда. При възприетото становище по приложение на чл.2 от закона, релевираното от Държавното ловното стопанството , като ЮЛ на което е вменено със закон стопанисването и упражняването от името на Държавата собственическите и права, и страна по делото, се явява основателно. В тежест на ищците е доказване на факта , че са налице всички предпоставки на закона за възстановяване собствеността на посочените гори по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ, в т.ч. че възстановяването следва да се извърши по този закон. След като безспорно не е доказано , че отчуждаването е извършено по силата на нормативен акт, посочен в чл.2 от ЗВСГЗГФ, дори са налице писмени доказателства и констатации на изслушаната експертиза, че се касае до отчуждаване и включване на процесните гори в територията на Народен парк „В.” т.е. по ред , който не се обхваща от приложното поле на закона , то следва, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По направеното искане за присъждане на разноски- на основание чл. 78 ал.10 ГПК в полза на третите лица/ в т.ч. и на лицата, участвали по делото в качеството на заинтересовани лица, като участници в чужд процес , разноски не се присъждат, направените от тях са за тяхна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 142 от 21.05.2009 година по гр.възз. д. Nо 279/2008 година на П.т окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 911/04.01.2008 година по гр.д. Nо 1213/2007 година на П. районен съд по уважения иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. В., Д. И. С., Б. И. С., П. С. Г. , В. С. В. , и М. С. В., като наследници на В. В. Н. , починал 1956 година, заявен по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ срещу ОС”З.” гр.П. и Р.- К. за признава правото за възстановят собствеността на гори в землището на с.К. и с.Р., а именно : ГОРА с площ от 0.500 дка м.”Ш.”; ГОРА с площ от 1.200 дка в м.”О.”; ГОРА с площ от 0.200 дка в м.”К.”;ГОРА с площ от 1.200 дка в м.”Т.”; ГОРА с площ от 0.700 дка в м.”Д.”; ГОРА от 0.200 дка в м.”К. к.” с площ от 0.500 дка в м.”П. е.”; ГОРА с площ от 1.200 дка в м.”С. б.”; ГОРА с площ от 0.500 дка в м.” Т.” и ГОРА с площ от 0.200 дка в м.”Л.”, като неоснователен. Решението е постановено при участие на заинтересовани лица –Държавно ловено стопанство- „В.- С.” с.К.. Оставя без уважение искането на Д.- С.” с.К. за присъждане на разноски по делото, на основание чл.78 ал.10 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :